Решение № 2932 от 16.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2932 гр. София, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110128992 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът А. А. А. е предявил срещу ЗК „Л..” АД осъдителен иск с правно основание чл.

432, ал. 1 КЗ, с който се иска осъждането на ответника да заплати сумата в размер на 9495, 75 лв. (съобразно допуснатото изменение на предявения иск, направено в открито съдебно заседание на 29.10.2025 г.), представляваща обезщетение за имуществени вреди, съставляващи нанесени щети върху лек автомобил „М..“ с peг. № ... и настъпили в резултат на ПТП от 24.05.2023 г., ведно със законната ли..а върху тази сума от датата на прекратяване на регистрацията на МПС /10.10.2023 г./ до окончателното й плащане; както и сумата от 200 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за претърпени разходи по престой и репатриране на увредения лек автомобил „М..“ с peг. № ... във връзка с ПТП от 24.05.2023 г., ведно със законната върху тази сума от датата на предявяване на доброволната претенция /19.06.2023 г./ до окончателното й плащане.

Ищецът твърди, че на 24.05.2023 г., около 16:50 ч., в гр. София, на бул. „П..“, в района на бл. .., е реализирано пътнотранспортно произшествие/ПТП/ с участието на лек автомобил „М..“ с peг. № .. .. с водач Н. Г. М. и лек автомобил „М..“ с per. № ..., управляван от него.

Твърди, че настъпилото ПТП е по вина на водача на лек автомобил „М..“ с peг. № .. ... Сочи, че при движението си по бул. „П..“ с посока от бул. „А.." към бул. „С..“ и в района на бл. .., ж.к. „О.. водачът на лек автомобил „М..“ с peг. № .. .. самокатастрофирал в десния по посока на движение бордюр, след което навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с насрещно движещия се лек автомобил „М..“. Вследствие на инцидента ищецът пострадал, както и са били реализирани имуществени вреди върху л.а. „М..“ с peг. № ....

Твърди, че към датата на настъпване на събитието отговорността на водачите на лек автомобил „М..“ с peг. № .. .. е била застрахована в „ЗК Л..“ АД, със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с номер BG.. с период на застрахователното покритие от 29.03.2023 г. до 28.03.2024 г. Твърди, че предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с нанесените имуществени вреди върху процесното МПС пред ответното дружество, по която е била образувана съответно щета № ../19.06.2023 г. по описа на ответника. С допълнителна молба е била отправена допълнителна претенция за сумата от 200,00 лв., представляваща имуществени вреди за извършените разходи за 1 престой и репатриране на увреденото МПС. Посочва, че във връзка с депозираното уведомление, на 22.06.2023 г. увреденият лек автомобил „М..“ с peг. № ... е бил представен и му е извършен оглед от представител на застрахователното дружество, за което е съставен Опис-заключение по щета № .., в който подробно са описани констатираните въз основа на огледа увреждания на процесното МПС. Впоследствие на 30.06.2023 г. е бил извършен повторен оглед като били констатирани допълнителни увреждания по автомобила. Сочи, че с писмо с изх. № 6623/27.07.2023 г. ответникът уведомил, че приема причините и обстоятелствата за настъпилото ПТП за неизяснени, поради което отказал изплащане на застрахователно обезщетение до промяна на фактическата обстановка. Твърди, че щетата по автомобила е тотална, и МПС с peг. № ... е било свалено от отчет на 10.10.2023г., като е била свалена регистрацията му. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва механизма на настъпилото ПТП, както и че същото е настъпило по вина на Н. Г. М.. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, тъй като не контролирал непрекъснато превозното средство и не съобразил скоростта си на движение с пътната обстановка, освен това управлявал превозното средство с превишена скорост. Оспорва вследствие на настъпилото ПТП за ищеца да са настъпили претендираните в исковата молба вреди. Оспорва вида и характера на щетите, както и че същите са възникнали в резултат на процесното ПТП. Моли за от..ърлянето на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За възникване на вземането за обезщетение по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е необходимо да се установят следните факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, в чийто срок на действие, вследствие на противоправно и виновно поведение на водача на застрахования автомобил, да е настъпило застрахователно събитие (представляващо покрит риск), в причинна връзка с което ищецът да е претърпял описаните имуществени вреди.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, както и направеното в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, като безспорно между страните с доклада по делото е отделено следното обстоятелство: към датата на настъпване на събитието лек автомобил „М..“ с peг. № .. .. е бил застрахован в „ЗК Л..“ АД, със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Съгласно приетия по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица, на 24.05.2023 г., около 16:50 ч., в гр. София, бул. „П..“, в района на бл. .., е настъпило ПТП между л.а. „М..“, с рег. № .. .., управляван от Н. Г. М., и л.а. „М..“, с рег. № ..., управляван от ищеца А. А. А.. В протокола е описан следният механизъм на настъпване на произшествието - водачът на л.а. „М..“ Н. М. самокатастрофира в десния по посока на движение бордюр, след което навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с насрещно движещия се л.а. „М..“. Посочено е, че при произшествието са пострадали девет лица, сред които и ищецът.

