Решение № 64 от 09.04.2020, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№… гр. Плевен, 09.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД, търговско отделение, в публично заседание на пети март през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1……………………….

2……………………… при секретаря АНЕЛИЯ ДОКУЗОВА и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА т.д. № 179 по описа за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от И.Т.Ц., чрез пълномощник, срещу ЗД”***”АД със седалище гр.С..Твърди се, че на 26.10.2018 г. в с.***, водачът В.М.П. управлявал л.а. марка „***”, модел „***” с рег.№***, собственост на С.Р.Б., като поради невнимание и несъобразителност, оставя МПС-то на възвишение, без да го обезопаси, чрез активиране на ръчната спирачка на автомобила и оставяйки го на неутрална скорост, което води до свободно тръгване на същото по наклона и падане в котловина, като причинява свъртта на намиращата се в колата Е.Т.С., явяваща се сестра на ищцата.Е.Т.С. се качила в горепосочения лек автомобил с цел да бъде превозена от водача В.М.П., след разтоварване на автомобила.Същата има качеството на „пътник” по смисъла на §6, т.26 от ЗДвП.Сочи се, че е допуснато нарушение на чл.96 ЗДвП от водача на лекия автомобил, който не е взел мерки спряното за престой или паркирано ППС да не може да се приведе в движение или да потегли само.В резултат на това виновният водач причинява настъпването на процесното ПТП, в пряка причинно-следствена връзка с което е причинена смъртта на Е.С., която се е намирала на задния ред седалки в купето на превозното средство, в качеството й на пътник.В резултат на падането на МПС, пострадалата получава тежка съчетана травма, вследствие на която настъпва смъртта й на място.Към датата на събитието е налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с полица №*** с начална дата на покритие 19.07.2018 г. и крайна дата на покритие 18.07.2019 г.Намира настъпилото събитие, неговата противоправност и виновността на дееца за доказани, а оттук и за доказано наличието на гражданска отговорност, попадаща в покритието на чл.493, ал.1 във вр. с чл.477, ал.1 КЗ.Позовава се на чл.478, ал.2 КЗ и ТР № 1/2018 г. по т.д.№ 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, а с починалата си сестра са били в изключително близки отношения на взаимна обич, привързаност и подкрепа.Твърди, че е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се с болки и страдания от необратимата загуба на нейната сестра.Прави се искане да се постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 100 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди във връзка със смъртта на пострадалото лице, законната лихва върху посочената по-горе сума, считано от изтичане на 15-дневния срок по чл.497, ал.1, т.1 КЗ, както и разноските по делото.

За ответника ЗК“***“АД със седалище гр.С., чрез пълномощник, се изразява становище, че дружеството не носи отговорност и не би следвало да бъде ангажирана такава по изплащане и репариране на претендираните неимуществени вреди от ищцата вследствие на настъпилата смърт при този пътен инцидент.На първо място липсва причинно-следствена връзка, тъй като автомобилът не е ползван по предназначение.На второ място, самата пострадала се е поставила в това положение и до голяма степен е налице самоувреждане и допринасяне за настъпване на вредоносния резултат от нейното поведение.Позовавайки се на ТР № 1/2016 г. счита, че не е установена много дълбока и трайна връзка между претендиращата и нейната сестра, поради което счита претенцията за неоснователна, респ.за завишена.Ако се приеме, че ищцата следва да бъде обезщетена, то трябва да се отчете фактът на самопричиняване от самата пострадала и да не е извън рамките на §96 с оглед на лимита на отговорност на застрахователя с оглед на чл.492 КЗ.Прави се искне да се присъдят и направените по делото разноски.

Съдът намира за установено следното.

Ищцата И.Ц. е предявила срещу ответника ЗД“***“АД със седалище гр.С. иск с правно основание чл.432 КЗ във вр.чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., претърпяни от нея в резултат на ПТП, настъпило на 26.10.2018 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 01.05.2019 г. (изтичането на тримесечния срок от завеждане на щета № **********) до окончателното изплащане на сумата.

Страните не спорят, че е налице сключена застраховка «Гражданска отговорност» по отношение на атомобил с рег.№ ***, с дата на сключване 18.07.2018 г. и крайна дата на покритие 18.07.2019 г.

Починалата Е. Т. е сестра на ищцата И.Ц..

На изясняване подлежат следните обстоятелства: налице ли е виновно противоправно поведение на водача на л.а. „*** ***“ рег.№*** и изпълнено ли е от него задължението по чл.96 ЗДвП; имала ли е Е.С. качеството на „пътник” по смисъла на §6, т.26 от ДР на ЗДвП; налице ли е особено близка, трайна и дълбока житейска и емоционална връзка с починалото лице Е.С., поради което ищцата е материално легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на нейния близък роднина; налице ли е липса на виновно поведение на водача на лекия автомобил, тъй като ответникът се позовава на „случайно деяние” по смисъла на чл.15 НК; налице ли е изключителен принос на пострадалата Е.С. за настъпилото ПТП на 26.10.2018 г. и настъпилия вредоносен резултат - смъртта й, която прекъсва причинно-следствената връзка; налице ли е самоувреждане на пострадалата Е.С., която се е установила според ответника в лекия автомобил, когато е бил в престой (паркиран), без присъствието на водача, пострадалата Е.С. предприела ли е своевременни мерки да напусне автомобила или да спре същия, налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат с оглед на чл.51, ал.2 ЗЗД.

За изясняване на спорните по делото обстоятелства са събрани гласни доказателства.

