Решение № 2551 от 24.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2551 гр. Пловдив, 24.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330119377 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. Д. Б., чрез пълномощник – адв. М. М., против „Сити Кеш“ ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 670 лева, представляваща недължимо платена по недействителен Договор за паричен заем Кредирект № ***** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.11.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за паричен заем Кредирект № ***** г., по силата на който на ищеца била предоставена в заем сума в размер на 1000 лева със задължение за връщане на сумата в размер на 1670 лева, при лихвен процент в размер на 40,00 % и ГПР 47,95 %. В чл. 6.2 от договора било установено задължение на заемополучателя да заплати неустойка в размер на 591,82 лева поради непредоставяне на обезпечение. Посочената неустойка се дължала разсрочено заедно с погасителните вноски, чиито размер възлизал на 342 лева. Посочва се, че ищецът заплатил на ответника сумата от 1670 лева. Изложени са съображения за нищожност на процесния договор на основание чл. 26, ал. 1 1

ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. В договора липсвало посочване дали ГЛП е фиксиран или променлив, като не се съдържала информация за общия размер на възнаградителната лихва. На следващо място се претендира нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколко в процесния договор липсвало посочване на компонентите, включени в ГПР. Същият не съответствал на реално приложения по договора, тъй като в него не била включена уговорената неустойка в размер на 591,82 лева. Изтъква се, че по този начин ГПР не е формиран съобразно изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК и поради невключване на неустойката в неговия размер се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Последното представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. При условията на евентуалност се поддържа, че клаузата за неустойка и нищожна поради противоречие с добрите нрави, както и неравноправна на основание чл. 143, т. 19 и т. 5 ЗЗП. По изложените съображения се обосновава правен интерес от предявяване на настоящия иск. Претендира се присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Сити Кеш“ ООД, с който се изразява становище за злоупотреба с процесуални права предвид наличие на висящи идентични производства между същите страни, в която насока се прави искане за съединяване по реда на чл. 213 ГПК в едно производство на настоящото дело, както и гр. д. № 19378/2024 г. по описа на РС – Пловдив. В случай, че съдът не уважи така направеното искане се претендира да не се присъждат разноски на ищеца за повече от едно производство. По същество са наведени доводи за неоснователност на предявената претенция, тъй като договорът за кредит не е недействителен по смисъла на ЗПК. Поддържа се, че неустойката не следвало да бъде включвана в ГПР, доколкото се дължала след сключване на договора и единствено при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение. Изтъква се, че кредитополучателят бил запознат с параметрите по правоотношение и е разполагал с възможност в 14-дневен срок да се откаже от договора. В подкрепа на твърдението, че длъжникът е бил наясно с финансовите последици от сделката било и обстоятелството, че страните били сключили общо три идентични договора за кредит. Последното говорело за липсва на недобросъвестно поведение от страна на кредитора и неравнопоставеност в отношенията между страните. При това положение и 2 предвид действителността на кредитното правоотношение, неоснователно се претендирало от ищеца връщане на платени по договора за кредит суми.

Предвид изложеното се моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между „Сити Кеш” ООД, в качеството на заемодател, и Н. Д. Б., като заемател, е сключен Договор за паричен заем Кредирект № ***** г., по силата на който на ищцата е предоставена сума в размер от 1000 лева. Отразеният в договора фиксиран годишен лихвен процент е 40,05 %, а годишният процент на разходите е 47,95 %. Общият размер на дължимата сума възлизал на 1670 лева.

Съобразно чл. 6.1 от Договора заемателят се е задължил в тридневен срок от усвояване на заетата сума да предостави обезпечение – поръчител или банкова гаранция, отговарящи на изискванията на чл. 33, ал. 1 от Общите условия към договора. Съгласно последните се изисквало поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на следните, кумулативно поставени изисквания: при един поръчител - същият да има осигурителен доход в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не е/са поръчител/и по други договори за заем, сключени със заемодателя; не е/са заематели по сключени договори за заем, сключени със заемодателя, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход, или безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължения в размера на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва.

3

В разпоредбата на чл. 6.2 от Договора било предвидено, че п ри неизпълнение на горепосоченото задължение заемателят дължал на заемодателя неустойка в размер от 591,82 лева.

По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че ищцата е заплатил на ответника по процесния договор за заем сумата в общ размер на 1670 лева.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира по правните аспекти на спора следното:

По делото не се спори и по категоричен начин се установи , че между „Сити Кеш“ ООД, като заемодател, и Н. Д. Б., като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

Съобразно разпоредба на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая в исковата молба са наведени доводи за недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, които следва да бъдат разгледани съвместно с твърденията за нищожност на клаузата за неустойка, доколкото са неразривно свързани. Разпоредбата на чл.

4

6.1 от договора възлага в тежест за заемателя да осигури едно от обсъдените по-горе обезпечения. Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора, което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка.

Изискванията, които посочената клауза от договора въвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит. Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях или банкова гаранция, за което съответната банкова институция също ще изисква заплащане. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът цели да се обогати. Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тези изводи са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор, в чл. 4 от договора, изначално разсрочва вземането за неустойка при липса на обезпечение. В тази връзка, явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение. Именно предвид гореизложеното, съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за 5 потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочена стойността на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече, както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които става изискуема разписаната в чл. 6.2 от договора „неустойка”, то тя е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. В отговора на исковата молба се съдържа изрично признание, че процесната неустойка не е взета предвид при изчисляване на ГПР.