Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 199 от 29.10.2026, Районен съд - Радомир

Съд
Районен съд - Радомир
Дело
941/2026
Подписан
29.10.2026

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Радомир, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В. М. К. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20261730100941 по описа за 2026 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 и чл.55, ал.1 ЗЗД.

Ищцата Г. Д. Г., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. С., ж.к.“С. Т.“, бл.., вх. . ет. ., ап.., чрез пълномощника си адвокат Л. А. Г., ЕГН **********, личен № .– САК, съдебен адрес: гр. С., ул. „П.", №. ет.., офис . тел.0. ел. адрес: *****************@***.**, е предявил обективно съединени искове срещу ответника "К." ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ч. в.“ № ., ап. офис., представлявано от Р. Н. Т., с които моли съда да постанови решение, с което:

- на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК да прогласи за нищожен Договор за потребителски паричен кредит от 27.10.2025 г., сключен между "К. ООД, ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ч. в.“ № ., ап. офис ., представлявано от Р.

Н. Т., като кредитор и Г. Д. Г., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. С., жк С. Т. бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., като кредитополучател;

- да осъди "К." ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ч. в.“ № . ап. офис ., представлявано от Р. Н. Т. да заплати на Г. Д. Г., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. София, ж.к. С. Т., бл. ., вх.., ет. . ап. ., сумата в размер на 752,39 лева, представляваща получена без основание сума по Договор за потребителски паричен кредит от 27.10.2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

1

Моли да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т.

2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът К." ООД, ЕИК ., гр. С. с управител Р. Т.- ответник, чрез адв. П. Х. А. с личен номер: ., вписан в регистъра на Адвокатската колегия - гр. С. адрес за призоваване: гр. С. п.к. ., р-н Л. бул. „Ч. в.“ № 51Г, ап. офис .имейл :

***************@*******.**, е подал отговор, с който е изразил становище, че исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК , намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна.

Не се сппори от страните по делото, че между същите е бил сключен ИДПК № . при условията, на който страните са уговорили отпускането на заем в размер, при следните параметри на договора:

1. ОБЩ РАЗМЕР НА КРЕДИТА: 700.00 лева (357.90 евро)

2. ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ ПО КРЕДИТА: 40.10%

3. ГОДИШЕН ПРОЦЕНТ НА РАЗХОДИТЕ: 49.17%

4. ЛИХВА: 23.39 лева (11.96 евро)

5. БРОЙ ПОГАСИТЕЛНИ ВНОСКИ: 1

6. ДАТА НА ПАДЕЖ: 26.11.2025 г

7. ОБЩА СТОЙНОСТ НА ПЛАЩАНИЯТА: 723.39 лева (369.86 евро)

8. СРОК НА КРЕДИТА: 30 дни

2. Страните са уговорили, че погасяване на сумата по заема към „К.”ООД, е следвало да бъде извършено по погасител план, съгласно /приложение № 1 - „Погасителен план от договора“/.

3. Не се спори, че договорът е породил валидно и обвързващо действие по отношение на предоставената в заем главница. Не се спори, че сумата е получена от заемополучателя. Релевира се нищожност на отделни клаузи от договора. Към момента кредита е изплатен изцяло.

Договорът е бил сключен на 27.10.2025 г., на която дата е усвоена от ищцата заемната сума и е върната изцяло на 25.03.2026 г.

Ищцата е внесла сумата предоставената и първоначално сума след уговорения по договор падеж, както и след последния уговорен анекс от 09.02.2026 г. към договор за потребителски кредит №OL00133116 от 27.10.2025 г.. Чрез сключването на анекси към договора за кредит страните са се споразумели срокът за погасяване на процесния договор за кредит да се удължи с 15 дни. Още са се споразумели тази услуга за удължаване, че Кредитополучателката ще заплати сума в размер на 121.50 лева, съгласно чл. 1 от Тарифата на Кредитора, която услуга е приета от Кредитополучателката за разумна и адекватна на 2 извършената и услуга.

По отношение на осъдителния иск е изразено становище от ответника, че сумата е заплатена въз основа на реално предоставена услуга, като не е оспорено, че същата е заплатена от ищцата.

Предвид това съдът приема за доказани горните факти и обстоятелства, твърдяни от ищцата в исковата молба.

Ответната страна оспорва, че са налице основанията за прогласяване нищожността на договора.

От правна страна.

Относно иска за прогласяване нищожност.

