Определение № 2313 от 20.05.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2313 гр. Варна, 20.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501015 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 7110/12.03.2025г. от Д. С. Г., ЕГН 5907278835, с адрес за съобщения гр. Трявна, у*******, ап. 5, в качеството й на наследник на Г.С.Г срещу Определение № 2609 от 26.02.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 16352 по описа за 2024г. на ВРС, 25 състав, с което съдът ОТМЕНЯ допуснатото с Определение №4069/15.03.2007 г., постановено по гр. д. №1921/2007 г. по описа на РС – Варна, на основание чл. 308, ал. 1, вр. чл. 310, б. "б", вр. чл. 316, ал. 1, б. "а" ГПК обезпечение на предявените искове от Г.С.Г ЕГН ********** от гр. Варна, против Д. Т. С., ЕГН ********** и В.

И. С., ЕГН ********** и двамата от гр. Варна, в условията на обективно евентуално съединяване, с правно основание чл. 28, чл. 29, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 ЗЗД - за унищожаване на договор за покупко-продажба, оформен в нот. акт №148, т. ІV, рег. №6532, дело №594/29.11.06 г. на нотариус Т. Велев, на недвижим имот, представляващ апартамент №27, в ж. к. "Вл. Варненчик", І м.р, бл. 1, вх. 1, ет. 6, поради сключването му от Г. С. Г.ев поради грешка относно правните последици на сключената сделка, предизвикана умишлено от Д. Т. С. и В. И. С. - преобретатели по договора; в условията на евентуалност, ако не се уважи горния иск - да се унищожи договора поради обстоятелството, че Г. С. Г.ев е бил въведен умишлено в заблуждение от преобретателите, че правните последици на сключения договор ще бъдат 1 такива, като на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, а не като на договор за покупко-продажба, а ако не се уважи и този иск - да се унищожи договора поради сключването му от Г. С. Г.ев при крайна нужда и явно неизгодни условия, ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА ВЪЗБРАНА върху следния недвижим имот: апартамент №27, в ж. к. "Вл. Варненчик", І м.р, бл. 1, вх. 1, ет. 6, собственост на Д. Т. С., ЕГН ********** и В. И. С., ЕГН **********, на осн. чл. 402 ГПК.

В частната жалба се излага становище, че горепосоченото определение е неправилно поради следните съображения: Сочи се, че съдът неправилно е приел, че молбата за отмяна на допуснатото обезпечение е основателна, като се е позовал на влизането в сила на Определение №10719/09.07.2007г., постановено по гр. д. №1921/2007 г. на датата 24.07.2007г. Счита, че решението по делото е обезсилено, а производството по делото е прекратено с Определение №10719/09.07.2007г., преди да изтече срока за обжалване на решението пред по-горна инстанция. Сочи, че няма данни ищецът по това дело - нейния наследодател да е бил уведомен за определението, с което се прекратява делото, поради което и не е ясно дали определението за прекратяване е влязло в сила или делото е все още висящо. Счита, че доколкото делото е все още висящо, то не е отпаднала обезпечителната нужда.

Моли съда да отмени Определение № 2609 от 26.02.2025 г., с което се отменя допуснатото с Определение №3069 от 15.03.2007г. обезпечение.

В законово установения срок е постъпил отговор на частната жалба от Д.

Т. С. и В. И. С., чрез пълномощника им адв. И. С., в която се излага, че частната жалба е неоснователна.Твърдят, че Решението от 18.06.2007г. е връчено лично на ищеца по това дело Г. С. Г.ев на 05.07.2007г., за което представят доказателство. Сочат, че той не е депозирал въззивна жалба, а молба за отказ от иска, в отговор на която съдът е постановил определение, с което постановеното съдебно Решение №1927/18.06.2007г. по гр.д.

№1921/2007г. по описа на ВРС, е обезсилено, а производството прекратено.

Съобщението, ведно с определението, е връчено на ищеца на 12.07.2007г., за което представят доказателство.

Молят съда да остави без уважение постъпилата частна жалба и да потвърди постановеното определение. Молят да им бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски, включително адвокатско 2 възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице, подадена е срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима за разглеждане.

По същество е неоснователна поради следните съображения:

Отмяна на обезпечението по чл. 402 ал. 2 във вр. с чл. 1 от ГПК, се допуска по искане на заинтересована страна, когато съдът се увери, че вече не съществува причината, поради която е било допуснато обезпечението.

