Решение № 219 от 02.07.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. гр. Димитровград, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Д. Жекова при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело № 20245610102026 по описа за 2024 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество ,,ТИ БИ АЙ Банк‘‘ ЕАД се снабдило със заповед за изпълнение по чл. 410 срещу К. П. К., като в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът К. П. К. бил депозирал възражение, което обусловило интереса от предявяване на настоящите установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Излага следните обстоятелства, на които основават вземанията си:

Между страните е сключен договор за потребителски кредит № 720031250064/04.07.2023 г., като „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД в качеството на кредитор е предоставило на К. П. К. в качеството на кредитополучател сума в общ размер 494,88 лв., като 300,00 лева са предоставени за общо ползване на потребителя и 194,88 лв. са предоставени за заплащане на избраната от потребителя застраховка живот – Bank живот агент.

Съгласно чл. 7.2.1. от договора, при потребителски кредит за общо ползване - средствата по кредита се превеждат от кредитора в срок до 3 (три) работни дни, считано от датата на сключване на договора по сметката на потребителя, открита в„ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД и посочена в чл. 11.2. кредитът 1 се счита за усвоен от потребителя, в деня, в който кредитните средства постъпят по посочената му банкова сметка.

Съгласно чл. 7.2.2 от договора в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл.

19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки) сума, се превежда от кредитора, за сметка на потребителя по банковата сметка на съответния застраховател, респективно - по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.

Потребителят е изявил желание и е дал съгласието си и в заявлението декларация за установяване на договорни отношения, предхождащо сключването на договора, да бъде сключена застраховка. Общата дължима сума на потребителя била разсрочена на 16 погасителни месечни вноски- 15 вноски по 40,65 лева и последна изравнителна в размер на 40,67 лева.

Първата погасителна вноска била дължима на 15.09.2023 г., а последната - на 1512.2024. Така предоставената сума, кредитополучателят имал задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент, е в размер на 40,95 % (чл. 9, ал.1 от Договора). Лихвеният процент е фиксиран, поради което не било приложимо изискването за предоставяне на методика за изчисляването му.

Годишният процент на разходите по Договора, съгласно чл. 10 от Договора е 49.25 %, а общата дължима сума по Договора е в размер на 650,42 лева. ГПР бил изчислен при отчитане на следните допускания:

1/ за начална дата за изчисляване на ГПР се смята датата на подписване на договора;

2/ Договорът ще остане в сила за целия първоначално уговорен срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него;

3/ приема се че годината има 360 дни, 12 месеца, всеки от които е с 30 дни, независимо дали годината е високосна;

2

4/ приема се че лихвения процент и другите разходи по кредита (такси и комисиони, ако има такива) са неизменни спрямо техния първоначален размер.

В същия член било упоменато и че при просрочие от страна на потребителя, дължимата от него сума ще се увеличи с дължимите лихви за забава. Договорът не бил сключен при Общи условия. Длъжникът не е извършвал редовни плащания по договора и е допуснал просрочие на три поредни дължими вноски с падеж 15.1.2024 г.; 15.02.2024 г.; 15.03.2024 г., поради което кредиторът е изпратил уведомление за предсрочна изискуемост на договора. Същото било получено лично от длъжника на 01.07.2024 г., видно от представената обратна разписка, считано от която дата договорът е обявен за предсрочно изискуем.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че К. П. К., с ЕГН **********, дължи на „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, следните суми:

421,14 лева – главница по договор за потребителски кредит № 720031250064/04.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изпълнение на задължението;

76,69 лева – възнаградителна лихва за периода от 15.01.2024 г. до 01.07.2024 г.

30,19 лева – законна лихва за забава за периода от 15.01.2024 г. до 15.08.2024 г.

Претендира направените разноски, както по настоящото, така и по заповедното производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК К. П. К. е подаден писмен отговор, в който заявява, че предявените искове с а неоснователни и недоказани и излага следните съображения:

На 04.07.2023 г. ответникът е сключил с ищцовото дружество Договор за потребителски кредит № 7200З1250064, по силата на който е получил в собственост сумата от 3 0 0 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 40.95 % и ГПР в размер на 49.25%. Ответникът е сключил застраховка „ЗАЩИТА НА КРЕДИТА И СМЕТКИТЕ" в размер на 194.88 лв., като тази сума се превеждала от кредитора към сметка на застрахователя, съгласно чл.

7.2.2 от договора за кредит. Така общия размер на кредита възлиза л на 494.88 лв., а общата сума дължима от потребителя -650.42лв., която сума е била 3 разсрочена на 16 погасителни месечни всяка в размер на 40.65 лв.

