Определение № 250 от 04.04.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 250 гр. Варна, 03.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20233001000071 по описа за 2023 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по въззивна жалба на С. И. Х. от гр.***** срещу решение № 225 от 02.11.2022г. по гр.дело № 22/22г. по описа на *****ски окръжен съд, в частта му, с която е прието за установено по отношение на „Юробанк България” АД, че и дължи главница по договор за банков кредит № HL 40614 от 05.08.2008г., ведно с допълнителни споразумения към него, за разликата над 16 885.22лв. до 34 264.78лв., ведно със законната лихва, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 334/20г. по описа на РС – *****, и по въззивна жалба на „Юробанк България“ АД със седалище гр.София срещу същото решение, но в частта му, с която установителния иск на банката за съществуване на вземане за главница по договора за кредит е отхвърлено за разликата над 34 264.78лв. до предявения размер от 85 000лв.

Във въззивната жалба на С. И. Х. е обективирана и частна жалба от В.

В. Х. срещу същото решение на първоинстанционния съд, но в частта му, с която производството по делото по предявения установителен иск е прекратено по отношение на нея.

С оглед наличието на частна жалба срещу част от първоинстанционното решение, съдържащо прекратителен диспозитив и имащо характер на определение, настоящият състав на въззивния съд намира, че първо следва да бъде стабилизирано определението досежно допустимостта на иска срещу Х.

1 и едва тогава да се пристъпи към разглеждане на въззивните жалби срещу постановеното първоинстанционно решение по съществото на спора.

По частната жалба на Х.:

В частта на въззивната жалба, имаща характер на частна жалба срещу прекратително определение, се твърди че В. В. Х. и С. И. Х. са кредитополучатели по един договор за банков кредит и същите са необходими другари и съдът следва да се произнесе по еднакъв начин по отношение на двамата по повдигнатия пред съда правен спор. Сочи също така, че в петитума на предявената от банката искова молба се претендира установяване на вземането и срещу Х..

В писмения отговор на банката по въззивната жалба се излага становище за неоснователност на жалбата на Х.. Излага се че тя не е подала възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, поради което и спрямо нея заповедта за изпълнение е влязла в сила. Сочи че е налице солидарна отговорност между двамата длъжници и всеки един от тях има самостоятелно правоотношение с кредитора, както и че е налице обикновено, а не необходимо другарство между тях. Моли съда да потвърди решението в обжалваната му прекратителна част.

Производството по гр.дело № 22/22г. по описа на ШОС е образувано по предявен от „Юробанк България“ АД установителен иск по реда на чл.422 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК. Не е спорно по делото, че възражение срещу издадената по ч.гр.дело № 334/20г. заповед за незабавно изпълнение е подадено само от С. И. Х., съответно на банката са дадени указания за предявяване на установителен иск само срещу този длъжник.

Възражение от В. В. Х. не е подавано, поради което и установителен иск по реда на чл.422 от ГПК срещу нея е недопустим. Грешните действия на пъровинстанционния съд, изразяващи се в приемане на отговор на исковата молба от Х., вписването и като ответник в списъци за призоваване, допускането до участие в съдебно заседание на неин процесуален представител и посочването на Х. като ответник в доклад по делото, не могат да доведат до валидно процесуално правоотношение между нея и съда, тъй като липсва насочване на иска срещу нея от страна на ищеца. А при липса на подадено възражение срещу заповедта за изпълнение от длъжник установителния иск срещу него е недопустим.

2

Двамата кредитополучатели са солидарни длъжници и обикновени другари, което не налага еднаквост на решението спрямо двамата.

Поради което и решението, в частта му, с която съдът е установил недопустимостта на производството по отношение на Х. и го е прекратил следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 225 от 02.11.2022г. по гр.дело № 22/22г. по описа на *****ски окръжен съд, в частта му, имаща характер на определение, с която е прекратено производството по делото за установяване на съществуване на вземания на банката по договор за банков кредит № HL 40614 от 05.08.2008г., ведно с допълнителни споразумения към него, за които сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 334/20г. по описа на РС – *****, по отношение на В. В. Х..

Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК при предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение на страните.

СПИРА въззивно производство по жалба на С. И. Х. и на „Юробанк България“ АД срещу решение № 225 от 02.11.2022г. по гр.дело № 22/22г. по описа на *****ски окръжен съд до разрешаване на спора по допустимостта на производството срещу В. В. Х..

Определението за спиране подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3