Отпадането на причината за съществуване на обезпечението означава отпадане на обезпечителната нужда. Отпадане на обезпечителната нужда е налице в хипотезите на отхвърляне на обезпечения иск и прекратяване на производството по иска. В случай на уважаване на обезпечения иск такова отпадане на обезпечителната нужда не се наблюдава, тъй като допуснатите обезпечителни мерки служат в изпълнителния процес да обезпечат реализация на правата на ищеца по позитивното за него съдебно решение.

Съгласно съдебната практика, обективирана в Определение № 409 от 15.12.2005 г. на ВКС по ч. т. д. № 465/2005 г., II о., ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова, „отхвърлянето на обезпечения иск представлява отпадане на причината за допуснатото обезпечение. Отпадането на причината обаче трябва да е несъмнено и окончателно. Това означава, че решението, с което обезпеченият иск е отхвърлен, трябва да е влязло в сила. В противен случай, би се стигнало до обезсмисляне на обезпечителния процес и до неоправдано засягане правата на ищеца по обезпечения иск.“ Същото важи и в хипотезата на прекратяване на производството – следва да е налице влизане в сила на определението за прекратяване, за да се приеме, че обезпечителната нужда е отпаднала окончателно, поради което са налице предпоставките на чл. 402 от ГПК.

В настоящия случай се оспорва влизането в сила на Определение №10719/09.07.2007г., с което е обезсилено постановеното по делото решение по молба за отказ от иска и е прекратено производството по обезпечения иск.

3

Доколкото гр. д. №1921/2007 г. по описа на РС – Варна е било архивирано на 02.10.2007 г. и в последствие на 06.06.2017 г. е било унищожено, то не са запазени книжата по делото и съдът не е в състояние да извърши лично служебна справка за влизане в сила на определението.

Въпреки това обаче, видно от справката за движение на гр. д. №1921/2007 г., извадена от информационната система на съда, определението от 09.07.2007 г. е влязло в законна сила на 24.07.2007 г. Това вписване съдът намира за достатъчно достоверно, за да е в състояние да докаже осъществилия се през 2007г. факт на редовно връчване на съобщението за постановеното по делото прекратително определение на Г. С. Г.ев.

На първо място частният жалбоподател не сочи доказателства във връзка с оспорването си. Същият цели единствено да внесе съмнение у съдебния състав, което произтича единствено от липсата на делото с оглед на законосъобразното му унищожаване след изтичане на срока за пазенето му.

Следва да бъде посочено обаче, че в посоченото бланкетно оспорване липсва житейска логика. В случай, че Г. С. Г.ев не беше уведомен за постановените по делото актове през 2007г., същият щеше да провери движението на делото за периода до 2025г. и да защити евентуално накърнените си права при липса на уведомяване. Липсата на активност от негова страна за период от осемнадесет години, навежда на извод за знание у същия за приключване на производството по делото.

На второ място както архивирането на делото, така и неговото унищожаване, са извършени по правилата, разписани в Правилника за съдебната администрация в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища (отм. с ДВ, бр. 9/29.01.2008 г.) и Правилника за администрацията в съдилищата (в сила след ДВ, бр.

9/29.01.2008 г.). Тези правила гарантират, че отразените в информационната система на съда факти са достоверни и отговарят на действителното правно положение, установено с унищожените документи.

И на последно място в отговора на частната жалба са представени от насрещната страна доказателства за редовното връчване на Г.С.Г както на решението по делото на 05.07.2007г., така и на прекратителното определение на 12.07.2007г.

С оглед на горното съдът приема, че определението, с което 4 производството по гр. д. №1921/2007 г. е прекратено, е влязло в законна сила.

От влизането му в сила за Д. С. Г., в качеството й на наследник на Г.С.Г е отпаднала обезпечителната нужда за обезпечаване на иска и определението за допускане на обезпечение по делото подлежи на отмяна.

Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, съдът намира, че Определение № 2609 от 26.02.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 16352 по описа за 2024г. на ВРС, 25 състав, следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора в полза на въззиваемата страна се следва присъждане на сторените от нея в производството разноски, които са в размер на 600лв., съгласно представените доказателства.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2609 от 26.02.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 16352 по описа за 2024г. на ВРС, 25 състав.

ОСЪЖДА Д. С. Г., ЕГН 5907278835, с адрес за съобщения гр. Трявна, у*******, ап. 5, ДА ЗАПЛАТИ НА Д. Т. С., ЕГН ********** и В. И. С., ЕГН ********** и двамата от гр. Варна, сумата от 600лв. /шестстотин лева/, представляваща сторени разноски в настоящото въззивно производство за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5