Разпореждане № 2343 от 28.07.2025, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2343 гр. Разград, 28.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Частно гражданско дело № 20253330101351 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл.410 от ГПК.

По реда на НАРЕДБА № 6 ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРОЦЕСУАЛНИ

ДЕЙСТВИЯ И УДОСТОВЕРИТЕЛНИ ИЗЯВЛЕНИЯ В ЕЛЕКТРОННА

ФОРМА /Наредба 6/ е депозирано заявление от „Изи Финанс” АД за издаване на заповед за изпълнение срещу С. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. С.

З.********* за заплащане на следните суми, дължими по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 509790 от 30.09.2024 г.: неплатена главница в размер на 818,18 лв., ведно със законната лихва от 21.07.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, 125.90 лв. договорна лихва, начислена за периода от 29.11.2024 г. до 27.06.2025 г., както и разноски по делото.

Заявителят моли, да се има предвид, че дружеството съгласно писмо с вх. № Ц - 03 - 9131/04.11.2024г. на Комисия за защита на потребителите е признало клаузата за неустойка в договора за неравноправна и премахнала със задна дата, което било видно в обявлението на сайта на дружеството. Отправя искане нейното наличие да не се отчита по договора, включително да се добавя към ГПР.

При извършена проверка за наличие на отрицателни предпоставки, изброени в т.1-5 от ал.2 на чл.411 ГПК, съдът е установил, че искането не отговаря на изискванията на чл. 410, а именно не е предоставена информация за извършените от длъжника погасявания липсата на които данни препятства съда да извърши дължимата по чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК проверка за наличие на неравноправни кляузи. Преценил е също така, че въпреки твърденията на молителя за премахната със задна дата клауза за неустойка, същата следва да се отчита, ако сключеният договор, на който основават вземанията си, не е анексиран в този смисъл.

В изпълнение на указанията е представено нареждане за заплатена по делото държавна такса. Липсва изявления за изършените от длъжника плащания по дати и счетоводното им отнасяне.

С оглед заявлението и приложенията към него и направените уточнения съдът, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:

На 30.09.2024 г., между С. Д. Н. /кредитополучател/ и „Изи Финанс” АД /кредитодател/ е сключен договор за кредит № 509790, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 1000 лв., който е следвало да бъде върнат в срок от 330 дни на 11 месечни погасителни вноски с краен срок на погасяване 26.08.2025 г. при уговорени ГЛП 40,15% и ГПР 48,44%. Съгласно т.3.1 от 1

Договора кредитополучателят е поел задължението в срок до пет дни от подписване на договора да представи на заемодателя обезпечение на задълженията си по него, състоящо се в осигуряване на поръчителство или гаранция. При непредставяне на такава на основание т.3.2 от Договора кредитополучателят дължи неустойка 514,50 лева.

Съгласно приложено писмо с вх. № Ц - 03 - 9131/04.11.2024г. на Комисия за защита на потребителите текстът на чл. 3, ал.2 от договорите, сключени с „Изи Финанс” АД, представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1, във вр. ал.2, т.20 от ЗЗП, тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговецакредитор и потребителя, води до неоправдано високи финансови задължения за потребителя и снема от търговеца отговорността за неизпълнение на възложените му по закон задължения. Със същото писмо КЗП задължава дружеството в 14-дневен срок от датата на получаване на писмото, да отстраните посочените в него неравноправни клаузи от съдържанието на всички техни договори, както и да уведоми потребителите по подходящ начин за направените промени и да предоставите в КЗП екземпляри от коригираните договори. В изпълнение на дадените указания на 20.11.2024г. дружеството помества обявление на сайта си, с което уведомява потребители, че от договорите за кредит отпада изискването за предоставяне на обезпечение и последиците от непредоставяне на такова.

