Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 670 от 10.03.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 527/2025
Вид
Определение № 670
Подписан
10.03.2025
В сила
20.03.2025
Състав
Бистра Николова, Милен Василев, Тодор Тодоров

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 2, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 419 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 420 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 420, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 420, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 420, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 670 гр. София, 10.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20251000500527 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 16.01.2025 г., подадена от ответниците Ж. А. Д. и Н. Н.

Д. срещу определението от 16.12.2024 г. по ч.гр.д. № 511/2024 г. на Софийския окръжен съд, с което: 1) е оставена без разглеждане частната жалба на същите срещу разпореждане № 82/19.01.2024 г. по ч.гр.д. № 654/2022 г. на Районен съд – Самоков, с което е постановено незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение от 19.01.2024 г., 2) е обезсилено определение № 229/2.05.2024 г. по ч.гр.д. № 654/2022 г. на Районен съд – Самоков, с което е оставено без уважение искането по чл. 420, ал. 2 ГПК, като същата е изпратена по компетентност на САС.

В жалбата се твърди, че неправилно въззивният съд е приел частната жалба за недопустима, тъй като по предходна частна жалба съдът се произнесъл относно незабавното изпълнение на заповедта. Твърди се, че предходната жалба се отнасяла до различен акт, постановен на друга дата, а процесната жалба е насочена срещу последващ акт, подлежащ на самостоятелно обжалване. Неправилно било прието и, че произнасянето на заповедния съд по искането по чл. 420, ал. 2 ГПК било недопустимо, тъй като делото по чл. 422 ГПК било образувано по повод предходната заповед за изпълнение, която била обезсилена, а освен това искането за спиране се отнасяло до новообразувано изп. производство.

Предвид изложеното жалбоподателите молят въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Заявителят Е. Т. Т. в писмения отговор на процесуалния представител оспорва жалбата.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба намира за установено следното:

Със заповед за изпълнение № 410/1.07.2022 г. по ч.гр.д. № 654/2022 г. на Районен съд – Самоков е било уважено подаденото на 27.05.2022 г. заявление по чл. 417 ГПК, като длъжниците Н. Н. Д. и Ж. А. К. са осъдени да заплатят солидарно на заявителя Е. Т. Т. сумата 42 194,81 лв. – главница, дължима по договор за заем от 20.03.2020 г. с нотариална заверка на подписите, заедно със законната лихва от 27.05.2022 г. до изплащането, както и съдебни разноски в размер на 844 лв. – за държавната такса и 1 213,74 лв. – адвокатско възнаграждение. Въз основа на същата е бил издаден изпълнителен лист от 11.07.2022 г.

1

Срещу заповедта за изпълнение е било подадено на 13.09.2022 г. възражение по чл. 414 ГПК, както и искане по чл. 420, ал. 2 ГПК, което е било уважено с определение от 16.10.2022 г.

Срещу разпореждането за незабавно изпълнение е била подадена по реда на чл. 419 ГПК частна жалба от 7.10.2022 г. от ответниците, която не е била разгледана по същество с определение от 5.01.2023 г. по ч.гр.д. № 890/2022 г. на СОС, а делото е било върнато на РС – Самоков за поправка на очевидни фактически грешки в обжалвания акт, изразяващи се в различията в индивидуализирането по отделни пера на вземането по заповедта за изпълнение и това по заявлението по чл. 417 ГПК /в последното е поискано издаване на заповед за сумите 5 634,40 лв. – непогасени вноски за периода 20.01.2021 г. – 20.12.2021 г., 32 560,41 лв. – непогасена предсрочно изискуема главница, 4 000 лв. – неустойка за забава върху сумата 32 560,41 лв./.

С решение от 16.02.2023 г. е допусната поправка на ОФГ в разпореждането от 1.07.2022 г. като вместо „запис на заповед“ да се чете – „договор за паричен заем с нотариална заверка на подписите“, след което с разпореждане от 2.11.2023 г. делото е изпратено на СОС за разглеждане по същество на частната жалба по чл. 419 ГПК.

С определение № 897/1.12.2023 г. по ч.гр.д. № 726/2023 г. на СОС, след като е констатирано, че предходните указания за поправка на ОФГ не са изпълнени, е отменено разпореждането от 1.07.2022 г. на РС – Самоков и е обезсилен изпълнителния лист, като делото е върнато на РС – Самоков за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумите, посочени в заявлението по чл. 417 ГПК.

Впоследствие е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 30/19.01.2024 г., с която ответниците са осъдени да заплатят солидарна на заявителя сумите 5 634,40 лв. – непогасени вноски за периода 20.01.2021 г. – 20.12.2021 г., 32 560,41 лв. – непогасена предсрочно изискуема главница, заедно със законната лихва от 27.05.2022 г. до окончателното плащане, 4 000 лв. – неустойка за забава върху сумата 32 560,41 лв., както и съдебни разноски в размер на 844 лв. – за държавна такса и 1 213,74 лв. – за адвокатско възнаграждение. Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист от 23.02.2024 г.

