Определение № 53 от 13.01.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 53 гр. Варна, 13.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №

20243100900485 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от С. А. Д., срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, обективно кумулативно съединени искове за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1550 лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на виновно причинено на 26.07.2023 г. на кръстовището между бул. „Васил Левски“ и ул. „Царевец“ в гр. Варна от И. И. Х. като водач на лек автомобил с марка „Ауди“, модел Кю 7 с рег. № ** **** ** ПТП, застрахован от ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна до 16.01.2024 г., ведно със законната лихва върху всяко от обезщетенията, считано от датата на отправяне на извънсъдебната застрахователна претенция – 17.08.2023 г. до окончателното им заплащане.

По предварителните въпроси:

Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК.

С Разпореждане № 4843/20.09.2024 г. е прието, че исковете са предявени от лице, имащо качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което делото подлежи на разглеждане по общия исков ред.

По доказателствата:

С исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими и допустими към предмета на доказване.

Такива се явяват и исканията на ищцовата страна за провеждане на САТЕ, СМЕ и СПЕ.

Поставените от нея въпроси следва да бъдат допълнени с тези формулирани от ответното дружество, доколкото същите се явяват относими към изложените в отговора негови възражения. С оглед преповтарянето на някои от питанията на спорещите лица, част от тях следва да зададени само веднъж.

Основателно се явява искането на ищеца за допускането на разпит на двамата свидетели с цел установяване на търпените болки и страдания и механизма на ПТП. С оглед равнопоставеността на страните, следва да бъде уважено и искането на ответното дружество за разпит на водача на процесния автомобил за установяване на механизма на ПТП.

С оглед признанието на ответника за наличието на валидна застраховка за процесния автомобил, неоснователно се явява искането на ищеца за задължаване на ответника за представянето й по реда на чл. 190 ГПК.

Тъй като по указания, дадени с Разпореждане № 4844/20.09.2024 г., постановено по делото вече е било изискано и съответно предоставено ДП № 292/2023 г. по описа на СПП при ОД на МВР – гр. Варна, пр. пр. № 10236/2023 г. по описа на РП-Варна, съдът не дължи повторно произнасяне по това ищцово искане.

1

Размяната на книжа е приключила с подаване на отговора на исковата молба.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.03. 2025 г. от 10:30 часа.

СЪОБЩАВА на страните следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:

Производството е образувано по искова молба с вх. № 22448/10.09.2024 г., уточнена с молба с вх. № 23269/19.09.2024 г. на С. А. Д., ЕГН **********, срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждането на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1550 лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на виновно причинено на 26.07.2023 г. на кръстовището между бул. „Васил Левски“ и ул. „Царевец“ в гр. Варна от И. И. Х. като водач на лек автомобил с марка „Ауди“, модел Кю 7 с рег. № ** **** ** ПТП, застрахован от ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна до 16.01.2024 г., ведно със законната лихва върху всяко от обезщетенията, считано от датата на отправяне на извънсъдебната застрахователна претенция – 17.08.2023 г. до окончателното им заплащане.

В исковата молба ищцата излага следните фактически твърдения:

На 26.07.2023 г., около 10:50 ч., при пресичане на кръстовището на ул. „Царевец“ и бул.

„Васил Левски“ в гр. Варна ищцата е била блъсната от отклоняващия се от движението си по бул. „Васил Левски“ надясно и продължаващ придвижването си по ул. „Царевец“ лек автомобил с марка „Ауди“, модел Кю 7 с рег. № ** **** **, управляван от И. И. Х..

Последният, движейки се с малко над 50 км/ч. и следейки навигацията на автомобила поради непознаване на района, я е забелязал в последния момент, натиснал рязко спирачката и извил волана наляво. Пояснява, се че при съприкосновението, ищцата вече е била пресякла дясната лента на платното за движение.

Излага се, че вследствие на удара, тя е получила триглезенно счупване на лявата подбедрица, изразяващо се в счупване на големия пищял на лявата подбедрица в областта на глезенния израстък и задния ръб на ставната повърхност, счупване на малкия пищял на лявата подбедрица в областта на глезенния израстък. В тази връзка, на 27.07.2023 г. й е била направена операция, изразяваща се в открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фабула.

Ищцата твърди, че вследствие получените увреждания е изпитвала продължителни силни физически болки, като към момента на депозиране на исковата молба не е била напълно възстановена от увреждането. Болките са били съпроводени с нарушение на ежедневния й ритъм на живот в битов и хигиенен план, неспокоен сън, кошмари от преживяното, страх да пресича, тревожност, потиснатост, понякога и липса на апетит.

Твърди се, че за лечението си е сторила имуществени разходи от общо 1550 лв., подробно конкретизирани в исковата молба.

Сочи се, че по случая е било образувано ДП № 292/2023 г. по описа на СПП при ОД на МВР- гр. Варна, като в хода му е било установено, че ПТП е било причинено по вина на водача на автомобила. Въпреки че той е бил привлечен като обвиняем, ДП е било прекратено по искане на пострадалата ищца на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК вр. чл. 343, ал. 2, т. 2 НК.

