Решение № 59 от 05.06.2023, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Д., 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20235410100029 по описа за 2023 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

Производството е по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК, вр. с чл.22 от ЗПК – нищожност на Договор за паричен заем № 4595* от 21.09.2022г.; чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП - в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем № 4595* от 21.09.2022г сключен с ответното дружество „И. А. М.“ АД, е нищожна; чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.26 ал.1 пр.2 вр. с чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП – нищожност на Договор за предоставяне на гаранция № 4595* от 21.09.2022г..

В исковата молба се твърди, че ищеца е страна по Договор за паричен заем № 4595* от 21.09.2022г., сключен с ответното дружество „И. А.

М.“ АД и съгласно договора ищеца е получил заемната сума от 4000 лева, общо дължима сума с лихва - 4648.16 лева, при срок на кредита 22 вноски, при ГПР- 41.08 % и ГЛП- 35.00 %. Твърди, че във връзка с чл.4 от Договор за паричен заем, ищеца е сключил с „Ф. Б." ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство № 4595*, с който да бъде обезпечен сключеният договор за заем като възнаграждението, което следва да заплати, за поръчител е в общ размер на 3205.84 лева или 145.72 лева за всяка вноска. По този начин общото задължение по договора за заем и по допълнително сключения във връзка с 1 него Договор за предоставяне на поръчителство е в общ размер на 7854.00 лева. Счита, че Договор за паричен заем № 4595* от 21.09.2022г. сключен с „И. A. М. “ АД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем № 4595* от 21.09.2022г., сключен с „И. A. М. “ АД, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, чл. 143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП. Счита, че и така сключения Договор за предоставяне на поръчителство № 4595* е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП като излага подробни съображения.

Моли съда да приеме, че Договор за паричен заем № 4595* от 21.09.2022г., сключен с ответното дружество „И. А. М.“ АД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем № 4595* от 21.09.2022г сключен с ответното дружество „И.

А. М.“ АД, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП. Моли съда да приеме, че така сключения Договор за предоставяне на поръчителство № 4595* е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП. Моли съда да осъди ответните страни да заплатят и направените в настоящото производство разноски.

В о. с. з. ищецът не изпраща представител. С писмено становище адв. Д. М. поддържа изцяло исковата молба. Оспорва депозираните отговори.

Моли съда да уважи предявените искови претенции като безспорно доказани и установени. Претендира за разноски по представения списък за разноски, като излага съображения по същество.

В о. с. з. ответникът „И. А. М.“ АД - С. ред. призован не изпраща представител. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „И. А. М.“ АД - С. чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт М. К. е депозирал отговор на исковата молба, с който счита предявените искове са допустими, но изцяло неоснователни, поради което ги оспорва изцяло. По основателността на иска счита, че предвидените в чл. 4 от Договора за паричен заем обезпечения, не целят заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, от тези обезпечения не възникват разноски по кредита, които да следва 2 да бъдат включени в ГПР. Страните доброволно са уговорили, че длъжникът трябва да представи в срок едно от следните обезпечения: две физически лица гаранти, които да отговарят на конкретно посочени в договора изисквания; банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество гарант, което предоставя гаранционни сделки, като изцяло на волята на длъжника е оставено решението, кое от тези три обезпечения да избере.

Довереното му дружество е нямало как да прогнозира към момента на сключване на договора за паричен заем, кое обезпечение ще избере ищецът, поради което и няма как да предвиди какви разходи за заемателя ще възникнат във връзка с тези обезпечения и какъв би бил техния размер, а и дори да е имало подобна информация, то тези разходи не са във връзка с отпускането на кредита, поради което и не следва да бъдат включени в ГПР.

Счита, че процесуалният представител на ищеца не е съобразил разпоредбата на чл. 19, ал.3, т. 1 ЗПК, в която е предвидено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Следователно законодателят е предвидил възможността за начисляването на такива разходи, като изрично ги е изключил при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита.

ГПР представлява възнаграждението на кредитора под формата на договорна лихва и други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит като излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове от страна на ищеца, претендира за разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли то да бъде намалено до минимума съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В о. с. з., ответникът „Ф. Б.“ - София ред. призован не изпраща представител. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Ф. Б.“ - С. чрез процесуален представител ст. юрк. М. К. е депозирал отговор на исковата молба. Излага съображения за недопустимост на предявеният установителен иск поради липса на правен интерес от ищеца. Алтернативно, в случай, че се счете установителния иск за процесуално допустим, то счита, че твърденията за недействителност на договора за предоставяне на гаранция са неоснователни. Процесуално представляваното от нея дружество е вписано 3 като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл.За ЗКИ, с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно в това си качество - на търговец, Дружеството следва да получава съответно възнаграждение по всяка сключена от него гаранционна сделка (поръчителство), с цел гарантиране изпълнението на всички парични задължения на Потребителя, възникнали съгласно Договор за паричен заем. С оглед на изложеното следва да се преценяват приложимите към това правоотношение законови разпоредби, а именно тези на ТЗ, като излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове от страна на ищеца, претендира за разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли то да бъде намалено до минимума съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че между М. Р. Г. като заемател и „И. A. М.“ АД, ЕИК:

