Решение № 275 от 27.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. София, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело № 20231100900369 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба на адвокат В.Д., в качеството му на процесуален представител на търговско дружество – „ТД Ф.Б.“ ООД, с ЕИК *******, срещу Отказ № 20230208140927/09.02.2023 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20230208140927/08.02.2023 г. за заличаване на Г.К.П.-П., като съдружник, вследствие прекратяване на участието й в дружеството по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, както и за заличаването й като управител по реда на чл. 141, ал. 5 ТЗ.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановения отказ.

Жалбоподателят изтъква, че Г.К.П.-П. в качеството й на съдружник и управител на „ТД Ф.Б.“ ООД е отправила изрични писмени уведомления до дружеството, с които е изразила своето желание за доброволно напускане на дружеството, както и за освобождаването й като управител на основание чл. 141, ал. 5 ТЗ. След достигане на тези уведомления до дружеството се поддържа, че са изтекли и установените в закона срокове, което е напълно достатъчно за покриване на фактическите състави за доброволно прекратяване на членство на съдружник в ООД и за освобождаване на управител по негово желание. Предвид това ДЛР е трябвало да впише поисканите със заявлението промени. В жалбата са изложени пространни съображения за същността на правата уредени в текстовете на чл. 125, ал. 2 ТЗ и 141, ал. 5 ТЗ, в т.ч. какви са необходимите юридически факти, чието осъществяване е достатъчно за да възникне предвидената правна последица. Приведени са и примери от съдебна практика.

Относно допустимостта на вписването в ТР на разпоредителна сделка с дружествени дялове на съдружник при наложен върху същите преди това запор от жалбоподателя също се посочва, ч съдилищата са формирали разнопосочна практика, като за уеднаквяването й е образувано и тълкувателно дело. Позицията на жалбоподателя е, че дори да е налице вписан запор върху дружествените дялове на Г.К.П.-П., то това не съставлява пречка пред нея да се разпореди с тях, в т.ч. да упражни преобразуващото си право да прекрати членството си в дружеството. Приведени са и аргументи от съдебна практика, в която е развити мотиви с такова съдържание. В обобщение от 1 жалбоподателя се иска съдът да отмени обжалваният отказ на ДЛР при АВ и да укаже извършването на вписване на заявените със заявление № 20230208140927/08.02.2023 г. обстоятелства.

На основание чл. 25, ал. 2, изр. трето ЗТРРЮЛНЦ от Агенция по вписванията е подаден отговор на постъпилата жалба, в който се излагат подробни съображения срещу нея, по същество възпроизвеждащи изложените в обжалвания отказ отрицателни аргументи. Поддържа се, че заявителят в случая е законния представител на „ТД Ф.Б.“ ООД – Ц. Р., като същия не може да поиска вписване на обстоятелството свързано със заличаването на Г.К.П.-П., като управител на дружеството, поради изразено от последната желание за това по смисъла на чл. 141, ал. 5 ТЗ. Подобно заявяване било изключително правомощие на оттеглящият се управител, от когото в случая заявлението не изхожда. От представеното уведомление за оттегляне на Г.К.П.П., като управител не могло да се направи еднозначен извод, че тя заявява желание да преустанови да изпълнява функциите си на управител на дружеството, доколкото изявлението й е при съдържание „едностранно прекратявам служебните и трудовите си отношения с дружеството“. Що се касае до поисканото вписване на заличаване на Г.К.П.-П., като съдружник в дружеството се отбелязва това, че по партидата на дружеството по отношение на дружествените дялове притежавани от това лица са вписани няколко запора, които ползват две банки-кредитори. Това обстоятелство се явявало пречка за извършване на поисканото вписване, като се прави позоваване на съдебна практика. В обобщение се застъпва, че постановения и обжалван отказ е законосъобразен, а подадената против същия жалба следва да бъде отхвърлена, поради неоснователността й.

Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт на длъжностното лице по регистрацията и от лице, разполагащо с правен интерес от обжалването, поради което същата е процесуална допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на регистърното производство, образувано по заявление вх. № 20230208140927/08.02.2023 г. на адв. В.М.Д., в качеството му на адвокат с изрично пълномощно за представителство пред агенцията по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, по което е постановен обжалваният отказ, относно това по партидата на дружеството - „ТД Ф.Б.“ ООД да се впишат заличаване на Г.К.П.-П., като съдружник, вследствие прекратяване на участието й в дружеството по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, както и за заличаването й като управител по реда на чл. 141, ал. 5 ТЗ.

