Решение № 259 от 12.12.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Бургас, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Г. Д. Пепеляшев

Членове:

Г. Хр. Иванов

Красимира Т. Донева при участието на секретаря Ани Т. Скарлатова в присъствието на прокурора Георги Д. Дуков като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Частно наказателно дело № 20222100201479 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 44 от ЗЕЕЗА.

Образувано е по повод внесена в Окръжен съд – гр. Бургас по реда на чл. 42, ал. 2 от ЗЕЕЗА от прокурор в Окръжна прокуратура – Бургас Европейска заповед за арест, издадена на 10.11.2022 г. от съдия в Районен съд – Хановер, ФРГ по дело № 229DS2142Js81520/19/469/19/, с която се иска задържане и предаване на българския гражданин Н. К. Т., с ЕГН **********, на немските съдебни власти с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 2 месеца, наложено с присъда от 08.02.2021 г., влязла в сила на 23.02.2021 г., за извършени престъпления на територията на ФРГ в периода от 27.05.2019 г. до 16.08.2019 г.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас изразява становище, че Европейската заповед за арест отговаря на формалните изисквания по закон. Пледира, че съдът следва да постанови отказ за предаването на Т. на немските съдебни власти за изпълнение на влязла в сила присъда по съображения, че той е български гражданин и спрямо него следва да се проведе производство по признаването на този съдебен акт и присъдата да бъде изпълнена в България.

Защитникът на исканото лице подкрепя изцяло прокуратурата в позицията, че заповедта отговаря на всички формални изисквания по закон, 1 но не следва да бъде изпълнявана. Т. е изразил желание наказанието на чуждия съд да бъде признато от българските съдилища и изпълнено в България. Той е присъствал на процеса и е уведомен за присъдата. Иска да бъде постановен отказ за предаване на основание издадената от немските съдебни власти заповед и да се постави начало на признаване на чуждата присъда.

Исканото лице Т. заяви позицията си, че не иска да бъде предаван доброволно или по друг начин на немските съдебни власти. Подкрепи защитника си постановената присъда да бъде призната в България и да изтърпи наказанието си в страната.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, съдържанието на Европейската заповед за арест и съпровождащия я превод, като съобрази становищата на страните, приема за установено следното:

Лицето, чието предаване се иска, е гражданин на Република България.

Роден на ***** г. в гр. ***, Република България, с постоянен адрес в гр. **, ул. „***“ № ***, на който е установен и задържан, където и в момента живее със семейството си.

Приложената по делото Европейска заповед за арест е издадена въз основа на влязла в сила на 23.02.2021 г. присъда, постановена на 08.02.2021 г. по дело № 229DS2142Js81520/19/469/19/ от Районен съд – Хановер, ФРГ, с която на българския гражданин Н. К. Т. е наложено едно общо наказание лишаване от свобода за извършени престъпления по параграф 223,224, ал.1, №2 и 4, 242, ал.1, №3, 244, ал.1, №3, 248а, 263, 263а, ал.1 и 2, 22,23, 25, ал.2, 52,53 от Наказателния кодекс на ФРГ. С ЕЗА се иска предаване на Н. К. Т., гражданин на Република България, на немските съдебни власти с цел изпълнение на влязлата в законна сила присъда за 22 извършени престъпления на територията на ФРГ в периода от 27.05.2019 г. до 16.08.2019 г. В акта на немските власти са описани обстоятелствата, при които са извършени престъпленията, включително времето и мястото на извършване и степента на участие на исканото лице:

На 16.08.2019 г., в гр. Хановер, Т. в съучастие с друго лице, чрез използване на ключ са влезли в стая в хотел в гр. Хановер и отнели куфар с вещи, собственост на свидетелите К. и Де Р. на обща стойност 3 843 евро.

На 02.06.2019 г., в гр. Хановер, Т. в съучастие с друго лице извършили кражба на портфейл, собственост на свидетелката К., ведно с намиращата се в него кредитна карта. Същия ден, чрез използване на отнетата кредитна карта били извършени общо 10 плащания в магазини, посредством които били закупени различни вещи.