Безспорно се установи, че е налице договор за потребителски паричен кредит от 27.10.2025 г., сключен между "К. ООД, ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ч. в.“ № . ап. офис . представлявано от Р. Н. Т., като кредитор и Г. Д. Г., ЕГН:

**********, с настоящ адрес: гр. С. жк С.Т. бл. ., вх. ., ет. . ап. ., като кредитополучател.

На 26.11.2025г. е сключен Анекс, неразделна част от договора за кредит, по силата на който срокът на договора за кредит е удължен до 11.12.2025г. За удължаването на срока за издължаване на кредита, кредиторът е начислил такса от 121,50 лева.

На 11.12.2025г. е сключен Анекс, неразделна част от договора за кредит, по силата на който срокът на договора за кредит е удължен до 26.12.2025г. За удължаването на срока за издължаване на кредита, кредиторът е начислил такса от 121,50 лева.

На 29.12.2025г. е сключен Анекс, неразделна част от договора за кредит, по силата на който срокът на договора за кредит е удължен до 10.01.2026г. За удължаването на срока за издължаване на кредита, кредиторът е начислил такса от 121,50 лева.

На 09.01.2026г. е сключен Анекс, неразделна част от договора за кредит, по силата на който срокът на договора за кредит е удължен до 25.01.2026г. За удължаването на срока за издължаване на кредита, кредиторът е начислил такса от 121,50 лева.

На 26.01.2026г. е сключен Анекс, неразделна част от договора за кредит, по силата на който срокът на договора за кредит е удължен до 09.02.2026г. За удължаването на срока за издължаване на кредита, кредиторът е начислил такса от 121,50 лева.

На 10.02.2026г. е сключен Анекс, неразделна част от договора за кредит, по силата на който срокът на договора за кредит е удължен до 24.02.2026г. За удължаването на срока за издължаване на кредита, кредиторът е начислил такса от 121,50 лева.

С включването на гореописаните такси, ГПР по кредита ще надвиши 50 %. Прави се възражение от ищцата за нищожност на договора за потребителски кредит поради противоречие със закона – разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

3

В горния смисъл съдът намира, че таксите за удължаване следва да бъдат преценени като част от общите разходи по кредита. Установено е, че кредиторът е предоставил на ищцата сумата от 700 лв. за срок от 30 дни, при договорен ГПР 49,17% и договорна лихва 23,39 лв. Впоследствие са сключени шест анекса, всеки от които удължава срока за погасяване с 15 дни, срещу възнаграждение от 121,50 лв. Общият размер на тези възнаграждения взлиза на 729,00 лв. Следователно само таксите за удължаване възлизат на 104,14% от първоначално предоставената главница. Съдът намира, че същите възнаграждения не представляват такива за самостоятелна допълнителна услуга, а по същество представляват разходи, произтичащи от предоставянето и обслужването на кредита. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК общите разходи по кредита включват лихвите, комисионите, таксите и другите разходи, които потребителят трябва да заплати във връзка с договора и които са известни на кредитора, при спазване на законовите изключения. Самото наименование на плащането като „такса за удължаване“ не е решаващо. От значение са неговото действително предназначение, връзката му с кредита и условията, при които потребителят трябва да го заплати. В конкретния случай шестте последователни удължавания не са включени в ГПР. Договореният ГПР е 49,17%, но това е посочената в първоначалния договор стойност. От изложените факти следва, че при включване на шестте такси ГПР би надвишил 50%.

Това е съществено обстоятелство, но самото надвишаване на 50% не е достатъчно, за да се приеме автоматично нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Законът установява максимален ГПР, определен чрез петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения.

Общата сума, която кредитополучателката е следвало да заплати при погасяването на главницата и тези разходи, е 1 452,39 лв. При условие че шестте такси са разходи по кредита, които следва да участват в изчислението на ГПР, резултатът ще бъде многократно над законовите граници от 59,55% за първоначалния договор и 50,75% за релевантните анекси от 2026 г.

Предвид горното съдът намира, че шестте такси представляват разходи по кредита, подлежащи на включване в ГПР и действителният ГПР значително надхвърля приложимия законов максимум.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите..

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

4

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49.17%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – такса експресно разглеждане.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Съдът намира, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл.

10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Посочените услуги са свързани с усвояването и управлението на кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Същите не представляват и реално предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и да носят допълнителни ползи за него. Не се установява ищцата реално да се е възползвала от някоя от посочените услуги.

При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.