Решение № 4076 от 02.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4076 гр. С., 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110112433 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми, претендирани спрямо ответника, а именно: 2 877,50 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 24.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 393,07 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 04.04.2024 г., сумата от 31,55 лева, представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва за период от 24.04.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 6,84 лева, представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2021г. до 04.04.2024г., които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №24316/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника, като съсобственик на процесния имот с аб. № ******, находящ се в /адрес/, било налице облигационно отношение, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като последният не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена енергията. Въз основа на изложените фактически и правни твърдения моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца процесните суми, като претендира и разноски по производството.

Ответникът, чрез назначения особен представител, е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Оспорва наличието на договорни правоотношения между страните по спора. Оспорва твърдението на ищеца, че през процесния период е доставял до имота топлоенергия на посочената стойност и посочва, че през исковия период ответникът не е ползвал доставена от ищцовото дружество топлинна енергия в имота.

Посочва, че ответникът не е приел чрез отправено писмено потвърждение приложимите 1 общи условия на дружеството. Оспорва дължимостта на претендираната сума за предоставена услуга дялово разпределение, като оспорва представения протокол от проведено общо събрание на ЕС и законосъобразното провеждане на общото събрание на ЕС. Оспорва като неоснователен иска са присъждане на начислена мораторна лихва върху претендираната сума за цена на потребена топлинна енергия, като оспорва като недоказан факта на изпадане на ответника в забава. Ответникът оспорва наличието на законосъобразно монтиран и сертифициран топломер в абонатната станция при топлоснабдения имот.

Ответникът излага доводи за недоказаност на размера на претендираните суми доколкото за процесния период между етажните собственици е осъществено произволно разпределение на топлинна енергия, различно от реално доставеното количество. Моли за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и недоказани.

В депозираното становище от третото лице-помагач „Н.“ АД се сочи, че топлинните разпределители в процесния топлоснабден имот са били с изтекъл експлоатационен срок към приключване на отоплителен сезон 2021/2022г. Поради тази причина в индивидуалната справка от изравнителната сметка за този период изрично е записано, че същите следва да се подменят в рамките на един календарен месец. Подмяната е извършена на 14.02.2025г., респективно през отоплителния сезон 2022/2023г. топлинните разпределители не са изправни уреди за дялово разпределение и показанията им не са могли да бъдат взети предвид за определяне на разхода за топлинна енергия от съответните отоплителни тела.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложения към исковата молба договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавни имоти от 27.02.1992 г. се установява, че ответницата М. Ч., чрез своя законен представител А. Ч. – майка, е придобила в съсобственост със Стефка Ч. правото на собственост върху следното жилище – апартамент №***, находящ се в /адрес/. Доколкото в договора не е предвидено друго следва да се приеме, че всеки от приобретателите е придобил равен дял в съсобствеността, а именно по 1/2 идеални части от правото на собственост върху имота. По делото не са представени доказателства, от които да се установява извършването на последващи разпореждания с правото на собственост или вещното право на ползване върху имота.

По делото е представено удостоверение изх. №**-**-***/*/13.07.2012г. издадено от ГИС – С., в което се посочва, че стар адрес /адрес/, е идентичен с настоящ адрес /адрес/.

По делото е представено молба вх.№3446/08.02.1994г., с която А. Ч. е заявила пред ищцовото дружество, че желае да бъде открита партида на имот, находящ се в /адрес/.

Представен е протокол от Общо събрание на етажна собственост от 15.09.2002г. с адрес /адрес/, в който е обективирано взето решение за упълномощаване на представители на ЕС, които да сключат договор с „Н.И.“ ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.

По делото е представен Договор от 27.09.2002г., сключен между „Н.И.“ ООД и представител на ЕС, находяща се на адрес /адрес/, с предмет извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата, включително издаване на обща и индивидуални сметки.

По делото са приети общи условия на "Т. С." ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

По делото са приети представени от третото лице-помагач „Н.“ АД документи, касаещи отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия в процесния имот.

Останалата част от приетите писмени доказателства съдът намира за неотносими към настоящия спор.

Съгласно приетото заключението по допуснатата съдебно-техническата експертиза, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от „Н.“ АД. За процесния период ответницата е осигурила достъп на ФДР за отчитане на уредите в имота, като по време на отчетите са попълнени талони за отчет на уредите и впоследствие отчетите са отразени в изравнителните сметки. По данни на ФДР в 2 имота има монтирани четири отоплителни тела и съответни четири топлоразпределители, отразени като стари уреди. Топлинните разпределители са марка „М.“ и са поставени през ноември 2002 г., поради което да отоплителен сезон 2022/2023г. показанията им не са взети предвид, а е изчислен служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела съгласно чл. 61, т. 6.5 от НТ. По данни на ФДР ответницата е подменила топлинните разпределители пред м. 02.2025г. В имота има монтиран щранг лира за отопление в банята, за която се изчислява служебна ТЕ, отдадена от щранга, съгласно НТ. В имота се ползва топла вода и има водомер за топла вода, по който се отчита разхода. За процесния период количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, е изчислена по формула съгласно чл. 61, т. 6.1.1 НТ. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна сметка съдържа ТЕ, отдадена от сградна инсталация, и ТЕ за отопление на имота, отдадена от отоплителните тела и ТЕ за загряване на топла вода. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е в размер на 5 740,76 лева. Вещото лице е установило, че общият топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията, е преминал метрологична проверка. В открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че за отбелязаните като стари топлинни разпределители е изтекъл максималният срок на експлоатационна годност /10 години обща експлоатационна годност + 2 години допълнителна гаранция/. По данни предоставени от ФДР, уредите са монтирани през 2002г. При извършване на реален отчет в имота за отоплителен сезон 2022г./2023г. са били отчетени показанията на уредите, но същите не са били взети предвид при изчисляване на разхода и е начислен служебен разход. При съпоставка между изчисленото потребление на база реален отчет за 2021г./2022г. и изчисленото служебно потребление за отоплителен сезон 2022/2023г. вещото лице посочва, че служебно изчисления разход е по-нисък от реално отчетения.

От приетото заключението по изготвената съдебно-счетоводната експертиза се установява, че стойността на дължимата главница за топлинна енергия и дялово разпределение за исковия период е в размер на 5 818,10 лева, които са останали незаплатени.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 200 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответницата, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма.

От представените доказателства по делото се установява че ответницата е придобила ½ идеални части от правото на собственост върху процесния топлоснабден имот, като по делото не са представени доказателства за последващо разпореждане с придобития дял от съсобственост или с вещното право на ползване върху имота, откъдето следва, че направеното възражение в този смисъл е неоснователно.