На 27.05.2019 г., в гр. Хановер, осъденият Т. откраднал портфейл, съдържащ дебитна карта и същия ден чрез използване на платежния инструмент купил от магазин различни вещи.

На 07.06.2019 г., около 06.00 часа в гр. Хановер, в съучастие с друго лице, Т. извършил кражба на паричната сума от 400 евро и дебитна карта, собственост на свидетеля Чуйков.

2

На 07.06.2019 г., в гр. Хановер, около 08.10 часа, Т. отново се срещнал с Ч., при което друго лице, действащо в съучастие с Т. ударило Ч. с чанта, след което заедно с Т. го хванали за гърлото. Пострадалият получил оток на десен показалец и хематом на гърлото.

На 03.07.2019 г. Т., в гр. Хановер, действайки като съучастник с друго лице, използвали предварително открадната дебитна карта на свидетеля Бакос и закупили от различни търговски обекти стоки за лична употреба.

На 27.09.2019 г., в гр. Хановер, действайки в съучастие с друго лице, осъденият е поискал паричната сума от 50 евро от свидетеля Х. А., за да му бъде върната дебитна карта, намираща се във владението на Т..

От материалите по прокурорската преписка става ясно, че исканото лице Н. Т. е бил задържан на 07.12.2022 г. от полицейски орган на Районно управление – Средец, след като е установено, че в информационната система на ШИС е регистрирана издадена от немските власти Европейска заповед за неговото задържане. Със Заповед за задържане на лице с рег. № 269зз244/07.12.2022 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР Т. е бил задържан първоначално за срок до 24 часа, считано от 16:20 часа на 07.12.2022 г., след което е бил задържан на основание чл. 42, ал. 2, вр. ал. 5 от ЗЕЕЗА с Постановление на прокурор в Окръжна прокуратура – Бургас от 08.12.2022 г. за срок до 72 часа, считано от 12:00 часа на 08.12.2022 г. до 12:00 часа на 11.12.2022 г.

По наказателното производство Т. е осъден на 2 години и 2 месеца лишаване от свобода. Същият се е явил лично на съдебния процес, вследствие на който е била постановена присъдата, като е известен за крайния резултат на наказателното производство.

Няма данни присъдата да е обжалвана на по-горна инстанция, българските съдебни власти са уведомени за окончателния резултат, влязъл в сила и подлежащ на изпълнение.

Разглежданата Европейска заповед за арест по форма и съдържание съответства на изискванията на чл. 37 от ЗЕЕЗА. Издадена е от компетентен съдебен орган на държава-членка на Европейския съюз, в писмена форма съобразно утвърдения формуляр, съдържа данни за самоличността и гражданството на исканото лице, наименование, адрес, телефон и факс на издаващия орган. Описани са характерът, правната квалификация на престъпленията и обстоятелствата, при които са били извършени. Посочени са видът и размерът на наложеното наказание. Отразени са данни за датата и издателя на заповедта, за номера на делото – № 229DS2142Js81520/19 /469/19/, по което се иска предаване на лицето с цел изпълнение на наказанието. Предвид обобщеното фактическо описание на извършените престъпления и тяхната правна квалификация, решаващият съд приема, че издаващата държава е предоставила данните по чл. 37, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗЕЕЗА. Заповедта е придружена с надлежен превод на български език, съгласно изискванията на чл. 37, ал. 3 от ЗЕЕЗА.

В производството по чл. 44 от ЗЕЕЗА съдът в изпълняващата държава не разполага с правомощие да проверява правилността и доказателствената 3 обезпеченост на обвинението, а в съответствие с принципа на взаимно доверие е длъжен да приеме, че издаващата държава е изпълнила своите задължения добросъвестно и в съответствие със закона. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 6 от ЗЕЕЗА, предмет на проверка в настоящото производство е наличието на условията за предаване на лицето по чл. 36 и чл.

41 от закона, съществуването на основания за отказ измежду предвидените в разпоредбите на чл. 39 и чл. 40 от същия закон, както и наличието на основания за отлагане на изпълнението, или за условно изпълнение на заповедта по смисъла на чл. 52 от ЗЕЕЗА.