Срещу заповедта е било подадено възражение от 26.04.2024 г. по чл. 414 ГПК, както и молба по чл. 420, ал. 2 ГПК, което е оставено без уважение с определение № 229/2.05.2024 г.

От ответниците е подадена и частна жалба с вх. № 1892/26.04.2024 г. по чл. 419 ГПК срещу разпореждането за незабавно изпълнение по заповедта за изпълнение от 19.01.2024 г., както и частна жалба с вх. № 2223/21.05.2024 г. срещу определението по чл. 420, ал. 2 ГПК.

С обжалваното определение от 16.12.2024 г. жалбата по чл. 419 ГПК е оставен без разглеждане, като е приета за недопустима, тъй като въпросът за незабавното изпълнение вече е бил разгледан в предходното ч.гр.д. № 726/2023 г. на СОС и новото разпореждане е постановено във връзка с указанията на СОС. Със същото определение е обезсилено определението № 229/2.05.2024 г. по чл. 420, ал. 2 ГПК на РС – Самоков, като искането по чл. 420, ал. 2 ГПК е изпратено по компетентност на исковия съд по чл. 422 ГПК на осн. чл.

420, ал. 5 ГПК. Със същото определение е прекратено производството по частното производство пред СОС.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 от ГПК.

По жалбата в частта относно искането по чл. 419 ГПК

В тази част обжалваното определение има прекратителен характер, поради което компетентен да я разгледа е САС на осн. чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Жалбата е неоснователна.

2

Прегледът на процесуалните действия по настоящото заповедно производство сочи на поредица от процесуални грешки и на двете инстанции. Същите обаче не е нужно да се анализират подробно, тъй като за целите на настоящата частна жалба е нужно да се прецени единствено допустимостта на частната жалба с вх. № 1892/26.04.2024 г., подадена по реда на чл. 419 ГПК срещу разпореждането за незабавно изпълнение по заповедта за изпълнение от 19.01.2024 г.

Доводите на СОС за недопустимост на тази жалба са правилни. В предходното ч.гр.д. № 726/2023 г. на СОС е бил осъществен инстанционен контрол по реда на чл. 419 ГПК върху разпореждането за незабавно изпълнение, като след отмяна на същото поради констатирани ОФГ в него, самият въззивен съд е постановил издаване на ново разпореждане за незабавно изпълнение с отстранените грешки, като преди това е обсъдил и предпоставките за незабавното изпълнение, които е приел за налични. Връщането на делото на първата инстанция касае единствено техническото издаване на новия акт, който юридически преди това е издаден от въззивната инстанция и нейният акт е необжалваем. Новата заповед от 19.01.2024 г., инкорпорираща и разпореждането за незабавно изпълнение, представлява старата заповед от 1.07.2022 г. с поправените ОФГ. Тя е издадена на практика от въззивния съд, който е върнал делото на районния съд за техническото й издаване. Поради това срещу нея не е приложима отново защитата на длъжниците по чл. 414 и чл. 419, тъй като такава вече е била осъществена. Ето защо поради необжалваемост на акта по ч.гр.д. № 726/2023 г. на СОС, то процесната жалба се явява недопустима и правилно е оставена без разглеждане.

С оглед на изложеното обжалваното определение в тази част следва да се потвърди.

Настоящото определение не подлежи на обжалване – така ТР № 2/23.06.2022 г. на ВКС – ОСГТК.

По жалбата по чл. 420, ал. 3 ГПК

Тази частна жалба е разгледана по същество от СОС, като е прието за недопустимо обжалваното определение по чл. 420, ал. 2 ГПК и същото е обезсилено, т.е. осъществен е инстанционен контрол по същество. Това определение на СОС е необжалваемо, тъй като споровете по чл. 420 ГПК са двуинстанционни.

Ето защо настоящата частна жалба до САС в тази част следва да се остави без разглеждане.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението от 16.12.2024 г. по ч.гр.д. № 511/2024 г. на Софийския окръжен съд, в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на ответниците Ж. А. Д. и Н. Н. Д. срещу разпореждане № 82/19.01.2024 г. по ч.гр.д. № 654/2022 г. на Районен съд – Самоков, с което е постановено незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение от 19.01.2024 г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба, подадена от ответниците Ж. А. Д. и Н.

Н. Д. срещу определението от 16.12.2024 г. по ч.гр.д. № 511/2024 г. на Софийския окръжен съд, в частта, с която е обезсилено определение № 229/2.05.2024 г. по ч.гр.д. № 654/2022 г. на Районен съд – Самоков, с което е оставено без уважение искането по чл. 420, ал. 2 ГПК, като същата е изпратена по компетентност на САС.

Определението в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване пред ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателите.

3

Определението в останалата част не подлежи на обжалване.

Съобщението да се изпрати чрез профила в ЕПЕП на адвоката на жалбоподателите, на който да се даде достъп.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4