********* гр. С. като заемодател, е сключен Договор за паричен заем № 4595* от 21.09.2022 г. за сумата от 4000 лева- потребителски заем по продукт FasyMax, размер на двуседмичната погасителна вноска - 211.28 лева, срок на заема в седмици – 44, брой вноски – 22, при ГПР- 41.08 % и ГЛП35.00 %.

Не се спори, че между М. Р. Г. и "Ф. Б." ЕООД, ЕИК: ********** гр.

С. е сключен Договор за предоставяне на гаранция № 4595*/21.09.2022г., с който е обезпечен сключеният Договор за паричен заем като възнаграждението, което следва да заплати ищеца, за поръчител е в общ размер на 3205.84 лева или 145.72 лева за всяка вноска.

Представен е погасителен план по Договор за паричен заем № 4595*, от който се установява, че дължимата лихва е в размер на 648.16 лева; платената лихва е в размер на 105.58 лева; дължимата главница е в размер на 4000.00 лева, а платената главница е в размер на 316.98 лева. Остатък дължимо лихва и главница е в размер на 4225.60 лева, а платеното лихва и главница е в размер на 422.56 лева.

4

От погасителен план по Договор за поръчителство/гаранция № 4595* се установява, че дължимото поръчителство е в размер на 3205.84 лева, а платеното поръчителство е в размер на 332.44 лева. Остатък дължимо в размер на 2873.40 лева, а платено в размер на 332.44 лева.

Съдът намира, че предявените искове чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК, вр. с чл.22 от ЗПК са основателни и доказани, по следните съображения:

Съгласно чл.26 от ЗЗД – нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. Нормите за нищожност са императивни. Нормата на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е обща законова разпоредба, уреждаща основание за недействителност на сделките, която намира приложение и за търговските сделки, какъвто е процесният договор за кредит, доколкото липсва специална разпоредба, която да изключва приложението й по отношение на тях. Съгласно чл. 288 от ТЗ за неуредените в него положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, а при непълнота и в него – търговските обичаи. Действително в чл. 430, ал. 2 от ТЗ не е предвидено ограничение за размера на лихвата, която заемателят плаща по договор за кредит, чрез поставяне на изисквания за съответствието й с добрите нрави. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 предл. 3 от ЗЗД обаче намира приложение и при търговските сделки (в този смисъл Решение № 88/22.06.2010г., постановено по т.д. № 911/2009г. на ВКС, I т.о.).

Безспорно е, че между ищеца и ответното дружество „И. A. М.“ АД е сключен Договор за паричен заем № 4595* от 21.09.2022г. по продукт FasyMax, по силата на който ищеца е получил заемната сума от 4000 лева, при който размера на двуседмичната погасителна вноска е 211.28 лева, срок на заема в седмици – 44, брой вноски – 22.

Безспорно е, че между ищеца и ответното дружество „Ф. Б.“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № 4595*/21.09.2022г., с който да бъде обезпечен сключеният договор за заем като възнаграждението, което 5 следва да заплати, за поръчител е в общ размер на 3205.84 лева или 145.72 лева за всяка вноска.

Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС автономията на волята на страните да определят съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две насоки – съдържанието му не може да противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави, като това ограничение се отнася както за гражданските, така и за търговските сделки - арг. от чл. 288 ТЗ. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретни правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им съдът следи служебно. Един от тези принципи е този на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес . Критериите, дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, са посочени в тълкувателното решение, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. /. В настоящия казус, процесните Договор за паричен заем № 4595* от 21.09.2022г. и Договор за предоставяне на гаранция № 4595* от 21.09.2022г., не се оспорват от ищеца по автентичност. Съдът намира за основателни наведените в исковата молба твърдения за нищожност на договорите поради противоречие със закона. Изхождайки от предмета на договора за паричен заем - предоставяне на кредит под формата на заем, както и страните по него ответник юридическо лице, което е небанкова финансова институция, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, ищец - физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност, процесният заем има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. При това 6 положение, при решаване на настоящия спор следва да намерят приложение правилата за действителността на договора за кредит залегнали в действащия ЗПК, в глава трета, в който са уредени изискванията за форма и съдържание на договора и във вр. с чл. 22 от цитирания ЗПК, който определя кои нарушения на формата и съдържанието на договора водят до извод за недействителност /нищожност/ на същия.