Посочова, че процесния договор е недействителен, като цитира съдебна практика. Процесният договор за потребителски кредит попадал в полето на Закона за потребителски кредит/ЗКП/, от което следвало, че трябва да отговаря на императивните му разпоредби. Счита, че не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 11 ЗПК, съгласно която договорът за потребителски кредит трябвало да съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, а с предоставения в процесния договор погасителен план се установявало единствено броят (16), размерът на погасителните вноски — 40.65 лева, както и падежът за всяка от тях, без да са посочени поотделно каква част от главницата, застраховката, лихвата се погасява с тази вноска.

Процесният договор бил недействителен, по аргумент на чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, т. 11 и т. 12, от ЗПК.

Отделно от горното в договора за потребителски кредит не било конкретизирало кои компоненти точно са включени в годишния процент на разходите (ГПР), каква е неговата структура и как се формира същият, което е в разрез с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В тази връзка, съгласно чл.11, ал.1, т.14 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита следва да включва всички други разходи, произтичащи от договора за кредит. Както разходите на кредитора, така и печалбата му би следвало да се включат в посочения по договора годишен процент на разходите от 49.25%, като намирам процесния договор за недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В конкретния случай липсвало ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, тъй като не става ясно кои компоненти са включени в него и как се формира посоченият ГПР в размер на 49.25% Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които 2 се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва ло в 4 договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР, което не е налице в конкретния случай.

На следващо място предлагането под формата на допълнителни услуги към договора за потребителски кредит кредитодателят е предоставил на кредитополучателя финансиране и разсрочване на застрахователните премии по застраховка „ЗАЩИТА НА КРЕДИТА И СМЕТКИТЕ", в размер на 194.88 лв., които кредитополучателят следвало да заплати на 16 вноски съгласно договора. Клаузата на чл. 7, в частта, предвиждаща формирането на главницата по кредитния договор с включване на дължими по пакет „ЗАЩИТА НА КРЕДИТА И СМЕТКИТЕ" застрахователна премия била неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаряла на изискването за добросъвестност и вод ела до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя, предвид и размера на вноската по кредита и тази по сключения пакет за застраховка. Предвид неразривната й свързаност с договора за кредит, с договарянето й дължимото възнаграждение за застрахователната премия да се разсрочи и да се изплаща едновременно с погасителната вноска по заема се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаещи ограничение в размера на ГПР. По този застрахователен договор, правата на банката са единствено да търси изплащане на уговорената застраховка от застрахователя, в случай на настъпване на застрахователното събитие, а кредитор на застрахователните вноски е Застрахователната компания, а не банката.

Обстоятелството, че било предвидено вноските за застраховката да се разсрочат и обслужват заедно с тези по кредита, не я легитимира като титуляр на това вземане към кредитополучателя. Ответникът не е бил наясно и не му е било разяснено при сключването на застраховките какви са правата му при сключване на подобен вид застраховки, в кои случаи има право да се възползва от тях, каква е общо дължимата премия по същите. Клаузата за заплащане на застраховки била неравноправна по смисъла на чл. 143 33П, тъй като била уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера 5 на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка.

Освен това, предвид свързаността с договора за кредит и договорката да се разсрочи и изплаща заедно с погасителната вноска по заема, се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от 3ПК, налагаща ограничение в размера на ГПР.

Неоснователно ще бъде възражението на ищцовото дружество, ако твърди че застрахователната премия е включена в ГПР, тъй като била част от главницата по кредита, защото главницата не представлява част от общия разход по кредита по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК и чл. 19, ал. 1 ЗПК, а представлява величината, с която размерът разходите се съпоставя, за да се изрази в процентно съотношение съгласно установената в Приложение № 1 формула.

Допълнителните услуги представляват разход по кредита и подлежат на включване в годишния процент на разходите, независимо от това дали се заплащат пряко от потребителя или е уговорено тяхната стойност да се кредитира от търговеца, тъй като и 3 в двата случая представляват оскъпяване на кредита за потребителя в допълнение към чистата стойност на заетата сума /в случая главницата от 300.00 лева/.

Счита за недопустимо под формата на „застраховки" кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата. съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Сключената застраховка противоречала на чл.

115, т. 1 от КЗ и чл. 116, ал. 1 от КЗ и вземането за застрахователна премия им противоречи, а уговорката за възникването му е нищожна. Като се съобрази размера на отпуснатия кредит, дължимата застрахователна премия в общ размер на 194.88 лева, и договорната лихва от 40.95%, общата стойност на разходите по процесния договор за потребителски кредит надвишавал значително договорения годишен процент на разходите от 49.25%.