Решение № 128 от 10.09.2026, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Сандански, 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20261250200128 по описа за 2026 година и за да се произнеса, взех предвид следното:

Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН и е образувано по жалба на И. Е. М., с ЕГН: ********** с постоянен адрес: РБългария, общ.

Струмяни, с. С***, ул.“Д***“ № **, против Наказателно постановление № 25-0339-001549/17.02.2026г. на Началник Група в ОДМВР - Благоевград, с което на жалбоподателя, за административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба в размер на 255.65 евро/500.01 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР е постановено отнемането на общо 10 контролни точки.

В жалбата се сочи, че процесното НП е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че описаната в НП фактическа обстановка не отговаря на действителната такава и че не е извършил описаното нарушение, твърди, че е станала техническа грешка, което е довело до неволното прекратяване на регистрацията на процесния автомобил, както и че НП е издадено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Иска се от съда да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован се явява лично и 1 с надлежно упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. В хода на делото по същество пледира за отмяна на атакуваното НП като излага подробни съображения в подкрепа на становището си.

Административно-наказващият орган и Районна прокуратура Благоевград, ТО - Сандански, редовно и своевременно призовани, не ангажират представители по делото и не изразяват становище по жалбата.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:

На 20.12.2025 година, длъжностни лица при ОДМВР - Благоевград, Сектор Пътна полиция - актосъставителят Р. М. в присъствието на свидетеля Н. Ч., съставили на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 817582, затова, че на същата дата в 21:58 часа, в село Микрево, община Струмяни, на ул. „Берово“, като Водач на лек автомобил, ТОЙОТА РАВ 4, с рег. № ****, в посока село Струмяни пред дом номер ***, управлява повереният му лек автомобил марка и модел Тойота рав 4 с регистрационен номер ****, собственост на фирма "ЕЙ ЕС Джи СЕКЮРИТИ" ООД, гр. София, като след извършената проверка се установило, че автомобила е с прекратена регистрация (прекратяване на регистрация на ПС съхранение в частен имот), с което е осъществил състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствие на жалбоподателя, който го подписал без възражения.

Въз основа на акта за нарушение, на 17.02.2026г. Началник Група в ОДМВР - Благоевград, Сектор Пътна полиция, като надлежно упълномощен представител на административно-наказващия орган, е издал атакуваното Наказателно постановление № 25-0339-001549/17.02.2026г. на Началник Група в ОДМВР - Благоевград, с което на жалбоподателя, за административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба в размер на 255.65 евро/500.01 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца, като на основание Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012г. на МВР е постановено отнемането на общо 10 контролни точки.

НП е връчено лично на жалбоподателя на 05.03.2026година, видно от отбелязването върху разписката към НП, приложено по делото.

Посочените в акта за нарушение

2 фактически констатации се потвърждават с показанията на свидетелите М. и Ч., които потвърждават констатациите, отразени в акта. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на посочените свидетели, както и приложените към административно-наказателната преписка и приети по делото писмени доказателства.

Гласните и писмените доказателства, събрани по делото са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено при спазване на установената за това от закона процедура и от компетентен за това орган.

Независимо от горното, НП се явява незаконосъобразно по отношение на извършеното адм. нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, поради следните съображения:

Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели М. и Ч., които двама свидетели се явяват единствените свидетели- очевидци на станалото е, че същите твърдят, че при извършена от тях проверка на автомобила, управляван от жалбоподателя, те установили, че жалбоподателят извършил горепосоченото процесно адм.нарушение, тъй като той е управлявал МПС, което било със служебно прекратена регистрация, и затова са му съставили, респ. първият свидетел му е съставил съответния АУАН, въз основа на което е издадено и процесното наказателно постановление. Съдът кредитира тези показания на свидетелите като достоверни, тъй като същите са единствените свидетели-очевидци на извършеното деяние от жалбоподателя, но и тъй като същите се подкрепят от единственото релевантно доказателство по делото, а именно представеното по делото постановление за отказ за образуване на наказателно производство от 30.01.2026г. на РП - Благоевград, ТО - Сандански, което писмено доказателство, респ. документ посочва същата фактическа обстановка по делото. От същото постановление се установява, че към момента на проверката, жалбоподателят М., е правоспособен водач, а 3 процесният автомобил е собственост на „Ей Ес Джи Секюрити“ ЕООД, но същият не е знаел, че автомобила е със служебно прекратена регистрация.