В настоящия случай коментираната клауза на чл. 3, ал.2 е актуална във вида, определен от КЗП, като уговорка във вреда на потребителя, неотговаряща на изискването за добросъвестност. Същата съгласно изричното уточнение на заявителя не е анексирана със страната.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Страните могат свободно да определят съдържанието на договора и последиците при неизпълнение, доколкото постигнатото съглашение да се създаде, уреди или унищожи правната връзка между тях не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. Сключеният в границите на чл.9 от ЗЗД договор обвързва страните със силата на закон и промяната му е в изключителна тяхна компетентност, като при двустранни договори може да стане само с изричното съгласие и на двете от тях /по аргумент от чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, пр. 1 ЗЗД/. Указанията, дадени с Писмо с вх. № Ц - 03 – 9131 на Комисия за защита на потребителите е от 04.11.2024г. кореспондират на изложените съображения - същите са в посока не само да бъдат отстранени посочените в писмото неравноправни клаузи от съдържанието на всички договори, сключени с „Изи Финанс” АД и да се уведомят потребителите по подходящ начин за направените промени, но също така и да се представят в КЗП коригираните договори. Т.е. за да приеме съдът, че клаузата за неустойка в договора, приета за неравноправна е премахната, не е достатъчно само да има обявление на сайта на дружеството, а следва да е налице и договор за изменение на приложения Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 509790 от 30.09.2024 г., какъвто няма данни да е сключван.

Заявителят е бил длъжен да представи всички анекси между страните и приложения, касаещи процесния договор за потребителски кредит, с оглед разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК.

С оглед изложеното по отношение на договор за кредит № 509790 анализът на съда следва да продължи, като същият бъде разгледан във вида, в който е 2 приложен към заявлението.

За процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. В договора за заем е уговорен ГПР в размер на 48,44%. Съгласно §1 от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати“. В случая, с уговарянето на неустойка за непредставяне на поръчителство или гаранция при отпуснат кредит в размер на 1000 лв., за кредитополучателя възниква общо задължение за периода на договора в размер на 1712,34 лв., в т.ч. 1000 лв. заемна сума, 514,50 лв. неустойка за непредставяне на поръчителство или гаранция, 197,84 лв. договорна лихва. Такъв общ размер на дълга надхвърля ГПР от 48,44%, който е посочен при сключване на договора, което безспорно показва формалния характер на вписания годишен процент на разходите в същия.

С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“. Така СЕС постановява, че „член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница“.

Договор за кредит № 509790 от 30.09.2024 г. е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки.

В тази връзка и доколкото заявителят твърди, че длъжникът е извършвал плащане за погасяване на задължения по договора, но кредиторът не е изпълнил указанията на съда и не е представил информация за погасяванията по процесния договор за кредит по дата и размер и за начина на счетоводното им отнасяне.

3

Дадените указания на заявителя да посочи какви суми е плащал кредитополучателя по договора и кога, целят да се извърши прихващане, със сумите, платени по неравноправните клаузи и да се присъди сумата без неравноправните клаузи /в този смисъл е и решението по дело С-170/21 на СЕС/.

След като заявителят не е уточнил тези обстоятелства, Съдът не може да направи извод какви суми са платени по неравноправната клауза и колко по главницата и договорната лихва, поради което така депозираното заявление следва да бъде оставено без уважение. Същевременно, заявителят е предупреден за за последиците по чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, при неизпълнение указанието на съда, а именно отхвърляне на заявлението.

За заявителя остава възможността да претендира сумите отново, с вече редовно заявление, както и да предяви иск за същите.

С оглед изхода на делото на заявителя не следва да се присъждат разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Воден от гореизложеното, Съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „Изи Финанс ” АД, ЕИК ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София ул. Балша 17 партер, офис 1, п.к. 1408, представлявано от БОРИСЛАВ ИВАНОВ НИКОЛЧЕВ – управител, чрез пълномощник адв. А. Г. - гл. юрисконсулт, за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист за вземане в негова полза срещу С. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. С. З.*********, за сумите 818,18 лв. /осемстотин и осемнадесет лева и осемнадесет стотинки/, ведно със законната лихва от 21.07.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, 125,90 лв. /сто двадесет и пет лева и деветдесет стотинки/ договорна лихва, начислена за периода от 29.11.2024 г. до 27.06.2025 г., претендирани като неплатени задължения по Договор за кредит №509790/30.09.2024г., сключен между “Изи Финанс“ EООД, ЕИК: 201196810, като кредитодател и С. Д. Н. като кредитополучател и отхвърля искането за присъждане на деловодни разноски в полза на заявителя.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя, с частна жалба.

УКАЗВА, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, на заявителя за възможността в 1-месечен срок, считано от влизане в сила на настоящото разпореждане, да предяви осъдителен иск срещу посочения длъжник по отношение на вземанията, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника, като довнесе дължимата държ.такса.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4