В подкрепа на заявените искания за вписване са представени два броя уведомления-предизвестия отправени от Г.К.П.-П. до „ТД Ф.Б.“ ООД, като с първото такова същата на основание чл. 125, ал. 2 ТЗ прави изявление, че прекратява членсттвеното си правоотношение в посоченото дружеството, съответно с второто си уведомление на основание чл. 141, ал. 5 ТЗ формулира изявление, че едностранно прекратява служебните си и трудови отношения с дружеството, като на основание чл.

141, ал. 5 моли да бъдат предприети всички действия за да бъде заличена от ТРРЮЛНЦ. В първото уведомление е удостоверено, че е получено на 26.10.2022 г. от Ц. А. Р. в качеството му на управител на ТД Ф.Б.“ ООД, съответно във второто уведомление е удостоверено, че е получено на 06.01.2023 г. отново от Ц. А. Р. в качеството му на управител на ТД Ф.Б.“ ООД.

Във връзка с описаното заявление е постановен

Отказ

№

20230208140927/09.02.2023 г., като същият е мотивиран ДЛР, както следва : че в 2

ТРРЩЛНЦ по партидата на дружеството са вписани запори върху дружествените дялове, притежавани от съдружника желаещ напускане с №№ 001, 002, 003, 004 и 005 в полза на две банки, като е преценено, че когато запорът е породил действието си, след вписването му в търговския регистър не могат да бъдат извършвани всякакви последващи разпоредителни действия със запорираните дружествени дялове /чл. 451, ал. 1 от ГПК/.Предвид изложеното не е допустимо вписване на прекратяване членството на съдружник, върху дружествените дялове на когото е наложен запор, което вписване по реда на чл. 517 от ГПК предхожда искането за вписване на това прекратяване. Що се касае до искането за вписване на промяна свързана със заличаването на Г.К.П.-П., като управител на дружеството, то по него ДЛР е изложил отрицателни мотиви при довод, че в хипотезата на чл. 141, ал. 5, изр. 3 от ТЗ, промяната следва да се заяви от управителя, упражняващ потестативното си право да заяви своето заличаване от Търговския регистър след изтичането на едномесечен срок от неговото писмено уведомление до дружеството и бездействие от страна на последното в този срок, а във втория случай - в хипотезата на чл. 141, ал. 5, изр. 2, вр. ал. 4 от ТЗ, промяната следва да се заяви от дружеството чрез негов законен представител, тъй като същата би била настъпила вследствие взето решение на общото събрание на съдружниците по чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ. Доколкото пълномощното на изричния представител по чл. 15, ал. 1, т. 4 ТЗ – адвокат Д. изхожда не от желаещия заличаването си управител - П.-П., а от законния представител на дружеството – Ц. Р..

По тази причина заявителят се явявал неоправомощено да заяви посочената промяна лице. На самостоятелно основание ДЛР изтъква, че в приложеното към заявлението уведомление, макар и наименувано "уведомление по чл. 141, ал. 5 от ТЗ" не е обективирано волеизявление на управителя, че желае да престане да изпълнява функциите си на управител на дружеството, доколкото в същото е посочено, че "едностранно прекратявам служебните и трудови отношения с дружеството". На основание чл. 141, ал. 7 от ТЗ обаче отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението.

