Определение № 15774 от 21.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15774 гр. София, 21.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Валерия Банкова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Десислава Зисова Въззивно частно гражданско дело № 20251100507610 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.419, ал.1 и чл.420, ал.3, вр. чл.274 и сл.

ГПК.

Образувано е по частни жалби както следва:

1. Частна жалба с правно основание чл.419, ал.1 ГПК от Министерство на туризма срещу разпореждането за незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ Рег.№ 9306 / 27.03.2025 г. по гр.д. №15267/2025 г. на СРС, 55 състав;

2. Частна жалба с правно основание чл.420, ал.3 ГПК от Министерство на туризма срещу определение Рег.№ 22680 / 22.05.2025 г. по гр.д.

№15267/2025 г. на СРС, 55 състав, с което е отхвърлено искане за спиране на изпълнението.

Жалбоподателят Министерство на туризма поддържа, че Заповед № ТРД-27-19/30.04.2024 г. на заместник-министъра на туризма, с която се предоставя държавна помощ под формата на преки безвъзмездни средства (пропорционално разпределени) в размер на 24 577,37 лева на „БЕДРУМ“ ЕООД, не може да бъде изпълнена, тъй като мярката представлява схема за държавна помощ под формата па преки безвъзмездни средства със срок на действие до 30.06.2022 г. Това е причината сумата в размер на 24 577,37 лв. да не бъде изплатена на „Бедрум“ ЕООД. Обстоятелството, че актът е постановен 1 в изпълнение на съдебни решения според жалбоподателя „не води автоматично до правомерност на финансирането и получените средства не са по презумпция допустима помощ от гледна точка на чл. 108 на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).“ „В контекста задължителността на изпълнение на съдебните решения, то спрямо същите липсват основания за съвместимост на помощта.“ – се сочи още в жалбата. В жалбата си срещу отказа за спиране на изпълнението Министерство на туризма поддържа същите съображения - налице е издаден позитивен акт, с който се предвижда отпускане на средства, но същите не са изплатени в срока на действие на мярката – до 30.06.2022 г., ето защо изпълнението на административния акт „би означавало неправомерно плащане на финансови средства въз основа на индивидуален административен акт“.

Ответникът по жалбите „БЕДРУМ“ ЕООД ги оспорва. Сочи, че в производството по обжалване на разпореждането, с което е уважена молбата за незабавно изпълнение на заявителя, длъжникът може да се защитава единствено с доводи, извлечени от актове по чл. 417 ГПК, които с оглед разпоредбата на чл. 418. ал. 2 ГПК са такива, свързани с редовността от външна страна на документа, на който се основава претендираното вземане, както и с това дали той удостоверява определено по размер и подлежащо на изпълнение вземане в полза на заявителя срещу лицето, против което се иска издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. В тези рамки е ограничена и проверката, която извършва въззивният съд в производството по разглеждане на подадена по реда на чл. 419 ГПК частна жалба. Следователно извлечението от издадения индивидуален административен акт (заповед) представлява редовно от външна страна изпълнително основание и удостоверява неудовлетворено изискуемо и ликвидно притезание на заявителя за сумите, посочени в него, срещу лицето сочено като длъжник. Изложените от жалбоподателя доводи, не могат да бъдат обект на проверка в заповедното производство - същите могат да се релевират в исковото производство по предявен иск по чл. 422 ГПК, в което производство на съдебна проверка подлежат всички доводи и възражения във връзка с дължимостта, респективно недължимостта на присъдените със заповедта за изпълнение суми. По повод жалбата по чл.420, ал.3 ГПК сочи, че изложените аргументи за недължимост на вземането поради изтичане срока на мярката, са ирелевантни. Претендира разноски за настоящото производство.

2

Въззивният съд намира следното:

Софийският районен съд е сезиран от „БЕДРУМ“ ЕООД със заявление за издаване на заповед за изпълнение, придружено с документ по чл.417 ГПК – Заповед № Т-Д-27-19 от 30.04.2024 г., влязла в законна сила на 30.06.2024 г.

