Решение № 42 от 26.04.2024, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Димитрова при участието на секретаря Е. М. Д. като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно наказателно дело № 20231450200396 по описа за 2023 година ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

РЕШИ:

О Т М Е Н Я ВА Наказателно постановление № 23-0300-000602 от 28.11.2023 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В., РУ гр.М., упълномощен да издава Наказателни постановления със Заповед № 8121з1632/02.12.2021 год. на Министъра на вътрешните работи, с което на нарушителя Л. Г. Г. от с. К. п., общ. Р. са наложени АДМИНИСТРАТИВНИ НАКАЗАНИЯ - ГЛОБА в размер на 50 /ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС ЗА СРОК ОТ 1 МЕСЕЦ за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП; ГЛОБА в размер на 20 /ДВАДЕСЕТ/ ЛЕВА за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП и ГЛОБА в размер на 100 /СТО/ лева за нарушение на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП, като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. с чл. 58д т.1 от ЗАНН.

ОСЪЖДА на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.144 от АПК, вр. с чл.18 ал.2, вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ОД на МВР гр. В., ДА ЗАПЛАТИ 1 н а Л. Г. Г. от с. К. п., общ. Р. сумата от 300 /ТРИСТА/ ЛЕВА , представляваща направени в съдебното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ:

Л. Г. Г. от с. К. п., общ. Р., е обжалвал в срок Наказателно постановление № № 23-0300-000602 от 28.11.2023 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В., РУ гр.М.

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. Ц. Ц. от АК-П. Последният взима Становище да бъде отменено атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, неоснователно и явно несправедливо. Акцентува се, че Началника на РУ М., който впоследствие е посочен в АУА-на като свидетел няма право да участва в установяването на нарушенията, тъй като той е административнонаказващ орган, единствено е разрешено на последния да издава наказателни постановления. Посочва се ,че по делото не е установено собствеността на процесното МПС и кой го е управлявал, като са се установили единствено белези, които се описват от свидетеля Н. Иска се отмяна на атакуваното наказателно постановление и присъждане на съдебни разноски съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН.

Ответникът редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по същество се явява основателна. От приложената по делото разписка е видно, че жалбоподателят е получил препис от атакуваното НП на 05.12.2023 год.

2

Жалбата е входирана в деловодството на ответника на 07.12.2023 год.

Безспорно срокът, в който е имал право да депозира жалба нарушителя е спазен.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:НП №23-0300- 000602/28.11.2023г., АУАН №1057601/19.10.2023г., Заповед №8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи и Справка за нарушител/водач от 13.12.2023г., заверени ксерокопия от приложени писмени документи по АНХД№393/2023г. по описа на МРС включващи Заповед под рег. №3286з3309/13.09.2023г. на Директора на Главна Дирекция „национална полиция“ гр. С., относно утвърждаване на типови длъжностни характеристики, Формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика под рег. №3286р44934/07.09.2023г. на длъжността Началник на група „Охранителна полиция“ във Районно управление на ОД на МВР, Формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика под рег. №3286р-44968/07.09.2023г. на длъжността Полицейски инспектор VI-V степен в Група „Териториална полиция“ на Сектор „Охранителна полиция“/Полицейски инспектор VI-V степен (ТП) в сектор /група „Охранителна полиция“ участък на Районно управление при ОД на МВР и списък на разноските, Справка от Началника на РУ М. под вх. №713/15.02.2024г. ведно със заверено ксерокопие на Заповед №369з-307/07.02.2023г. , Справка от Директора на ОД „Земеделие“ В. под вх.

№957/27.02.2024г., с която уведомява съдебния състав, че в информационната система на областна Дирекция „Земеделие“ В. информация за собствеността на процесния колесен трактор се съхранява в ОД „Земеделие“ Т., Справка от Директора на ОД „Земеделие“ Т. под вх. №1076/06.03.2024г., ведно със заверени копия на Молба за регистрация и промяна на регистрацията на ЗГТ от 24.10.2005г., Фактура №77 издадена от ТКЗС „В. Л.“ с. В. Л., Декларация по чл. 11 от Наредба №26/1998г. от 11.11.2005г., Свидетелство за регистрация на ЗГТ серия Е №0004851 издадено на 11.11.2005г. от общ. Т., Заявление за спиране от работа на ЗГТ по желание на собственика с вх.

№201/12.11.2007г. и Талон за технически прегледи на земеделска и горска техника под рег. №00771Т и електронно подписан Протокол №80 от 20.02.2024г. по АНХД №393/2023г. по описа на МРС. Съответно са разпитани свидетелите П. Ц. и Д. Н., и двамата служители в РУ гр.М. като първият от тях е актосъставител, а свидетелят Н. е Началник на РУ М. и се явява 3 свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта. За разкриване на обективната истина по делото бяха допуснати в качеството на свидетели и лицата И. Г., Б. Г. и М. Ц., като първите двама са синове на жалбоподателя, а последният е служител в РУ М. и има преки впечатления от извършената проверка на жалбоподателя, макар и същият да не е вписан като свидетел по акта.

АУАН-а и наказателното постановление издадено въз основа на него са съставени затова, че на 19.10.2023г. в 14:05 часа в общ. Р. на път Б. С. – Г. – Г.