Ищцата излага и че на основание чл. 380 КЗ е отправила до застрахователя извънсъдебна покана с вх. № 587395/17.08.2023 г. за заплащане на дължимото й се обезщетение, по която обаче, към момента на депозиране на исковата молба, липсва произнасяне.

2

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, с който се отправя искане за отхвърляне на заявените претенции като недоказани по основание и размер, в евентуалност – за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди.

Оспорва се наличието на всеки един от елементите на деликтната отговорност на водача на застрахования автомобил. Възразява се, че не е доказан механизмът на произшествието. Посочва се и че без той да бъде установен, не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без наличието на противоправно поведение не може да бъде приложена и презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Поддържа се, че за водача, ПТП е случайно събитие по смисъла на чл. 15 НК. Твърди се, че водачът на застрахования автомобил не е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата.

Като недоказано се оспорва и твърдението, че в резултат на процесното ПТП ищцата е претърпяла посочените в исковата молба телесни повреди по вид и степен, като се поддържа, че същите се дължат на заболявания, от които тя е страдала преди ПТП. Оспорва се, че оздравителният процес не е бил продължителен. В евентуалност се възразява, че уврежданията не са довели до заявените болки и страдания, а оздравителният процес е продължил по-дълго от обичайното поради неспазването на дадените на ищцата лекарски предписания и нейни предходни заболявания.

В евентуалност, се релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, предприемайки внезапно пресичане на пътното платно, без да съобрази разстоянието до приближаващото се МПС и неговата скорост, и ненужно удължаване на времето си за пресичане – чл. 113, т. 1 и 2 и чл. 114, т. 1 ЗДвП.

Ответникът възразява и срещу размера на претенцията за неимуществени вреди като завишен и несъответстващ на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Твърди се, че сумите, претендирани като имуществени вреди, не са били сторени във връзка с проведеното лечение и че разходите за тях не са били необходими за пълното възстановяване на уврежданията. Ответникът счита и че те също са завишени.

Застрахователят счита, че не дължи лихва за забава върху обезщетенията.

Алтернативно счита, че началната дата следва да бъде определена при съблюдаване на разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, доколкото е изискал представянето на допълнителни документи по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ, които обаче не са му били представени.

Правна квалификация: чл. 432, ал. 1 КЗ; чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, съдът ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО, че: към 26.07.2023 г. лек автомобил с марка „Ауди“, модел Кю 7 с рег. № ** **** ** е бил застрахован от ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; на основание чл. 380 КЗ от ищцата е била отправена до ответника извънсъдебна покана с вх. № 587395/17.08.2023 г. за заплащане на дължимото й обезщетение.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на ищцата, че НЕ СОЧИ доказателства за реалното заплащане на сумата от 1320 лв. във връзка с оперативното й лечение и видът на изделието, съгласно посочения във фактурата талон.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на ответника, че НЕ СОЧИ доказателства, че е изискал представянето на допълнителни документи от ищцата във връзка с отправената от последната до него извънсъдебна застрахователна претенция, както и за получаването на това уведомление от същата.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ: Всяка страна следва да установи фактите, на които основава твърденията си и черпи изгодни правни последици, съобразно разпоредбата на чл.

154, ал. 1 ГПК.

УКАЗВА НА ИЩЦАТА, че носи тежестта да докаже: наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния автомобил, застраховател по която е ответникът; наличието на противоправно, поведение на водача на автомобила, произтекли от него неимуществени и имуществени вреди, вкл. размера на 3 последните и тяхната връзка с деянието на водача; вида и характера на претърпените болки и страдания, продължителността на оздравителния процес, сторените имуществени разходи за възстановяването на ищцата и връзката им с настъпилото увреждане.

УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА, че носи тежестта да докаже, че за управлявалото автомобила лице ПТП е случайно деяние, евентуално, да обори презумпцията за вина по чл.

45, ал. 2 от ЗЗД; твърдените вреди са в резултат на заболявания, от които ищцата е страдала преди ПТП; удължаване на възстановителния период, както поради неспазване на дадени на ищцата от лекуващ лекар предписания, така и поради наличието на нейни предходни заболявания; обстоятелствата относими към отправеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат; завишеността на размера на имуществените разходи; отправяне на искане към ищцата за предоставяне на допълнителни документи по отправената извънсъдебна застрахователна претенция и получаването на искането от нея.

ДОПУСКА до събиране в съдебно заседание представените от ищцата писмени доказателства.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства по искане на ищцата чрез разпита на двама свидетели, при режим на довеждане, за установяване на търпените от нея неимуществени вреди и механизма на ПТП.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства, по искане на ответника, чрез разпита на водача на автомобила И. И. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. „И. А.“ № *, вх. *, ет.

*, ап. **, при режим на призоваване. УКАЗВА на ответника, че в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, следва да представи доказателства по делото за заплатен по сметка на Варненски окръжен съд депозит в размер на 50,00 лева.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че в случай на неизпълнение на указанието, поради което стане причина за неоснователното отлагане на делото, ще му бъде наложена глоба на основание чл. 92а ГПК.