Решение № 101 от 04.06.2026, Районен съд - Харманли
- Съд
- Районен съд - Харманли
- Дело
- Административно наказателно дело 129/2026
- Вид
- Решение № 101
- Подписан
- 04.06.2026
- В сила
- 01.07.2026
- Състав
- Ива Тодорова Гогова
Цитирани разпоредби
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140 ал.1, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143 ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл.175 ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.1 и ал.12 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.1 и ал.12 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.14 · Закон за движението по пътищата
- чл.574 ал.10 · Кодекс за застраховането
- чл.574 ал.11 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 101 гр. Харманли, 04.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря ГАЛИНА П. И.ОВА като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Административно наказателно дело № 20265630200129 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.189, ал.14 от ЗДвП.
Подадена е жалба от С. М. С., ЕГН:********** от гр.Харманли, ул. ****, чрез адв.И. Д., против Наказателно постановление №25-0271-001230 от 05.01.2026 година на Началник група в ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли. Жалбоподателят твърди, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон. Не било извършено твърдяното адм.нарушение, описаната фактическа обстановка била невярна. Наложените наказания били несправедливи.
Предвид изложеното моли за отмяна на НП като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си поддържа жалбата и моли за уважаването й, като излага подробни съображения в тази насока и моли за присъждане на разноските.
Административнонаказващият орган /АНО/ РУ-Харманли към ОД на МВРгр.Хасково, редовно призован, не изпраща представител.
Районна прокуратура –Хасково, ТО- Харманли, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна :
Н а 07.11.2025г., в 07.09 часа, в гр.Харманли, по бул. „България“, в посока на 1 движение от гр.Любимец към централна градска част, на отбивката за жп гара, жалбоподателят С.С., като водач управлявал МПС - лек автомобил „Фолксваген Кади“, с рег.№ ****, собственост на Сание М., като след извършена проверка било установено, че автомобилът бил с прекратена регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДвП на 04.11.2025г.
С оглед на така установеното е бил съставен АУАН № 1156682 от 07.11.2025г. за нарушение по чл.140 ал.1, пр.1 от ЗДвП. Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя на същата дата, като актът е подписан без възражения.
С Постановление от 08.12.2025г. на РП-Хасково, ТО-Димитровград, на основание чл.24 ал1, т.1 от НПК, е отказано образуването на досъдебно производство, прекратена пр.преписка №5052/2025г. по описа на РП-Хасково, ТО-Харманли и материалите по преписката са изпратени на Началника на РУ-Харманли по компетентност за реализиране на админ.-наказ. отговорност.
Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото от Началник Група в ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли Наказателно постановление №25-0271-001230 от 05.01.2026 година е приел за доказана гореописаната фактическа обстановка и констатираното нарушение. С така извършеното АНО е приел за нарушен чл.140 ал.1 от ЗДвП. Предвид това и на основание чл.175 ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 255.65 евро /500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. На основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети 10 точки. В НП е отразено, че същото е издадено на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН във връзка с Постановление на РП-Хасково, ТО-Димитровград от 08.12.2025г.
Гореописаната в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването им АУАН № 1156682 от 07.11.2025г., Постановление от 08.12.2025г. на РП-Хасково, ТОДимитровград.
Събрани по делото бяха и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Ф. С.
- служител на РУ-Харманли, който заяви, че при извършената от полицейските служители проверка било установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, като водачът не знаел това.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно легитимирано лице.
Разгледана по същество е основателна.
АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП, вр. чл.37, ал.1, б. „б” и чл.47, ал.2, вр. ал.1, б. „а” от ЗАНН и предвид 2 приложените Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед №8121К-1097/31.03.2015г. на М-ра на вътрешните работи, Заповед №272з3546 от 29.10.2025г. на ВПД Директор на ОДМВР-Хасково, акт за встъпване в длъжност от 04.11.2025г., което не се и оспорва по делото.
Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
В конкретния случай не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимото съдържание за визираното нарушение, още повече че предвид хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, съставянето на акт за установяване на административно нарушение не е било и необходимо.
Съдът намира, че при издаването на НП също не са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят да водят до отмяната на НП. Не са налице нарушения по чл.57 от ЗАНН. Според съда съвсем ясно и точно е посочена датата на нарушението и мястото на извършването му. Описана е и фактическа обстановка и обстоятелствата, при които е извършено това нарушение. Посочени са и всички елементи от обективна страна на нарушението. Правилна е и правната квалификация на нарушението, като същата е в единство и отговаря на описанието нарушението с думи.
В случая, както се посочи по-горе, издаденото НП е на база прекратено наказателно производство и основанието за издавеното на НП е чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, като това е посочено и в самото НП, поради което не е нарушен принципът „non bis in idem“.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер..
Следователно деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание, е обявено от закона за наказуемо към датата извършването му.
Независимо от това съдът счита, че са налице редица основания за отмяна на обжалваното НП. На първо място липсва доказаност на субективната страна на 3 процесното административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Съгласно ТП №2 по т.д.№3/2022г. на ВКС и ВАС „Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. В случая сме изправени пред същата хипотеза, доколкото жалбоподателят е наказан съгласно чл.175 ал.3 от ЗДвП за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП - управление на мпс, което не е регистрирано по надлежния ред, поради служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДвП, което нарушение е извършено на 07.11.2025г., а по делото липсват каквито и да било доказателства към датата на нарушението собственикът на автомобила да е бил уведомен за прекратяването на застрахователния договор съгласно чл.574 ал.10 от КЗ, както и впоследствие да е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на МПС-то по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП, вр. чл.574 ал.11 от КЗ. След като не е доказано по делото, че собственикът на МПС-то е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на МПС-то, то очевидно няма как да е бил наясно с този факт и водачът на МПС-то – жалбоподателят С.С., който не е собственик на автомобила.
Съгласно посоченото ТП съществува законово задължение по чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП за административния орган да уведоми собственика за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство, като в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията и то преди датата на нарушението, то деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е несъставомерно. Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени средства, като в настоящия казус такива доказателства не са ангажирани от страна на АНО, в чиято тежест същите подлежат на доказване. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в административнонаказателния процес не се предполага. Всичко гореизложено обуславя изводите на съда за недоказаност на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, предвид недоказване вината на нарушителя, и съответно налага отмяната на НП.
Следва да се отбележи още, че от страна на АНО не бяха ангажирани и доказателства относно самия факт на извършено служебно прекратяване на регистрацията на МПС-то по чл.143 ал.10 от ЗДвП, който е факт също подлежащ на доказване по делото, като представляващ елемент от обективната страна на нарушението, което пък прави последното недоказано и от обективна страна.
С оглед изхода на делото и предвид направеното основателно възражение за 4 прекомерност на адвокатския хонорар, на основание чл.63д от ЗАНН и чл.18 ал.2 и ал.4, вр. чл.7 ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва в тежест на АНО да се присъдят направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 460 евро, отчитайки обема на извършената работа, броя на съдебните заседания, сложността на делото и двете на брой адм.наказания, наложени на жалбоподателя.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-0271-001230 от 05.01.2026 година на Началник Група в ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на С. М. С., ЕГН:********** от гр.Харманли, ул. ****, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3, предл.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 255.65 евро /500.01 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за 6 месеца, както и отнемане на 10 контролни точки по реда на Наредба № Iз2539/17.12.2012г. на МВР.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Хасково, на основание чл.63д от ЗАНН, да заплати на С.
М. С., ЕГН:********** от гр.Харманли, ул. **** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 460 евро.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________ 5