Определение № 2552 от 11.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2552 гр. София, 10.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20221000501531 по описа за 2022 година

Производство по чл. 248 ГПК.

Образувано е по указания на ВКС, дадени в диспозитива на Определение № 2526/02.10.2024 г. по т.д. № 2021/2023 г. на ВКС, ТК, второ т.о., съгласно които САС в настоящия си състав следва да се произнесе по подадената от адв. В. С. от САК, от името на „БУЛАРКО“ АД /н./, молба за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, именувана „касационна жалба“ срещу същото решение в частта му, с която не е уважена претенцията за присъждане на възнаграждение на процесуалния представител на „БУЛАРКО“ АД /н./ адв.

С., на основание чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата - ЗА /така последен абзац от диспозитива/.

Настоящият състав приема, че процедурата по размяна на искането по чл. 248 ГПК с останалите страни в производството /по смисъла на чл. 248, ал. 2 ГПК/ е вече извършена, поради връчването на останалите страни по делото на преписи от съответната касационна жалба, съдържаща в себе си искане по чл. 248 ГПК в производството по касационно обжалване на въззивното съдебно решение, поради което може да се пристъпи към постановяване на акт по чл. 248, ал. 3 ГПК.

По същество, САС намира, че подадената от адв. В. С. от САК, от името на „БУЛАРКО“ АД /н./, молба за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, именувана „касационна жалба“ срещу същото решение в частта му, с която не е уважена претенцията за присъждане на възнаграждение на процесуалния представител на „БУЛАРКО“ АД /н./ адв.

С., на основание чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата - е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображения:

Макар и в несъстоятелност, по отношение на юридическото лице не се дължат разноски по посочения ред, приложим само за физически лица. Такъв извод се налага от тълкуването на 1 нормите на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА във вр. с т. 1 и т. 3 от същия законов текст, безспорно визиращи физически лица, тъй като само такива лица могат да „имат право на издръжка“ и да бъдат „роднини, близки или друг юрист“. В този смисъл е и последователната практика на ВКС – определение № 228 от 04.04.2012 г. по ч.т.д. № 140/2012 г. на I т.о., определение № 673 от 21.12.2016 г. по ч.т.д. № 920/2016 г. на II т.о., решение № 41 от 22.05.2019 г. по т.д. № 2538/2018 г. на II т.о., определение № 60487 от 21.12.2021 г. по ч.т.д. № 2452/2021 г. на ВКС, II т.о и други.

Мотивиран от това, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение подадената от адв. В. С. от САК, от името на „БУЛАРКО“ АД /н./, молба за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, именувана „касационна жалба“ срещу същото решение в частта му, с която не е уважена претенцията за присъждане на възнаграждение на процесуалния представител на „БУЛАРКО“ АД /н./ адв.

С., на основание чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС на Р България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2