Решение № 217 от 29.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. С.З., 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Я.

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20255500500088 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба от К. Н. Д. от гр.С.З., чрез адв.Н. Я. от АК С.З. против Решение под № 1061 от 11.12.2024г. постановено по гр.дело № 3262/2024г. по описа на Районен съд С.З., с което са отхвърлени предявените от въззивницата против П.П.П. /ППП/ П. към „Б.П.П.“ ЕООД искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението и, за възстановяване на предишната и работа на длъжност „Служител издаване на пътнически билети, информатор“, „Обслужване на клиенти“ – С.З., Ч., Н.З., П.П.П. П. към „Б.Д.Ж.-П.П.“ ЕООД, както и иска с правно основание чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което въззивницата е останала без работа, поради уволнението в размер на 9050,46 лева, представляващи брутно трудово възнаграждение за период от шест месеца считано от 03.06.2024г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.

Въззивницата обжалва изцяло първоинстанционното решение, като незаконосъобразно, неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.

Моли съда да отмени изцяло първоинстанционното решение, като уважи предявените от нея обективно съединени искове, предявени в условията на кумулативност:

- иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна

- иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ – за възстановяване на 1 предишната работа

- иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ – обезщетение за времето, през което въззивницата е останала без работа, поради уволнението в общ размер на 9050,46 лева, представляващо получаваното от въззивницата брутно трудово възнаграждение за период от шест месеца, считано от 03.06.2024г. на длъжността, която е заемала, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.

Моли да и бъдат присъдени направените по делото разноски и пред двете съдебни инстанции.

Доказателствени искания не са направени.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна П.П.П. П. към „Б.-П.П.“ ЕООД, представлявано от директора инж.

С.К., чрез гл.юриск. Т. И., с който считат, че въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно, обосновано и постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон.

Считат, че правилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове, като неоснователни, тъй като искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ освен поради акцесорният си характер спрямо неоснователния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, но и поради недоказване на оставане без работа на въззивницата за претендирания период от 6 месеца.

Сочи се, че въззивницата претендира обезщетението за период от шест месеца от 03.06.2024г. до 03.12.2024г., като в о.с.з. на 09.10.2024г. е представена декларация за оставане без работа, но на следващото съдебно заседание на 27.11.2024г. – не.

Молят съда да потвърди изцяло първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, както и да им бъдат присъдени разноските по делото пред въззивната инстанция.

След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК съдът намира въззивната жалба за допустима и редовна, поради което същата следва да бъде разгледана по съществото си относно нейната материална основателност.

Въззивникът К. Н. Д. от гр.С.З., чрез адв.Н. Я. от АК С.З., редовно и своевременно призовани, явява се лично жалбоподателката, заедно с процесуалния си представител по делото, адв. Н. Я. от С. АК, като молят да бъде отменено постановеното решение по гр.д. с № 3262/2024г. по описа на РС-С.З., като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и съответно да се възприемат изложените във въззивната им жалба доводи. Поддържат изцяло и молят да се уважи въззивната им жалба с вх. № 37136 от 23.12.2024г. против Решение под № 1061/11.12.2024 год. постановено по гр. дело с № 2

3262/2024 год. по описа на РС-С.З..

Претендират за заплащането и на разноски пред първата и въззивна инстанции, за което представят и Списъка по чл.80 от ГПК. Съображенията им за това са подробно посочени във въззивната жалба, като молят да се уважи изцяло предявения иск на въззивницата и ищца Д., по съображенията подробно изложени във въззивната жалба и в депозираната по делото писмена защита.

Въззиваемият ППП гр. П. към „Б.-П.П. ЕООД гр. С., представлявано от директора инж. С.К., редовно и своевременно призовани, не се явява лично директора и не изпращат процесуален представител и пълномощник по делото. Подробните му съображения и доводи са изложени в депозирания писмен отговор на въззивна жалба с вх. № 3179/30.01.2025 год. при ОС-С.З...

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Предявени са исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.

В откритото съд. заседание на датата 09.10.2024 год. на основание чл.214 от ГПК първоинстанционният съд е допуснал по искане на въззивницата Д. изменение на иска в производството по първоинстанционното дело в частта му относно исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, поради увеличението на тези искове от страна на ищеца и въззивница Д., като същият да се счита предявен в тази му част за сумата от 9050,46 лева, представляващи получаваното от въззивницата брутно трудово възнаграждение за периода от шест месеца, считано от 03.06.2024 год. на длъжността, “Служител, издаване на пътнически билети, информатор“, „Обслужване на клиенти“ - С.З., Ч., Н.З., П.П.П. П. към „Б.Д.Ж.-П.П.“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска.

При преценка на законността на дисциплинарното уволнение следва да се изведе вида на дисциплинарното нарушение най-напред от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение и да се прецени дали събраните по делото доказателства установяват фактическия състав на визираното в мотивите нарушение -решение под № 395/01.06.2010 г. по гражданско дело № 1629/2009 г. на III ГО при ВКС, решение № 105/11.07.2014 г. по гражданско дело № 4992/2013 г. на III ГО при ВКС и други.

В тази насока в първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

Не се спори по делото относно това по делото, което е видно и от копия от документите от личното трудово досие на К. Н. Д., че въззивницата Д. е била назначена и е работила при въззиваемия в ответното дружество на 3 длъжността, “Служител, издаване на пътнически билети, информатор“, „Обслужване на клиенти“ - С.З., Ч., Н.З., П.П.П. П. към „Б.Д.Ж.-П.П.“ ЕООД.

