Решение № 260227 от 24.03.2021, Окръжен съд - Бургас

Р

Е Ш Е Н И Е

№

ІІ-225 24.03.2021г. гр.

Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав

На първи декември 2020 година

В публичното заседание в следния състав:

Председател: Росица Темелкова

Членове: Таня

Русева-Маркова

Елеонора Кралева

Секретар:

Стойка Вълкова

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело номер 2585 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С

Решение № 1701/20.07.2020г., постановено по гр. дело № 190/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, поправено с Решение № 260383 от 06.10.2020г., постановено по гр. дело № 8609/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдено „Порт Рейл“ ЕООД със седалище гр. Бургас да заплати на Г.А.Й. сума в размер от 12 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се болки, страдания и неудобства, претърпени от трудова злополука на 21.11.2019г., призната с Разпореждане № 5104-02-134/04.12.2019г. на ТП – Бургас на НОИ, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на увреждането – 21.11.2019г. до окончателното й изплащане. С цитираното решение е отхвърлен иска на Г.Й. против „Порт Рейл“ ЕООД за разликата над уважения размер от 12 000 лева до предявения размер от 80 000 лева.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Г.А.Й., с която се претендира да бъде отменен атакувания съдебен акт в частта, в която претенцията е отхвърлена и да бъде постановено решение по същество на спора, по силата на което да бъде уважена претенцията на ищцовата страна за сума в размер на 80 000 лева – общо – тоест за още 68 000 лева, представляваща причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на претърпени телесни увреждания от процесната трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 21.11.2019г. до окончателното плащане.

В жалбата се посочва, че гражданския иск за обезщетение на неимуществените вреди за претърпените болки и страдания е уважен в изключително занижен размер, който не съответства на претърпените от него морални вреди, в противоречие е на принципа на справедливост и по тази причина не може да репарира нанесените вреди от морално естество. В жалбата се посочва, че съдът неправилно е определил размера на паричния еквивалент на търпените от ищеца морални вреди, като не е съобразил в достатъчна степен конкретните, обективно съществуващи факти, в резултат на което не е определил правилно размера на необходимата и достатъчна сума за репариране на причинените морални вреди.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция. Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивникът-ищец не се представлява и не изразява конкретно становище по основателността на жалбата.

Ответната страна по въззивната жалба – „Порт Рейл“ ЕООД със седалище гр. Бургас не депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба и не изразява конкретно становище по основателността на жалбата.

Против постановеното първоинстанционно решение е депозирана въззивна жалба от „Порт Рейл“ ЕООД със седалище гр. Бургас, с която се претендира да бъде прието, че е налице проявена груба небрежност от страна на ищеца Г.А.Й., довела до съпричиняване на вредоносния резултат, като бъде изменено решението в тази насока, определяйки процент на съпричиняване и да бъде присъден по-нисък размер на обезщетение за причинени неимуществени вреди. Изрично в жалбата се претендира да бъде намалено така определеното обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 52 от ГПК в размер на 12 000 лева в по-нисък такъв, като за справедлив се сочи размер от 7 000 лева. В жалбата се посочва, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съставът на съда неправилно е извел извод за липса на съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в груба небрежност при осъществяване на работните задължения от страна на работника Г.А.Й..

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивната страна – ответник в настоящото производство депозира по делото писмено становище, с което поддържа своята жалба и счита, че следва да бъде уважена.

Ответната страна по въззивната жалба – Г.А.Й. депозира писмен отговор на въззивната жалба, в който сочи, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана и следва да бъде оставена без уважение.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от Г.А.Й. против „Порт Рейл“ ЕООД със седалище гр. Бургас, с който се претендира да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лева, от които предявява частичен иск в размер на 25 000 лева, изразяващи се в претърпени болки, страдания и неудобства, вследствие на претърпяна трудова злополука, ведно със законната лихва върху сумите от датата на увреждането – 21.11.2019г. до тяхното окончателно изплащане. В исковата молба се посочва, че увреждането, за което се претендира обезщетение за неимуществени вреди е настъпило в резултат на трудова злополука, настъпила на 21.11.2019г., вследствие на която е причинено счупвания на подбедрицата на десния крак, като травмата е причинила временна неработоспособност и пострадалия продължава да изпитва болка, състоянието му не е добро и в резултат на това е лишен от възможността да води нормален трудов и социален живот, както и да поддържа начина на живот, който е водил преди злополуката. В исковата молба се посочва, че на 21.11.2019г. Г.Й. е бил на работното си място – редовна смяна и около 11.00 часа е извършвал обход и оглед на железопътния район и при железопътния прелез на Обогатителна фабрика – гр.

Пирдоп стъпил накриво и паднал, като в резултат на злополуката е получил травматични увреждания – счупвания на подбедрицата на десния крак. Посочва се, че след извършените изследвания и консултации на ищеца е извършена оперативна процедура и е направено наместване на фрактурата с вътрешна фиксация. В исковата молба се посочва, че в деня на злополуката ищецът е изпитал жестока болка в областта на крака, травмата му е причинила временна нетрудоспособност, а към настоящия момент продължава да се оплаква от болка, състоянието му е недобро и продължава да търпи болка денонощно, а в резултат на всичко описано той е лишен от възможността да води нормален трудов и социален живот, както и да поддържа начина на живот, който е водил преди злополуката.

В хода на производството – ищецът е направил увеличение на своята претенция от сума в размер на 25 000 лева на сума в размер от 80 000 лева и съдът е приел направеното увеличение.

