Решение № 1452 от 10.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1452 гр. Пловдив, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20255330205732 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 25 - 0273 – 000076/ 25.03.2025 г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР – Пловдив, РУ Хисар, с което на Д. Г. Г. на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП е наложена глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

В жалбата се сочат конкретни пороци на НП и се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, като моли обжалваното НП да бъде потвърдено в цялост като правилно и законосъобразно постановено. Не се претендират разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество е неоснователна:

Наказателното постановление е издадено за това, че на 28.06.2024 г. в 09,31 часа в община Калояново, село Долна Махала, ул. „1-ва“, Д. Г. Г.

1 управлява товарен автомобил Форд Рейнджър, с рег. № ***, собственост на ЕТ „Дес 93 – Д. Г.“, ЕИК 825200785 със скорост 104 км/ч, при общо ограничение за населено място 50 км/ч. Наказуема скорост, след приспаднат толеранс от -3% е 101 км/час, превишение 51 км/час. Нарушение № 46235 е установено с ATCC TFR1-M 511.

Съдът намира, че изложената в НП фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства.

На първо място по делото се установява по несъмнен начин, че на процесните дата и час, на сочения в НП пътен участък, МПС с рег.№ *** се е движело със засечена скорост 104 км/час. В тази връзка съдът съобразява приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

Следва да се съобрази, че статичното изображение по смисъла на чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. всъщност се състои от два взаимно свързани компонента - снимкова част и текстова част, която съдържа словесно описание на заснетото нарушение.

В процесния случай по преписката са надлежно приложени, както снимковия материал в тесен смисъл, така и словесната част (на гърба на снимковата), в която словесна част изрично е посочен разпознатия регистрационен номер, като е налице пълно съответствие между разпознат номер и този отразен в ЕФ. По-същественото обаче е, че регистрационния номер на автомобила се забелязва еднозначно на представения от въззиваемата страна видеоклип на нарушението, като той отново изцяло съвпада с този, за който е издаден ЕФ.

Правилно на следващо място е съобразено, че именно жалбоподателят е легитимиран субект да понесе отговорност за извършеното нарушение на скоростта. В тази връзка съдът отчете приложената по делото справка за регистрация на МПС; декларацията по чл. 188 ЗДвП от собственика на автомобила – а именно жалбоподателя като собственик на ЕТ, с която същият е посочил себе си като водач на датата и часа на заснемане на нарушението.

Правилно е приложен законоустановения толеранс съгласно чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. Тук следва да се съобрази, че съгласно 2 представения по делото протокол за последваща проверка допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост над 100 км/час е +/- 3 %. Именно този толеранс е отбелязан като приложен в АУАН и НП, като законосъобразни са и направените в тази връзка математически изчисления.

Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на ЗДвП, „Автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.

Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилниприкрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на участък от пътя.

Процесната камера ТФР 1-М е от първия вид - мобилни, прикрепени към патрулния автомобил, като видно от протокола по чл. 10 от Наредбата, тя е била прикрепена към МПС с рег. № РВ 2022 АМ.

Налице всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16. 01.2018 г./ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол:

- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство

TFR1-M, представляващо мобилна система за видеоконтрол.

- техническото средство е от одобрен тип, като във връзка със срока на одобрения тип, следва да намери приложение чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/, според който „Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип“. По делото е приложен протокол за последваща проверка № 7-33-23, от който е видно, че процесното 3

АТСС продължава да съответства на одобрения тип, поради което законовото изискване следва да се счита за спазено.

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер 4835, видно от представения протокол за последваща проверка № 7-33-23;

- техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото протокол за последваща проверка № 7-33-23. Във връзка с последващата проверка е спазено и изискването тя да е извършена в оторизирана лаборатория, доколкото надлежното оправомощаване на Лабораторията на ГД „Национална полиция“ е публично достъпно на сайта на ДАМТН /чрез публикувания Списък на лица, оправомощени за проверка на средства на измерване и на компоненти и допълнителни устройства към тях/, като в т.11 от списъка фигурира именно Лаборатория към ГД „Национална полиция“, където изрично е вписан за предмет и последващи проверки па посочения тип радарен скоростомер.

- надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съдържа всички изискуеми реквизити, включително и номер на първо и последно статично изображение, като е налице пълно съответствие между посочените в протокола статични изображения и представеното по делото.

Като тук следва да се съобрази, че протоколът по чл. 10 от Наредбата представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.

Следва да се отбележи, че към датата на извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16.01.2018 г., вече е отпаднало изискването мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова информация, поради което същите не представляват изискване за законосъобразно използване на АТСС.

На следващо място, за пълнота, следва да се посочи, че според изричната норма на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. изискването за прилагане на снимка на АТСС важи само за тези от типа мобилни преносими (триножници), но не и за тези от типа мобилни4 прикрепени към превозно средство, каквото е процесното (TFR 1-M) .

При спазване на изискванията за законосъобразно използване на АТСС, правилно е приложен и материалния закон. Деецът е нарушил общото ограничение на скоростта в населено място, с което е реализирал състава на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

АУАН законосъобразно е съставен при условията на чл. 40, ал.2 ЗАНН, доколкото жалбоподателят надлежно е поканен с покана (връчена срещу разписка) да се яви за съставяне на АУАН в седемдневен срок от получаване на поканата, като АУАН е издаден след изтичане на този срок, като изцяло в полза на правата на жалбоподателя той е изчакан още значителен период от време, преди АУАН да се състави в негово отсъствие - Така Решение № 1447 от 05.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1322 / 2020 г. на АС – Пловдив Спазен е и тримесечния срок за издаване на АУАН от откриване на нарушителя. Самоличността му като действителен водач на МПС е станала известна на органите на МВР с попълване на декларация по чл. 188 ЗДвП от жалбоподателя на 18.11.2024 г., когато срещу разписка му е връчена и покана за съставяне на АУАН.

Неоснователни са и доводите за допуснати нарушения на процесуалните правила, като времето, мястото и начинът на извършване на нарушението са отразени достатъчно подробно и ясно не само в НП, но и в АУАН , че да дадат възможност на жалбоподателя да разбере кое именно негово поведение се санкционира, коя е съответната норма, предвиждаща нарушението и тази със съответното наказание за него. В този смисъл не може да се приеме за основателно възражението, че е налице неяснота във фактическата рамка на обвинението, ограничаваща правото на защита на жалбоподателя, тъй като не било посочено по ясен начин мястото на извършване на вмененото административно нарушение. Това не е така. Прочита и на двата акта на администрацията сочи на извод в обратна насока, поради което и НП следва да се потвърди.

По разноските

При този изход на спора съгласно новелата на чл. 63д ЗАНН принципно право на разноски би имала въззиваемата страна. Доколкото такива обаче 5 нито са поискани, нито са представени доказателства за реалното им сторване за упражнена защита от юрисконсулт, то съгласно задължителните указания на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК разноски не следва да се присъждат.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25 - 0273 – 000076/ 25.03.2025 г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР – Пловдив, РУ Хисар, с което на Д. Г. Г., ЕГН ********** на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП са наложени глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6