От представеното по делото копие на Доклад с вх.№60-0530/26.03.2024г. от свидетелката К.Ц. - служител, издаване на пътнически билети, отговорник в гара С.З. се установява, че работодателят е бил уведомен за инцидента на 22.03.2024г., който е описан от служителката като акт на групово нападение с цел психически и физически тормоз през работното време и на работното място на СИПБО гара С.З.. След този доклад е назначена и съответната проверка със Заповед под №60-06-234/26.03.2024г. на Директора на П.П.П. /ППП/ П., за която проверка е съставен Доклад от инж.П.К. - Ръководител отдел „ОДО“, и при която проверка са връчени на служителите на билетните каси в гара С.З. и персонално на въззивницата Искане за обяснения на основание чл.193, ал.1 КТ. В искането са пресъздадени описаните в доклада на К.Ц. факти, като изрично е записано, че обясненията се искат с оглед твърденията за нарушаване на служебните задължения и евентуалната дисциплинарна отговорност. По делото е прието като писмено доказателство и копие от Обяснение от К. Д., П.Ж., К.Д., М.К.-П. от 02.04.2024г. Във връзка с разпоредбата на чл.333, ал.1 КТ работодателят е поискал предварително писмено разрешение от „Инспекция по труда“ гр.С.З. и със Заповед №60-06-461/03.06.2024г. на Директор ППП П. на въззивницата е наложено дисциплинарно наказание “Уволнение” и трудовото й правоотношение е било прекратено.

По делото пред първостепенния съд са били допуснати и съответните гласни доказателства.

От показанията на свидетеля Н.Д.Ч. се установява, че същата работи като служител издаване на пътнически билети, информатор на гара С.З.. На 22.03.2024г. свидетелката не е била на работа, пиела кафе с въззивницата, когато е получила обаждане от тяхна колежка К.Д.. Последната е обяснила за конфликтна ситуация с отговорника К.Ц., която свидетелката тълкува като нежелание на отговорника да изпълнява задълженията си и прехвърляне на отговорността върху служителите издаване на пътнически билети, информатор. Отговорникът Ц. е поискал от св.К.Д. обяснения. Свидетелката и въззивницата решили да изчакат друга тяхна колежка П.Ж. да се наспи след нощната смяна и след това да отидат при отговорника да обсъдят проблемите.

Към края на работния ден - около 15 часа, свидетелката, въззивницата, П.Ж., К.Д., К.К., М..П. и И.С. отишли в стаята на отговорника К.Ц. - Главна каса.

Вратата била отворена, но П.Ж. почукала и К.Ц. ги поканила да влязат. По това време тя е седнала и работила на бюрото си. П.Ж. седнала на стола да бюрото, останалите били прави, защото нямало къде другаде да се седне.

Въззивницата също влязла по-навътре в стаята, а свидетелката и другите служителки били до вратата. Тогава П.Ж. започнала да пита К.Ц. как ще работят с ценните образци, които били предавани от отговорника на служителите с уж фиктивни протоколи, а след това служителите носели отговорност. К.Ц. отговорила, че такава е създадената организация и така ще 4 се работи. Започнал е спор каква е инструкцията и кой има право да казва каква е организацията, при което К.Ц. е започнала да обижда служителките, че са „прости билетни касиерки“ и, че ще ги „наснима“. В този момент въззивницата е взела телефона на К.Ц., като е казала, че са дошли да се разберат за работата, а не да бъдат снимани и върнала телефона. Разговорът продължил, но К.Ц. отново заплашила, че ще „наснима“ служителките и ще се обади на И.М.“. В един момент К.Ц. действително се обажда на И.М. на високоговорител, която е попитала какъв е проблемът. В един от моментите, в които К.Ц. е искала да снима служителките, е имало спречкване, бутане тяло в тяло на въззивницата и К.Ц., при което последната е хванала въззивницата за рамото. К.Ц. е отишла в дъното на стаята да търси инструкцията, по която трябва да работят. Въззивницата и П.Ж. са я последвали, но К.Ц. не е чела инструкцията, а е заявила, че така ще се работи. В един момент К.Ц. казала на въззивницата да затвори вратата и въззивницата я затворила. Тогава К.Ц. хванала въззивницата за реверите на якето и я заплашила с думите „Ще те смачкам, въшко мръсна, и ще те изгоня!“. Тогава П.Ж. възкликнала и К.Ц. се обърнала към нея с думите „И теб също!“. Единственото физическо съприкосновение между въззивницата и К.Ц. било по повод на телефона, когато К.Ц. се е опитвала да снима служителките. К.Ц. не се държала като ръководител, не можела да взема самостоятелни решения, не можела да отговаря на въпросите на служителите. Отношението й към служителите било пренебрежително и обидно. При тази среща на 22.03.2024г. не е било пречено на К.Ц. да излезе от стаята, тя е можела да излезе във всеки момент, можела е да извика, наблизо били жандармерията и други стаи, в коридора всичко се чувало, тъй като стените били от гипсокартон. К.Ц. подала жалба и в полицията срещу служителките, включително и срещу свидетелката, че й препречвала пътя да излезе от стаята. Когато К.Ц. е разговаряла с И.М., тя не се е оплакала от препречване или друг тормоз, защото реално нищо не се било случило. Впоследствие имало събрание от синдикатите, на което се обсъждал случая и на което К.Ц. присъствала с адвокат. Тя обяснила, че се чувства заплашена, което било прието като скандално от ръководството на ответника.