На 20.06.2023 г. ищецът е заплатил на „Н..“ ЕООД сумата от 200 лв. за репатриране на процесния л.а. „М..“ поради проблем в ходовата част и престой (л. 14).

По делото е установено, че л.а. „М..“ с рег. № ..., който е бил собственост на ищеца, е с прекратена регистрация, считано от 10.10.2023 г. (л. 12).

По делото е прието заключение на съдебна автотехническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано. Същото е пълно, обективно и 2 компетентно изготвено. В него е посочено, че се касае за челен сблъсък между двата автомобила, при който в л.а. „М..“ са били задействани въздушните възглавници за водача и предния пътник, били са блокирани и предните обезопасителни колани, като ударът е бил със значителна скорост и енергия. Вещото лице е дало заключение, че установените и описани в опис-заключение по щета имуществени вреди по л.а. „М..“ са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с процесното произшествие. Изчислило е, че стойността, необходима за възстановяване на л.а. "М..“ на база средни пазарни цени към датата на ПТП, се равнява на 29 659, 98 лв., като към същата дата автомобилът е бил в експлоатация 11 години, 4 месеца и 19 дни, считано от датата на първоначалната му регистрация – 05.01.2012 г. Съгласно заключението действителната стойност на л.а. „М..“ към датата на произшествието се равнява на 12 661 лв., поради което е налице тотална щета.

Стойността след приспадане на запазените части се равнява на 8863 лв. В заключението е посочено още, че предвид катастрофалния характер на щетите в предната част на автомобила, засягащи двигателя, окачването, кормилната уредба и колелата, л.а. „М..“ е бил напълно негоден за самостоятелно придвижване, поради което използването на специализиран автомобил за пътна помощ (репатриране) е било абсолютно необходимо.

Вещото лице е посочило, че стойността на услугата за репатриране на МПС в рамките на гр.

София варира като реалният размер се равнява на 120 лв., поради което претендираният размер от 200 лв. е завишен. При изслушване на заключението в откритото съдебно заседание на 29.10.2025 г. вещото лице допълни, че 75 % от определената действителна стойност на автомобила се равнява на 9495, 75 лв.

Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н. Г. М., водач на л.а. „М..“.

От неговите показания се установява, че във въпросния ден валял много силен дъжд, произшествието се случило следобед, задното дясно колело на управлявания от него автомобил се ударило в бордюра, автомобилът започнал да се „мята“, навлязъл в платното за насрещно движение и там се ударил челно в друг автомобил. Движел се със скорост не повече от 50-60 км/ч. Ударът бил силен, имало множество пострадали лица и от двете коли.

С влязло в сила определение по нохд № ../2025 г. по описа на СРС, НО, 107 състав, е било одобрено споразумение, с което Н. Г. М. се е признал за виновен в това, че на 24.05.2023 г., около 16:50 ч. в гр. София, при управление на моторно превозно средство – л.а. „М..“, модел „Е 220 ЦДИ“, с рег. номер .. .., по бул. „П..“, с посока на движение от бул.

„А..“ към бул. „С..“, в района на бл. .., нарушил правилата за движение по пътищата, уредени в ЗДвП, както следва: чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 21, ал. 1 ЗДвП и чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като управлявал автомобила със скорост над максимално допустимата за движение на МПС от категория „В“ в населено място от 50 км/ч., а именно със скорост от 97 км/ч., и поради високата скорост и неправилните действия с органите на управление загубил контрол над автомобила, предприел аварийно спиране, при което автомобилът се ударил в обезопасителните бордюри вдясно спрямо посоката му на движение, след което се насочил и навлязъл в пътната лента за насрещно движение, без да извършва заобикаляне или изпреварване, реализирал пътно-транспортно произшествие с насрещно движещия се по бул.

„П..”, с посока на движение от бул. „С..” към бул. „А..” лек автомобил марка „М..”, модел „5”, с рег. номер ..., управляван от А. А. А., и по непредпазливост причинил телесни повреди на повече от едно лице – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 3, алт. 1, б. „а” , пр. 1 и пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“ , пр. 1 и пр. 2, вр. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 3, алт.

1, б. „а”, пр. 1 и пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 1 и пр. 2, вр. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 381, ал.

4 от НПК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и на основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, вр. чл. 36 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е било отложено за срок от три години, както и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година.

След съвкупна преценка на приетите по делото доказателства, изготвеното заключение на вещото лице, както и приетото влязло в сила споразумение по нохд № .. по описа на СРС, 107 състав, съдът намира, че ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване предпоставките за уважаване на предявения от него иск с правно основание чл. 432 КЗ. По 3 делото не е спорно наличието към датата на процесното произшествие на валидно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответника и водача на л.а. „М..“. Същевременно, предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК, съгласно която влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, и чл. 383, ал. 1 НПК, съгласно който одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, настоящият съдебен състав е обвързан и следва да приеме за установено, че вина за настъпване на произшествието има единствено именно водачът на л.а. „М..“, свидетелят Н. Г. М., който е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 21, ал. 1 ЗДвП и чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП.