Протокол № 309 от 25.03.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 309 гр. Варна, 25.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Съдебни

Е. В. Ковачева заседатели: Е. В. Младенова при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева и прокурора Р. Б. Л.

Сложи за разглеждане докладваното от Марин Цв. Атанасов Наказателно дело от общ характер № 20253100201452 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ М. Д. А., редовно призован, явява се лично, воден от органите на РД „Охрана“ от Затвора Варна и със служебен защитник адв. Ж.

Ж..

ГР. ИЩЕЦ И Ч.ОБВ. М. И. – уведомен от предходно с.з., не се явява.

ГР. ИЩЕЦ И Ч.ОБВ. Ш. А. - уведомен от предходно с.з., не се явява.

ГР. ИЩЕЦ И Ч.ОБВ. Я. И. - уведомен от предходно с.з., не се явява.

ГР. ИЩЕЦ И Ч.ОБВ. Я. И. - уведомен от предходно с.з., не се явява.

Гр. ищци и частни обвинители се представляват от адв. И. Н. И. – АК – София, от преди.

СВИД. А. Г. А. – обявен на ОДИ с постановено принудително довеждане от органите на СДВР, не се явява.

СЪДЪТ докладва, че към настоящия момент не е получена никаква информация относно постановеното принудително довеждане на свид. А.. Не е установена и връзка по телефона от съдебния секретар.

ВЕЩИТЕ ЛИЦА:

С. В. В. - редовно призован, явява се лично.

Д. Б. П. - редовно призована, явява се лично.

1

Д. А. Д. - редовно призован, явява се лично.

К. Д. Г. – редовно призован, явява се лично.

Явява се М. А. О. – назначен за преводач от български на арабски език и обратно от преди.

ПРОКУРОРЪТ: Не са налице пречки, моля да се даде ход на делото.

АДВ. И.: Не са налице пречки, моля да се даде ход на делото.

АДВ. Ж.: Не са налице пречки, моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ПРОКУРОРЪТ: Запознат съм с експертизите.

АДВ. И.: Запознат съм с експертизите.

АДВ. Ж.: Запознат съм с експертизите.

ПОДС. А.: Преводача ми чете експертизите, но не успях да разбера много неща. Желая писмен превод на заключенията, за да мога да ги чета поподробно.

ПРОКУРОРЪТ: Предлагам на съда с инструмента на европейската комисия за превод да бъде извършен машинен превод на текстовете на двете експертизите.

АДВ. Ж.: Дори да бъде осъществено предложението на представителя на държавното обвинение, за което аз не възразявам, ще трябва да проведа разговор с моя подзащитен с оглед необходимостта да се запознае и да обсъдим експертизите. Опасявам се, че в рамките на днешния ден това не би могло да бъде осъществено.

АДВ. И.: Предоставям на съда.

СЪДЪТ, след съвещание по направеното искане,

О П Р Е Д Е Л И:

ДА БЪДЕ извършен машинен превод от деловодител в Наказателно отделение при ВОС от български на арабски език на комплексната съдебно2 психиатрична и психологична експертиза, и на съдебномедицинската и фармакологична експертиза, който превод ще бъде предоставен в писмен вид на подсъдимия с оглед изслушването на вещите лица в днешното съдебно заседание.

В залата се явява свид. А. А. Г., воден принудително от органите на СДВР.

Съдът пристъпва към снемане самоличността и разпит на свид. А.

А. Г., роден на ****** в Сирия, сирийски гражданин, с основно образование, работи като заварчик, 6-ти клас, без родство с подсъдимия, ЕГН **********.

Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обещава да говори истината.

СВИД. Г.: Знам за какво е делото, аз бях там. Един ден преди това М. искаше да ходи в болница, защото му влезе едно парче стружка. Този ден той почиваше, защото трябваше да ходи в болницата. Същия ден господинът, който почина, ми каза - Не се занимавай с него, защото той прави доста проблеми. Точно това, което ми каза, след един час стана проблема. Аз спях.

