Решение № 116 от 30.03.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Смолян, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Виляна Р. Ризова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20265400500104 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.317 във вр. с чл.310,ал.1,т.6 от ГПК във вр. с чл.146,ал.2 от СК във вр. с чл.150 СК.

С решение № 5/08.01.2026г., постановено по гр.д.№ 274/2025г. по описа на Районен съдЗлатоград е изменен на основание чл. 150 СК, размера на присъдената с влязло в сила Решение №18/015.01.2018 г. по гр. д. № 414/2018 г., по описа на Районен съд Златоград, ежемесечна издръжка, която Р. С. Д., с ЕГН ********** от с. Ер. р., общ. Златоград, обл. Смолян е осъден да заплаща на непълнолетното си дете Г. Р. Д.а, с ЕГН **********, със съгласието на неговата майка и законен представител Б. Св. Б., с ЕГН ********** от гр. Зл., ул. „В. Л.“ № 8а, като е увеличен от 130 лева (66.47 евро) на 500 лева (255.65 евро), считано от датата на предявяване на иска – 21.07.2025 г., до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на друга изменяваща или погасяваща издръжката причина, ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена вноска, като е отхвърлен иска за разликата над 500 лева (255.65 евро) до пълния претендиран размер от 600 лева (306.78 евро), като неоснователен.Допуснато е на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението относно присъдената издръжка. Осъден е Р. С. Д., с ЕГН ********** от с.

Ер. р., общ. Зл., обл. Смолян, да заплати по сметка на РС-Златоград държавна такса върху увеличената издръжка в размер на сумата от 532.80 лева (272.42 евро) и сумата от 393.62 лева (201.25 евро), представляваща възнаграждение за особен представител. Осъдена е Г. Р. Д.а, с ЕГН **********, със съгласието на неговата майка и законен представител Б. Св. Б., с ЕГН ********** от гр. Зл., ул. „В. Л.“ № 8а, да заплати по сметка на РС-Златоград сумата от 106.38 лева (54.39 евро) -възнаграждение за особен представител.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 307/27.01.2026г. от Р. С. Д., чрез 1 назначения му особен представител авд.З. Д. с оплаквания за неправилност и необоснованост, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че съдът е приел, че няма данни ответника да има доходи от трудови правоотношения или други доходи, поради което присъдената издръжка е произволно определена, още повече че ищцата има високи доходи реализирани в чужбина, което кореспондира, както с представените писмени доказателства, така и с обясненията дадени в съдебно заседание. При неправилно обсъждане икономическия живот в чужбина и в Република България, съдът е завишил присъдената издръжка, игнорирайки критерия за възможност родителя да изплаща конкретен размер. Твърди се, че районният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, като при дадени от него указания за изготвяне на социален доклад и изслушване на детето, след това неправилно е отменил указанията си. Моли да бъде отменено обжалваното решение, а при условията на евентуалност да бъде изменено ,като бъде намален размера на присъдената издръжка.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от Г. Р. Д.а със съгласието на нейната майка й законен представител Б. Св. Б..

В съдебно заседание жалбоподателят Р. С. Д., чрез назначения му особен представител авд.З. Д. поддържа въззивната си жалба.

Въззиваемата Г. Р. Д.а със съгласието на нейната майка й законен представител Б. Св. Б., чрез пълномощника й адв.Весела Пашалиев в представено писмено становище оспорва въззивната жалба.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че частната жалба е подадена в срок ,от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Районният съд е бил сезиран с предявен от Г. Р. Д.а, с ЕГН **********, със съгласието на нейната майка и законен представител Б. Св. Б., чрез пълномощника й адв.В. П. иск с правно основание чл.150 от СК да бъде изменен размера на издръжката, която ответникът Р. С. Д. е осъден с Решение № 18/15.01.2018г. по гр.д.№ 414/2017г. по описа на Районен съд-Златоград да заплаща на непълнолетната си дъщеря Г. Р. Д.а, със съгласието на нейната майка й законен представител Б.

Св. Б. като бъде величена от 130 на 600 лева, считано от подаване на иска, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноски, до настъпване на обстоятелства за нейното изменяне или прекратяване.

Не е спорно по делото, че с Решение № 18/15.01.2018г. по гр.д.№ 414/2017г. по описа на Районен съд-Златоград е одобрено постигнатото между страните по реда на чл.51 от СК споразумение, по силата на което бащата Р. С. Д. се е задължил да заплаща месечна издръжка за детето Г. Р. Д.а , родено на 25.01.2010г., ,чрез неговата майка и законен представител Б. Св. Б., в размер на 130 лева, считано от 15.01.2018г. до настъпване на обстоятелства водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяко просрочено плащане, като издръжката е дължима до 25-то число на месеца, за който се отнася.

В исковата молба се твърди, че поради влошеното социално-икономическо положение в страната и липсата на работа Б. Б. заедно с дъщера си Г. Д.а се преместили да живеят в Република Германия, като от 25.01.2023г. Г. Д.а посещава училище в гр.Макесхайм, където понастоящем е ученичка в 8-ми клас.

От удостоверение, издадено от Обединено общообразователно училище "Карл Бюлер" гр.

2

Макесхайм се установява, че ищцата Г. Д.а е ученичка в 8а клас, като посещава училището от 25.01.2023г.

От удостоверение, издадено от Колеж Хайделберг е видно, че майката Б. Б. работи без прекъсване в Колеж Хайделберг от 18.01.2023г.