Прокурорът в посоченото постановление е приел, че не са събрани доказателства относно субективната страна на реализираното от жалбоподателя деяние, като е счел, че липсват достатъчно данни за това да е знаел, че управляваното МПС е нерегистрирано, т.е., че същото е с прекратена регистрация. Приел е, че при преценка степента на обществената опасност, следва да се прецени мястото на извършване на деянието, а именно на улицата, на която живее М., времевия период, през което същият е управлявал това моторно превозно средство, като в случая то е било кратко, сочело, че настоящото деяние представлява такова с по-ниска степен на обществена опасност. Предвид изложеното прокурорът е направил изводът, че в случая извършеното деяние И. М. не представлява престъпление по смисъла на чл.

345, ал. 2, във вр. ал. 1 НК, а административно нарушение по смисъла на чл.140, вр. чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, поради своята по-ниска степен на обществена опасност, която произтича от мястото, времето и начинът на извършване на деянието.

Съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН в настоящото производство пред съда за разглеждането на настоящата жалба срещу процесното наказателно постановление се прилагат разпоредбите на НПК. Съгласно пък разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН - адм. нарушение е това деяние / действие ии бездействие /, което нарушава установения ред на държавно управление , извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по адм. ред. Следователно, за да бъде обективно извършеното от жалбоподателя адм. нарушение, то трябва да бъде виновно, като съгласно чл.

11 от ЗАНН за вината са приложими разпоредбите на общата част на НК, като в случая деянието на жалбоподателя следва да бъде умишлено с оглед ограничителната разпоредба на чл.7, ал.2 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 18 т.2 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях е, че регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно, като това служебно може да стане съгласно разпоредбата на чл.18б, ал.2 от същата наредба, като при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 от посочената правна норма - задължително следва да бъде уведомен собственика на превозното средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР за тази 4 прекратена регистрация. Тъй като това не е направено, тъй като са налице само доказателства в тази насока, се установява, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС, без да знае за отмяната на регистрацията на превозното средство и по този начин неговото извършено деяние е безвиновно, респ. той няма вина за неговото извършване. Още повече, че в случая жалбоподателят не е собственик на процесното МПС. И тъй като неговото деяние не е виновно извършено, то съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН не се явява адм. нарушение и затова съдът намира, че жалбоподателят не е извършил адм. нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

По делото се доказа от събраните доказателства-свидетелските показания на Б. Д., че към момента на констатиране на нарушението, собственикът на МПС – „Ей Ес Джи Секюрити“ ЕООД, не е бил уведомен и не е узнал за служебно прекратената регистрация на автомобила, същото е сторено впоследствие като се установило, че е станала техническа грешка в документацията на фирмата с МПС-то, което би трябвало да се дерегистрира разминаване в номерата, които са посочени в пълномощното и номерата на МПС-то, което е било поверено от дружеството на И. М., за което му е съставен и съответния акт. По показанията на Д. след уведомяването на фирмата се е направил преглед на издаденото пълномощно за дерегистрация и се установило, че там са посочени номерата на МПС, което е в движение/ на ползвателя М./ и се ползва за охрана на съответните обекти, тоест че няма нищо общо с МПС-то, което е трябвало да бъде дерегистрирано и на което са предадени номерата в КАТ. Сочи, че по гражданския договор, който е сключен с И. М. същото това МПС му е поверено да изпълнява възложената му работа.

След като на жалбоподателя М. на 20.12.2025г. не му е било известно, че автомобилът, който управлява е дерегистриран, той не е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасни последици. Ето защо липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Отсъствието на субективна страна от състава на нарушението по чл.175, ал.3 във вр. чл.140, ал.1 от ЗДвП прави деянието, осъществено от жалб.М. несъставомерно. Налице е т.нар. извинителна грешка по чл.14, ал.1 от НК във вр. чл.11 ЗАНН, тъй като липсва умисъл за извършване на нарушението, защото на жалбоподателя не е бил известен факт, който принадлежи към състава на нарушението /дерегистрацията/. В 5 конкретния случай е изключен не само умисъла, но и непредпазливостта.

Деянието е извършено при обстоятелства, при които отпадат всички форми на вината и следователно не се явява административно нарушение, тъй като не е извършено виновно, въпреки наличието от обективна страна на елементите от състава му.

Горното изложение мотивира съда да счете обжалваното наказателно постановление за необосновано и незаконосъобразно, с което неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя и то следва да бъде отменено изцяло.

По разноските:

Предвид изложеното, съдът приема, че е основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, които предвид императивната норма на чл.63, ал.3 от ЗАНН, следва да се възложат именно в тежест на АНО. В случая, съдът счита за основателно направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, тъй като надвишава посочения в чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. и доп. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2022г./.