Този, който почина, удари М. с чайника. Това се случи на същото място, където бяхме седнали, вътре, където спим. В този момент имаше узбекистанци, имаше и сирийци, но никой не се включи. И двамата бяха с оръжие. Повода да хвърли чайника беше псувня. Не съм сигурен кой кого псуваше. Чухме звуците и тръгнахме от кухнята към хола. Влязохме първо в кухнята и видяхме, че двамата носят ножове и не знаехме кой да хванем.

Просто усетихме, че човекът беше наръган. Това е цялата история. Освен това не зная нищо друго.

Бяхме всичките в това помещение. След хвърлянето на чайника първи от помещението излязох аз и един човек, който е кюрд. Не го знам, защото работех от 10 дни. Аз тръгнах към кухнята. В кухнята по това време нямаше други хора, само те двамата. Между кухнята и стаята има 10-тина метра.

Двамата се биеха и никой не искаше да се доближава. Бяха на входа на кухнята и там, където го удари, беше на входа на кухнята. М. излезе от стаята към кухнята и от кухнята навънка намери ножа. Ударът стана на входа на кухнята. Починалият взе ножа пак от кухнята. Проблемът е, че работят в завода и имат общи инструменти. Аз пътувах и моята част я дадох на М.. Оня 3 не са съгласи и затова се скараха. Причината е една пералня. Двама мъже купиха пералнята. Единият, от който купуваха пералнята, замина извън България. След като замина в чужбина се обади на М. и му каза, че моята част от пералнята е твоя. Човекът, който почина, я искаше преди това и дойде да предизвика проблем с М.. Хвърли чайника върху него и го напсува. Човекът, като го удари с чайника, тръгна. М. тръгна с него с ножа и другият тръгна с него с ножа. Сбиха се точно пред входа на кухнята. И двамата имаха по един нож и никой не се включи, защото може да пострада. Само гледахме.

Аз съм вярващ и казах това което знам. Това е всичко което видях.

На въпроси на прокурора:

Не видях началото на скарването, само като тръгна М. към кухнята.

Чухме псувните и виковете. Когато двама се карат става един общ шум, чухме доста псувни. По това, което чух, не мога да определя кой кого е псувал.

Първия момент, в който видях М., беше когато тръгна към кухнята. М. тръгна от стаята си към кухнята. Аз, като тръгнах след М., той като бягаше към кухнята, видях да се карат с ножове. След като тръгнах след М., видях този човек, който после почина, в кухнята. Само видях М. да бяга към кухнята.

Двамата се бяха сграбчили и виждахме ножовете между тях. Никой не се доближаваше. Когато М. намушка другия, той се хвана за врата и последната дума, която каза, беше - линейка. Излезе кръв от устата му и падна на земята.

М. си взе личната карта и тръгна. Всички видяха М. как заминава и никой нямаше как да го спре. Не държеше нож в ръката си. Изплаши се, взе си нещата, вещите и тръгна. Не знам какво направи с ножа, беше с него. След М. като тръгна, аз не знам какво стана с ножа. Като тръгна не носеше ножа, искаше да вземе вещите си и да избяга. Нали човекът, който се караше с него, го уби, какво да направи. Никой от нас не се опита да го спре. Един пред теб да го намушкат и да го убият, ако знаехме, че нямат ножове щяхме да ги разделим, но просто ….. края на ситуацията е, че изгубихме един човек.

Всичко, което казвам сега, е ново. Тогава не исках да го кажа, защото не исках да имам главоболия.

Когато М. си събираше вещите ножа със сигурност беше в джоба му, защото на следващия ден полицията намериха ножа в него. Като се върнах на следващия ден ние продължавахме да работим, то е близо до работа.

Ние звъннахме на линейката и винаги, когато викаш линейка, идва и 4 полицията. Аз говорих с линейката, те говориха на турски, защото и аз също говоря на турски.