Изслушана в съдебно заседание майката на ищцата - Б. Св. Б. сочи, че брака й с ответника, от който имат родено едно дете - Г. е прекратен на 15.01.2018г. От прекратяване на брака им ответникът плащал издръжка до юни месец 2022г., след което е спрял да заплаща издръжката за детето и не поддържа никакъв контакт с него, нито по телефон, нито по някакъв друг начин.Нито лично, нито чрез другиго полага грижи за непълнолетната им дъщеря. Твърди, че за посочения период от прекратяване на брака - 2018 г. до 2022 г., ответникът не е превеждал парите за издръжката, а същите са превеждани от баща му, който е дядо на детето.Това е установила от банковите извлечения, от които е видно, че наредител по сметката е дядото на детето. Сочи за случай по повод включване светлините на новогодишната елха през 2021г., когато Г. случайно срещнала баща си, той я дръпнал за ръката и й казал да не го търси, че вече няма баща.

Твърди, че нуждите от средства за издръжката на детето са свързани с дрехи, изхранване, спорт, тъй като детето активно спортува, играе тенис. Предвид, че живеят в по-голямо населено място, се налага ежедневно ползване на обществен превоз, за който заплаща месечна карта на стойност около 60 евро.Месечната такса за спорт е 20 евро. Разходи има и за зъболекар, за диоптрични очила които са около 300 евро. Живее на съпружески начала с П. К., който платил разходите за очила.

Плащат и наем за квартира 1500 евро. Майката сочи, че получава средно-месечно 1600-1700 евро.

Бащата на детото по никакъв начин не участва в издръжката му, не проявява никакви грижи за нея, не я търси, не осъществява лични контакти. Единствено заплашвал майката по телефона, като й отправял закани, за което е зевела дело за домашно насилие. Образувано е и наказателно производство срещу ответника за неплащане на издръжка, по което има влязла в сила присъда.

От показанията на св.П. К., с който майката на ищцата е във фактическо съжителство, преценени по реда на чл.172 от ГПК се установява, че от края на 2021 г. за Г. се грижат той и майка й. От 2022 г. живееят заедно в Германия, като записали децата -неговите рождени и Г. да учат там. Сочи, че Г. спортува, играе тенис. Необходими са й средства за храна , дрехи,транспортни разходи. Свидетелят сочи, че доходите му са 4500 евро месечно, като с тях издържа не само Г., но и неговите деца. Б. плаща наема. Свидетелят сочи, че за очен лекар и очила на Г. той лично е заплатил 340 евро. Твърди, че последната платена издръжка за Г. е от м.юни 2022г. Разходите за семейните почивки и пътувания също се поемат от свидетеля. Не познава лично ответника, но се запознал с него по телефона, когато търсил Б. и я заплашвал, че ще я отвлече и убие. Сочи още, че Г. посещава психолог по повод травмите от общуването с баща й. Правилно районният съд, преценявайки по реда на чл.172 от ГПК е кредитирал показанията на този свидетел като обективни, логични и последователни,и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства и изложените твърдения в исковата молба.

От приетото по делото удостоверение от психотерапевт се установява че към 31.12.2025 г. ищцата има депресивна симптоматика и страда от психологично емоционално състояние, вкл. агресивни изблици.

Поради обстоятелството, че детето учи в Германия същото не е изслушано, както и поради същото обстоятелство ДСП – Златоград е в невъзможност да изготви социален доклад, 3 след като ищцата и законния й представител трайно пребивават извън страната.

С оглед характера на производството, което е бързо и оглед най-добрия интерес на детето, който е присъждане на необходимия спрямо нуждите му размер на издръжка, въззивният съд счита, че тези доказателства не са от съществено значение за правилното решаване на спора, като такива са абсолютно необходими при спор за родителски права, какъвто не е настоящия спор.

При така установеното от фактическа страна Въззивният съд счита, че правилно първоинстанционният съд е квалифицирал предявения иск по чл. 150, във вр. с чл. 143 във вр. с чл.139 от СК за изменение на присъдената с Решение № 18/15.01.2018г. по гр.д. № 414/2017 г. по описа на Районен съд-Златоград издръжка в размер на 130 лева за детето Г. Д.а, като същата бъде увеличена от 130 лв. на 600 лв. месечно, считано от предявяване на иска на 21.07.2025 г. до настъпване на обстоятелства, налагащи нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Съгласно чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. В случая от присъждането на издръжката с посоченото по-горе решение по гр.д.№ 414/2017г. са изминали повече от осем години, през което време детето е пораснало и съответно значително са се увеличили нуждите му,. Г. вече е ученичк вече в 9-ти клас и разходите му за учебни пособия и материали са се увеличили, нараснала е нуждата от дневни средства за храна, за задоволяване на други образователни, спортни и културни потребности.

Съгласно чл.143,ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си или задължението за издръжка на ненавършили пълнолетие деца е безусловно.

Съгласно чл.142, ал.1 от СК размерът на издръжката, която родителят дължи на своите ненавършили пълнолетие деца се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя, като ал. 2 от същата норма определя законовия минимум на издръжката на едно дете в размер на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Съгласно ПМС № 243/13.11.2025г. минималната работна заплата за страната от 01.01.2026г. е 620,20 евро и следователно минималният размер на издръжката от 01.01.2025г. е 155,05 евро.

По делото безспорно е доказано, че родителите на ищцата са разведени от 18.01.2018г.

,живеят разделено, като детето Г. живее с майка си в Германия. За детето грижи полага единствено майката с помощта на св. св.П. К., с когото е във фактическо съжителство. От извършената от районния съд служебна справка за трудовите договори на ответника е видно, че бащата Р. Д. не работи по регистриран трудов договор, като последният му трудов договор е прекратен на 27.05.2021г. Същият е в трудоспособна възраст и по делото не са представени доказателства, че е нетрудоспособен и не може да работи.