Съгласно чл. 125, ал. 2 ТЗ съдружникът в дружество с ограничена отговорност може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, отправено наймалко 3 месеца преди датата на прекратяването. прекратяването е последица от свободно формираната и външно изразена воля на съдружника, в чиято полза законът признава право да напусне доброволно дружеството като отправи за целта писмено предизвестие. Единствените условия, с които е обвързано упражняването на това право, е волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена форма и в рамките на определен срок – тримесечен, съгласно диспозитивната норма на чл. 125, ал. 2 ТЗ, или по-дълъг, предвиден в дружествения договор. Моментът, в който настъпва прекратяване на членственото правоотношение в разглежданата хипотеза, не е визиран в Търговския закон. Независимо от отсъствието на изрична правна уредба в тази насока, доколкото писменото предизвестие е способ за реализиране на потестативното право на съдружника да предизвика едностранно промяна в персоналния субстрат на търговското дружество, прекратяването следва да се счита за настъпило ipso facto в момента на изтичане на срока на предизвестието, в който смисъл решение № 46 от 22.04.2010 г. по търг. д. № 500/2009 г. по описа на ВКС, ІІ Т. О. на ВКС Същевременно с решение № 2431/08.12.2015 г. по т. д. № 4620/2015 г. по описа на САС е прието, че заличаването в търговския регистър на съдружника има само декларативно действие и то трябва да бъде сведено до знанието на всички, предвид придадената от закона публичност на факта, съобразно разпоредбата на чл. 119, ал. 1, т. 1 вр. чл. 115, т. 3 ТЗ. Въпреки, че формално става въпрос за настъпила промяна в дружествения договор, то именно поради обстоятелството, че тя не е резултат от волята на общото събрание, решение за вписване на промяната досежно членския 3 състав не се изисква, а доколкото са необходими решения на този орган за следващите се промени в капиталовата структура, то те са въпрос на организация и приоритет изцяло в компетентност на дружеството. Нито съдружникът може да бъде възпрепятстван от декларирането в търговския регистър на факта на прекратеното членство, нито е допустимо да се упражнява натиск спрямо дружеството, кога и как то да взема решенията си, при условие че в закона липсва подобна обвързаност между процесните обстоятелства.

В случая е налице редовно известяване извършено от съдружника – Г.К.П.-П., което се разкрива от представеното към заявлението писмено уведомление, в което ясно е отбелязано, че то е получено на 26.10.2022 г. от надлежен представител на адресата му, а именно лице осъществяващо функциите на законен представител на дружеството – управителя Ц. Р.. Фактът на връчването на уведомлението е поставил и началото на тримесечния срок по чл. 125, ал. 2 ТЗ. Съответно с изтичането на този срок, което е станало факт на 26.01.2023 г. членственото правоотношение между съдружника и търговското дружество трябва да се, счита за прекратено. Без съмнение едностранното волеизявление за прекратяване на членството на основание чл. 125, ал.

2 ТЗ е достигнало до своя адресат и проявило правните си последици, като към момента на подаване на заявлението пред Агенция по вписванията е изтекъл предвидения в закона три месечен срок от получаването му. Аргумент за постановяване на негативен охранителен акт не би могъл да се извежда от това, че дружествените дялове притежавани от напускащия съдружник - Г.К.П.-П. са предмет на наложени и надлежно вписани по партидата на дружеството запори. Действието на наложения запор върху дружествени дялове, който настъпва от момента на вписването му в търговския регистър при Агенция по вписванията съгласно чл. 517, ал. 1 ГПК, е уредено в разпоредбите на чл. 451- чл. 453 ГПК и то се изразява в това, че от момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с притежаваните от него дялове, като в случай, че такова разпореждане е осъществено, в закона е изрично предвидено, че то не може да бъде противопоставено на взискателя и на присъединените кредитори, тъй като е недействително спрямо тези лица. Тази недействителност не е абсолютна, т.е. не е нищожност, а е относителна и има действие само спрямо взискателя и другите присъединени в изпълнителното производство лица, по отношение на които се счита, че действието, в резултат на което е извършено разпореждане с дружествени дялове, което е осъществено след наложения запор, не е породило правни последици по преминаване на собствеността върху дяловете от патримониума на длъжника в този на трето лице. Това действие, което може да е или в резултат на сключена разпоредителна сделка или при упражнено от съдружника право по чл. 125, ал. 2 ТЗ, тъй като и при него се стига до промяна на титуляра на дружествените дялове от напусналия съдружник в полза на лицето, което ги поема, дори и да е извършено след наложен запор върху дружествените дялове, които са предмет на прехвърлянето, е действително както по отношение на дружество и на лицето-преобретател на дружествените дялове, така и по отношение на трети лица, които нямат качеството на взискател или присъединен кредитор в изпълнителното производство, в хода на което от съдебния изпълнител е наложен запора. Следователно при осъществилата се хипотезата свързана с напускането на съдружника – Г.К.П.-П., която притежава дружествените дялове, върху които са наложни запори няма пречка за взискателя и присъединените кредитори, които се ползват от вписаните запори, да насочат принудителното изпълнение върху тези дружествени дялове по реда на чл.

Разпечатката съдържа 26 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d65e001b-70e6-4b79-8117-4858cdf04ee8