Решение № 712 от 16.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 712 гр. София, 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря Д. К. Д. като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20221110107203 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от [фирма-И], ЕИК [ЕИК], срещу Л. Н.

Н., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 15.04.2021 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19989/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, чрез назначения му особен представител, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: [населено място], [жк], [жилищен адрес], аб. № [номер], ID [номер] за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.

1

Ответникът оспорва предявените искове, като счита, че исковата молба е нередовна, с оглед липсата на представени към същата доказателства, а претенциите на ищеца, насочени към нея, са неоснователни. Подчертава, че от средата на 2019 г. до подаване на отговора в имота не живял никой, тъй като самата тя живее в чужбина.

Счита, че това, че е собственик на имота, не означава, че е клиент на услугите на ищеца. Позовава се на нарушения на Конституцията и неприкосновеността на частната собственост. Поддържа, че отоплението в имота е било спряно още през 2002 г.

Радиаторите в имота са били демонтирани, а с показанията на водомерите никой не се съобразявал. В имота също така нямало щранг лира. Доколкото от страна на [фирмаТЛП] се поддържало, че не е налице техническа възможност за монтиране на измервателен уред на щранг лира в банята, то и ответницата счита, че е поставена в положение на дискриминация спрямо други потребители на ищеца. Поддържа се, че липсвала щранг лира, посочена в конструктивния строеж на сградата. Иска ищецът да бъде задължен да установи по делото, че в имота на ответницата има щранг лира, в т.ч. и да установи нейните характеристики. Оспорва да е налице договорно правоотношение за извършване на услугата за дялово разпределение на ТЕ между ЕС и [фирма-ТЛП]. Поддържа, че не е подписвала протокола от ОС. Заявява, че изравнителните сметки не са й били връчени, с оглед което и е била лишена от възможност да подаде възражения срещу същите, като след регистрация на сайта на [фирма-ТЛП] сама се е снабдила с тях. Поддържа, че лихвите са незаконосъобразно начислени. Счита, че общите условия на ищеца не я ангажират. Заявеното искане е за отхвърляне на претенциите на ищеца.

Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Отводът за недопустимост на производството поради нередовност на исковата молба, направен от ответника с отговора на исковата молба, съдът намира за неоснователен. Представянето на доказателства и доказването на претенциите на ищеца не е изискване за редовност на исковата молба, а е въпрос по същество, който съдът обсъжда с решението си. По отношение на исковата молба не се констатират нередовности. Ищецът е изложил фактическите основания на претенциите си, посочил е размер на същите и периоди, за които вземанията се отнасят. Непредставянето на писмен договор с потребителя също не е изискване за редовност на исковата молба, доколкото ищецът не твърди такъв да е бил сключен между страните.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период, в това число и че в имота на ответницата се намира отоплително тяло /щранг лира/, по отношение на което не е налице техническа възможност да се монтира измервателен уред, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните 2 вземания и изпадането на ответника в забава. Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

С доклада по делото съдът е обявил на страните за общоизвестно на основание чл.155 ГПК съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма-И], одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, достъпни и на следния ел.адрес: [електронен адрес].

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства са приети документи, които анализирани в съвкупност водят до извода, че ответникът е придобил правото на собственост върху процесния недвижим и мот, а и това обстоятелство изрично се признава от ответника с отговора на исковата молба. Освен документите, удостоверяващи надлежно придобиването на правото на собственост върху топлоснабдения имот от ответницата, като писмено доказателство в производството е прието молба-декларация, подадена до ищеца на 15.12.1999 г., с която Л. Н. е посикала партидата при дружеството за имота да бъде на нейно име и е заявила, че деомакинството й се състои от 1 член, като ТЕ за подгряване на вода в имота ще се заплаща на брой ползватели.

С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ответника до 3 право на собственост върху недвижимия имот.

Ето защо и следва да се обобщи, че ищецът пълно и главно е доказал материалната си легитимация на кредитор по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди за адреса на процесния недвижим имот и нему ответникът дължи цената на потребената през исковия период в имота топлинна енергия.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията /КЕВР/. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба бщите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В ал. 3 на чл. 150 ЗЕ пък е предвидено особено рекламационно производство - в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.

В конкретния случай ответникът не твърди, а и не установява по делото по отношение на него да се прилагат специални условия, договорени между страните, използвайки установения в закона механизъм.

С решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК е възприето становището, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.

В конкретния случай ответникът е заявил писмено волята си пред ищеца, че иска партидата относно топлоснабдения имот да бъде на негово име. Последното по мнение на настоящия състав на съда представлява индивидуално писмено предложение, отправено от купувача до търговеца, за сключване на договор за продажба на ТЕ за собствения на ответника имот. Ищецът, откривайки партида за имота на името на ответника, е приел отправеното му предложение. Ето защо и извън всяко съмнение е, че страните са обвързани от договор за продажба на ТЕ за битови нужди през процесния период при общи условия, публикувани и на интернет страницата на ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото към исковия период договорът да е преустановил действието си.

Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано. Като доказателства по делото са приети протокол за проведено на 02.10.2012 г. общо събрание на етажните собственици от адрес: [жк], [жилищен адрес], на което е взето решение да се сключи договор с [фирма-ТЛП] за доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение и за извършване на тази услуга от дружеството.