По делото е депозиран писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК от ответното дружество, в което се посочва, че ищецът е претърпял злополуката в резултат на неспазване инструкциите за безопасност и здраве при работа. Посочва се, че пострадалият е пресякъл жп линията извън определеното за това място, нарушавайки забраната преминаването през жп линии от пешеходци извън определените за това места. В отговора се посочва, че Г.А.Й. се е връщал от автопаркинг в 10.21 часа без лични предпазни средства и без работни обувки (с маратонки) и е преминал през място, което не е регламентирано за преминаване и точно преди отводнителната канавка се е подхлъзнал и при падането си е ударил десния крак.

За да уважи претенцията и да присъди обезщетение в размер на 12 000 лева първоинстанционният съд е приел, че по делото не се установяват основания за намаляване отговорността на работодателя и на основание чл. 51, ал. 1 от ЗЗД тя следва да се определи за всички претърпени от ищеца неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от злополуката.

На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка на първоинстанционното решение, настоящият състав намира, че същото е валидно и допустимо.

По изложените съображения и в двете въззивни жалби, съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 200 от КТ и касае единствено претендирани неимуществени вреди.

По делото е безспорно, че ищецът е встъпил в трудови правоотношения с ответното дружество, като видно от представения Трудов договор № 328/27.08.2019г. същият е приел да изпълнява длъжността – работник, поддържане и ремонт на железен път и съоръжения. Видно от представената длъжностна характеристика едно от трудовите задължения на ищеца е да отговаря за изправността и сигурността на железния път в индустриалния клон на Аурубис България – гр. Пирдоп.

По делото не се спори и относно обстоятелството, че ответното дружество е изготвило Декларация за трудова злополука от 25.11.2019г., подписана от Управителя на дружеството, в която изрично е посочено, че на 21.11.2019г. в 11.00 часа при обход на района около ЖП – прелеза на Обогатителна фабрика, което е включено в длъжностните задължения на Г.Й., вследствие на неравния терен и стъпил накриво с десния си крак и поради неправилното стъпване е получил фрактура на десния крак в областта на глезена.

По делото не се спори и относно обстоятелството, че въз основа на Разпореждане № 5104-02-134 от 04.12.2019г. постановено от Национален осигурителен институт е прието, че декларираната злополука се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.

По делото в качеството му на свидетел е разпитан А. Г.Й. – син на ищеца, който в своите показания сочи, че след изписването на неговия баща се е наложило цялото семейство да му помага при обслужването, тъй като той не е могъл да се обслужва сам и не е могъл сам да се придвижва с патериците. Посочва, че той е имал силни болки в болницата, след което се е наложило отново да бъде приет в болница, тъй като е продължавал да изпитва болки. Свидетелят посочва, че неговият баща е претърпял две операции, а му предстои и трета. Посочва, че и понастоящем не може да се грижи сам за себе си и трябва някой да бъде с него и да му помага, а баща му се тревожи за това, че кракът му е счупен и не може да си изкарва прехраната.

По делото в качеството му на свидетел е разпитан Х. Д., който от месец септември 2019г. работи за „Порт Рейл“ ЕООД и двамата с Г.Й. са колеги. Свидетелят посочва, че сутрин преди започване на работа се явяват за проверка на алкохол, след това се преобличат със своите работни дрехи и се подписват на инструктаж, че са готови за работа. Свидетелят посочва, че работното им облекло се състои от работни дрехи, работни обувки, маска, каска и очила, а обувките са високи над глезена и с твърди бомбета, имат и грайфери. Свидетелят изрично посочва, че към момента на инструктажа Г.Й. е бил обут с работни обувки. Свидетелят посочва, че в деня на злополуката пострадалият му се е обадил по телефона, че е паднал в канавка и той е отишъл при него и го е заварил в стаичка, в която е бил преместен и е забелязал, че е с работно облекло, на краката си не е носил обувки, тъй като кракът му вече е бил подут, а до него са стояли маратонки.

Свидетелят посочва, че канавката, в която е паднал ищеца е бетонна и се намира до жп линията и е направена, за да се отвежда водата и да не се качва на релсите, а в деня на инцидента е имало кал и той се е подхлъзнал и е паднал в нея. Посочва, че по принцип има път – прелез, който заобикаля канавката.

По делото са представени множество писмени доказателства – експертизи и болнични листове, от които се установява предприетото лечение на ищеца и неговия възстановителен период.

По делото е извършена съдебно-медицинска експертиза от неоспореното заключение на която се установява, че е установено счупване на дясна подбедрица (голям и малък пищял) в дисталната част на Г.А.Й., което е съпроводено с болки и страдания, нарушен комфорт и затруднено придвижване. Посочено е в заключението на вещото лице, че е извършено оперативно лечение с поставена метална остеосинтеза и през месец януари 2020г. поради инфекция са отстранени имплантирани уреди от двата пищяла, а лечението продължава и към момента на депозиране на заключението. Посочва се, че не е възстановена фрактурата и движенията в дясната подбедрица, като е затруднено движението на глезенната става и частично на коленната става, налице е и хипотрофия на мускулатурата на десен крак. В съдебно заседание вещото лице допълва, че не може да се каже какъв е периодът на възстановяване, тъй като и към момента на извършване на експертизата лечението продължава. Вещото лице посочва, че пострадалият е получил усложнение, което удължава възстановителния период, а възстановяването на функциите на крайника зависи от лечението, което ще се приложи. Посочва, че фрактурата на ищеца се нуждае от специфично лечение, раздвижване и физиотерапия, а хипотрофията на мускулатурата се нуждае от физиолечение.