Със заповедта се предоставя на заявителя държавна помощ под формата на преки безвъзмездни средства (пропорционално разпределени) в размер на 24 577,37 лева по Схема за държавна помощ SA.100885 (2021/N) от 17.01.2022 г.

На 27.03.2025 г. съдът е издал Заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника Министерство на туризма за дължими суми по Заповед № Т-Д-2719 от 30.04.2024 г. - 24 577,37 лева главница и 2 931,82 лева мораторна лихва за период от 01.05.2024 г. до 14.03.2025 г., както и разноските по делото. Въз основа на заповедта за изпълнение е издаден и изпълнителен лист (макар печатът за това неправилно да е поставен не на документа по чл.417 ГПК, а на друго, представено по делото доказателство – Заповед от 25.03.2022 г., която е отменена от съда).

По жалбата по чл.419, ал.1 ГПК:

Представения от заявителя документът по чл.417 ГПК е акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища. Това е така, доколкото вземането е частно парично вземане, удостоверено в изпълнително основание по чл.268, т.1 АПК (индивидуален административен акт), което по силата на чл.269, ал.2 АПК се изпълнява по реда на Гражданския процесуален кодекс. Документът е редовен от външна страна и удостоверява по основание и размер претендираното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение, срещу длъжника, посочен в заповедта. По делото липсват твърдения документът по чл.417 ГПК, представляващ индивидуален административен акт, да не е валиден – напротив, по твърдение и на двете страни, актът е издаден след задължителни указания на административния съд, дадени с влязло в сила решение №7402/29.11.2023 г. по адм.д. №5379/2023 г., с което е отменен мълчалив отказ за министъра на туризма да се произнесе за заявление на „БЕДРУМ“ ЕООД.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, свързани със срока на действие на мярката, по която е отпусната безвъзмездната финансова 3 помощ, представляваща процесното частно парично вземане. Както бе посочено по-горе, в производството по чл.417 и сл. ГПК предмет на проверка е документът, удостоверяващ вземането. Съображенията относно това дали вземането е възникнало валидно или е погасено впоследствие и поради това не съществува, могат да бъдат предмет на спорното исково производство по чл.422 ГПК, при съобразяване с чл.17, ал.2 ГПК. В заповедното производство доводите на жалбоподателя не биха могли да бъдат разгледани, тъй като съдът гради изводите си единствено на представения документ по чл.417 ГПК и предмет на проверката му е редовността на документа от външна страна.

По изложените съображения съдът приема, че документът по чл.417 ГПК - Заповед № Т-Д-27-19 от 30.04.2024 г. е годен да удостовери процесните вземания и са налице предпоставките на чл.418, ал.2 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Частната жалба следва да се остави без уважение.

По жалбата по чл.420, ал.3 ГПК:

Съображенията на молителя, че не дължи вземането, се основават на изтичане на срока на действие на мярката, по която е отпусната безвъзмездната финансова помощ. В същото време молителят е издател на административния акт, от който произтича процесното частно парично вземане и заповедта е издадена на 30.04.2024 г., при условията на вече изтекъл срок на действие на мярката – т.е. към момента на постановяване на административния акт изтичането на срока не е възприето като пречка процесното вземане да възникне. Ето защо не може да се приеме, че изтеклият срок на действие на мярката представлява обстоятелство по чл.420, ал.2 ГПК, водещо до извод, че вземането не се дължи. По изложените съображения настоящият състав с намира, че молбата за спиране е неоснователна и поради това частната жалба следва да се остави без уважение.

По искането на ответника по жалбата за разноски:

Неоснователно е искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски. Настоящото частно въззивно производство е част от заповедното производство, а по силата на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда исковото производство по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за 4 разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба с правно основание чл.419, ал.1 ГПК, подадена от Министерство на туризма срещу разпореждането за незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ Рег.№ 9306 / 27.03.2025 г. по гр.д. №15267/2025 г. на СРС, 55 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба с правно основание чл.420, ал.3 ГПК, подадена от Министерство на туризма срещу определение Рег.№ 22680 / 22.05.2025 г. по гр.д. №15267/2025 г. на СРС, 55 състав, с което е отхвърлено искане за спиране на изпълнението.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5