От показанията на свидетеля В.П. се установява, че на

26.10.2018 г., тъй като има животновъдна ферма, е излязъл с автомобила, в който е имало зоб за животните и жената, която му е гледала кравите.На обора са чакали Е. и мъжът й.Жената, която е дояла кравите, е слязла от колата, а той е решил да не сваля зобта за кравите, а на другия ден да я свали.Мъжът на Е. е казал - три чувала са, да ги свалим и е отишъл до задната врата на ***то и я е отворил.Той се е съгласил.Слязъл е от колата и е отишъл при Е. и й е казал да не влиза в колата и е продължил към задната част на автомобила, да помогне на мъжа й да хване чувала.На ъгъла на колата се е обърнал към Е. и отново й е казал да не влиза в колата, защото тя се качва, почва да търси кибрити, цигари, стотинки, да пуска касетофона и т.н.Хванали са чувала с мъжа й и само че са стигнали в обора и тя е казала, че миниванът е тръгнал.Мъжът й вече е бил тръгнал да се връща и се е затичал и го е чул да вика да скача.Понеже е било на здрач, докато излезе, колата вече не се е виждала.Продължил е по пътя надолу и е стигнал до дерето.Слезли са долу при Е., която е била на задната седалка, която е само една, но не е била с поставен колан.Е. и мъжът й са му помагали от около 16-17 години.Когато е спрял автомобила го е оставил на скорост и на ръчна спирачка, тъй като това е инстинкт в него, защото е професионален шофьор.Предупредил е пострадалата да не се качва да не се качва, не я е пускал никога в автомобила, не само този път.

От заключението на ВЛ инж.П., неоспо*** от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че произшествието е настъпило извън селото на стръмен хълм.Причината за потегляне на автомобила, дебалансиране на автомобила, не е задействана ръчната спирачка и не е включена най-ниската задна предавка задна скорост в скоростната кутия.При автомобила не са използвани спирачки.На седалката за водач на автомобила не е имало шофьор, който да има достъп до кормилото, ръчната и ръчна спирачка.От брега на дерето автомобилът е паднал в дерето.Пострадалата Е.С. се е намирала в купето на автомобила зад облегалките на предните седалки.Пострадалата е била без обезопасителен колан.Тя не е имала техническа възможност да спре автомобила преди падането му или да го напусне безопасно.Пострадалата се е държала във вътрешността на автомобила, за да не падне от него.

При така установената фактическа обстановка могат да бъдат направени следните правни изводи.

Предявен е пряк иск по чл.432 КЗ на увреденото лице срещу застрахователя на риск „Гражданска отговорност на автомобилистите” на делинквента В.П..При сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.Предмет на тази застраховка е само деликатната отговорност на застрахования, т.е, ако той виновно е причинил вреди на трето лице.Ако застрахованият няма вина, по смисъла на чл.45 ЗЗД, той не носи отговорност пред увреденото лице и застрахователят се освобождава от заплащане на обезщетение.

За успешното провеждане на иска трябва да бъде установено кумулативното наличие на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя, застрахованият да е причинил вреда на третото увредено лице и да е налице причинна връзка между деянието и вредата.

По делото не се спори за съществуването на валиден застрахователен договор към момента на настъпване на застрахователното събитие - 28.10.2018 г.

Едно от спорните по делото обстоятелства между страните е съществуването на причинна връзка между деянието на делинквента В.П. и настъпилата смърт на сестрата на ищцата Е.С..

За да е основателен предявеният иск, трябва да са налице кумулативно, с оглед на чл.45 ЗЗД, следните предпоставки: противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата.Липсата и на една от така посочените предпоставки води до неоснователност на предявения иск.

В т.2 на ППВС № 7/59 г. е посочено, че отговорността за непозволено увреждане се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.Причинната връзка следва да бъде доказана във всеки конкретен случай, като тежестта е върху този, който я твърди, с оглед на чл.51, ал.1 ЗЗД - в процесния случай върху ищцата.

За да е налице вина на участник в пътното движение е необходимо не само извършените от последния действия да нарушават разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП, но и нарушенията да са в пряка приинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие (определение № 214/25.03.2014 г. на ВКС по т.д.№ 2442/2013 г., І т.о.).

С оглед на горепосоченото заключение на ВЛ инж.П. съдът приема, че водачът на лекия автомобил В.П. е допуснал нарушение на чл.96 от ЗДвП и чл.98 ППЗДвП, тъй като липсват данни за въздействие върху скоростния лост и ръчната спирачка от страна на пострадалата, но то не е в пряка причинна връзка с претърпяното увреждане - смъртта на Е.С. и не е първопричина за настъпване на процесното ПТП, а би било такава за настъпване на друго ПТП - само с материални щети по лекия автомобил „*** ***”.

Съгласно §6 т.26 от ДР на

ЗДвП „пътник” е лице, което се намира във или на пътно превозно средство, но не участва в управлението му.

Съгласно чл.135 ЗДвП и чл.182, т.1 ППЗДвП пътниците са длъжни да изпълняват указанията на водача и на персонала, обслужващ пътното превозно средство.

От показанията на свидетеля В.П., които следва да се кредитират в тази им част като обективни, тъй като той има непосредствени впечатления от случилото се и събраните по делото доказателства, се установява, че той на два пъти е казал на пострадалата да не влиза в колата, като той никога не я е пускал в автомобила.

Горепосочените разпоредби следва да се приемат за приложими не само при обществения превоз на пътници, но и към процесната хипотеза за осъществяване на превоз на пътници с личен автомобил.Въз основа на доказателствата по делото следва да се приеме, че Е.С. не се е съобразила с указанията на водача В.П. да не се качва в автомобила, тъй като, ако не се беше качила в същия, дори и той да тръгне на собствен ход, тя не би пострадала при падането на автомобила в дерето.