Престъпленията, за които е издадена процесната Европейска заповед за арест, съставляват престъпления и по законодателството на Република България – такива по чл. 195, вр. чл. 194, чл. 198, чл. 249 от НК, с което е изпълнено изискването на чл. 36, ал. 2 от ЗЕЕЗА. Независимо от това, посочено е още в заповедта, че се касае за престъпления при организирана престъпна група, т. е. заповедта е за престъпна категория, относно която на осн. чл. 36, ал. 3 от ЗЕЕЗА не се изисква двойна наказуемост.

По отношение на обсъжданите престъпления не са налице абсолютните отрицателни предпоставки за допускане изпълнението на заповедта за арест, посочени в чл. 39 от ЗЕЕЗА. Престъпленията, за които е издадена заповедта, не са амнистирани в Република България и не попадат под нейната юрисдикция. Няма данни исканото лице да е осъдено за същите престъпления с влязла в сила присъда на българския съд или на съда на трета държава членка, да изтърпява или да е изтърпяло наказанието, или присъдата да не може да бъде приведена в изпълнение според законодателството на държавата, в която е осъдено. Лицето, чието предаване се иска, е пълнолетно и наказателно отговорно по българските закони.

Предвид изявлението на исканото лице, че желае да изтърпи наложеното му наказание в България, за посочените в заповедта престъпления е налице предвиденото в чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА факултативно основание за отказ за изпълнение на Европейската заповед за арест. Съдът, след като съобрази горното, намира, че са налице предпоставките по чл. 44, ал. 8, вр. чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА за отказ от изпълнение на това искане. Т. е български гражданин, срещу когото има постановена и влязла в сила присъда на наказателен съд на ФРГ за извършени от него престъпления в тази държава, с наказание две години и два месеца лишаване от свобода. Това наказание може и следва да бъде траспорирано от български съд и изпълнено в български пенитенциарни заведения по реда и процедурите на нашата страна. Прокурорът пледира за отказ на издадената заповед и след влизане в сила на настоящия акт ще предприеме действия по признаването на присъдата, постановена от Районен съд – Хановер, ФРГ.

Спрямо българския гражданин следва да се проведе производство по признаването на този съдебен акт и присъдата да бъде изпълнена в България.

Актът на съда ще постави началото на действия на прокуратурата в процедурата по чл. 457 от НПК. Посоченото представлява основание, водещо до отказ от изпълнение на издадената от компетентен орган на ФРГ Европейска заповед за арест с цел изпълнение на наказание лишаване от 4 свобода против българския гражданин Н. К. Т..

Мотивиран от горното и на основание чл. 44, ал. 7 и ал. 8, вр. чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА, Окръжен съд – Бургас

РЕШИ:

ОТКАЗВА изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена на 10.11.2022 г. от съдия в Районен съд – Хановер, ФРГ по дело № 229DS2142Js81520/19/469/19/, с която се иска задържането и предаването на българския гражданин Н. К. Т., с ЕГН ********** , от гр. ***, ул. „***“ № ***, на немските съдебни власти с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 2 месеца, наложено с присъда от 08.02.2021 г., влязла в сила на 23.02.2021 г., за извършени престъпления на територията на ФРГ в периода от 27.05.2019 г. до 16.08.2019 г.

ПРИЕМА да се приведе в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от две години и два месеца, наложено с присъда от 08.02.2021 г. по дело № 229DS2142Js81520/19/469/19/ на Районен съд – Хановер, ФРГ, влязла в сила на 23.02.2021 г., с която е осъден българският гражданин Н. К.

Т., с ЕГН **********, от гр. ***, ул. „***“ № ***.

Решението може да бъде обжалвано или протестирано пред Апелативен съд Бургас в пет дневен срок от днес.

След влизане в сила на настоящото решение, препис да се изпрати на Окръжна прокуратура – Бургас за изпълнение.

Препис от решението да се връчи на издаващата държава и исканото лице Т..