Б., респективно на път III 134 км.33+000 жалбоподателят е управлявал в посока от с. К. п. за с. Г. Б. колесен трактор ЮМЗ 6 L с рама №109603 без поставена регистрационна табела ,теглейки ремарке нерегистрирано по надлежния ред. В акта и в наказателното постановление е отразено, че при извършена проверка е установено, че МПС-то е спряно от работа през 2007г. и отговаря на рег. №Т00771. С това актосъставителят и административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл. 140 ал.1 от ЗДвП и чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП. Следва да се отбележи, че на съдебното следствие не се установи така отразеното в акта и в наказателното постановление. По делото безспорно е установено, че акта е съставен от свидетеля П. Ц., който не е очевидец на констатираните нарушения отразени в акта, а акта е съставен в присъствието на свидетеля Д.

Н., в качеството му на очевидец и в същото време изпълняващ длъжността Началник на РУ М. Както свидетелят П. Ц. така и по-късно разпитания свидетеля М. Ц. са категорични, че са били извикани от Началника на РУ М. и е разпоредено да съставят 2 бр. актове на жалбоподателя за констатирани нарушения преди това от свидетеля Д. Н.. При непосредствения си разпит на съдебното следствие свидетелят Д. Н. установява, че до 28.09.2023г. е изпълнявал длъжността Началник на РУ Б. С., а впоследствие е заел длъжността Началник на РУ М. Същият не може да уточни на коя дата е констатирал описаните в акта нарушения, но конкретизира, че е бил на дело в гр. Б. С. и след свършване на делото със служебен автомобил, който не е бил обозначен се е прибирал за гр. М. минавайки през с. К. п. На излизане от селото свидетелят Н. установил, че срещу него по асфалтовия път се движел трактор, който нямал поставена табела, нито отпред, нито отзад. Това мотивирало свидетеля да обърне и да тръгне след трактора. Тръгвайки след трактора срещу него посока на излизане от с. К. п. същият забелязал друг 4 трактор, който също нямал поставена табела нито отпред, нито отзад.

Въпросният трактор дърпал ремарке като свидетелят Н. проследил първоначалния трактор. Извършил проверка на първия трактор и установил, че същият има табела, но била в купето. След това последният обърнал и тръгнал в посока гр. М., в чиято посока се бил движил трактора с ремаркето.

Не го установил , но в далечината видял да пуши нещо и предположил, че това е процесния трактор. Спрял служебния автомобил и тръгнал пеша, но отново не установил трактора ,върнал се при служебния автомобил и се отправил към първия трактор, за да разпита кой е собственика на втория трактор. Не разбрал кой е и тръгнал към гр. М. Свидетелят Н. уточнява в показанията си, че при разминаване с трактора с ремаркето видял, че водача е с камуфлажна тениска. Тръгвайки по главния път и в близост до черен път посока следващото село свидетелят Н. твърди в показанията си, че е видял автомобил марка Фолксваген като до него бил мъж облечен с камуфлажна тениска и същият си е чистил панталоните, на които е имало малки бодилчета. Свидетелят Н. конкретизира, че е спрял служебният автомобил, представил се е със служебната си карта и попитал водача на МПС-то и това лице какво правят там и какви са. Помислил, че това е водача на трактора и попитал къде е последният. Лицето пояснило, че не е карало трактор, а е било за дърва. Свидетелят Н. не отрича, че лицето, което е смятал, че е извършител на Д.ията е отричало категорично то да е управлявало процесния трактор.

Това мотивирало свидетелят Н. да се обади в участъка в гр. Р. и да извика свидетелите П. Ц. и М. Ц. за съдействие. След като същите се явили на мястото заедно със свидетелят Н. те тръгнали по черния път и установили въпросния трактор. Същият бил с топъл двигател, а в ремаркето му имало боклуци и свидетелят Н. намерил няколко документа, които били с фамилията на жалбоподателя, които се оказали негови синове. Свидетелят Н. е категоричен, че той заедно със свидетелите М. Ц. и П. Ц. са събеседвали с жалбоподателя и най-накрая той е признал, че е управлявал МПС-то. Въз основа на така констатираното от свидетеля Д. Н. на свидетелите П. Ц. и М.

Ц. било разпоредено да бъдат съставени 2 бр. актове, от които единия за това, че жалбоподателя не представил лична карта, а другият е именно процесният, който е обект на настоящето производство. Както бе отбелязано в по-горните абзаци процесният акт е съставен от свидетеля П. Ц. и като свидетел очевидец и свидетел при съставяна на акта е вписан Началника на РУ М. в лицето на Д.

5

Н. Свидетелят П. Ц. е категоричен в показанията си, че не е видял нито той, нито колегата му М. Ц. колесния трактор да се предвижва и не са установили кой е неговият водач. Когато свидетелят П. Ц. и свидетелят М. Ц. са отишли на място са заварили на пътя свидетеля Д. Н. и жалбоподателя като там са били и синовете на последния. Свидетелите П. Ц. и М. Ц. установяват, че Началника на РУ М., а именно свидетеля Н. е бил със служебен автомобил марка Форд, който не е бил обозначен и е бил черен на цвят, а съответно свидетелят Н. е бил цивилен. И свидетелите П. Ц. и М. Ц. установяват категоричното отричане на жалбоподателя, че не той е карал процесния трактор, но след проведената беседа със свидетелят Н. жалбоподателят е признал, че той е управлявал трактора. И двамата свидетели Ц.и са категорични в своите показания, че е честа практика на Началника на РУ да извиква служителите си след като преди това той е констатирал нарушение и да ги задължава да съставят актове на нарушителите. Както многократно се посочи и в по-горните абзаци ,както актосъставителя ,така и свидетелят М. Ц. не са констатирали нарушенията вменени на жалбоподателя. За разкриване на обективната истина и по почин на процесуалния представител на жалбоподателя бяха допуснати в качеството на свидетели И. Г. и Б. Г., които са синове на жалбоподателя. След разпита им на съдебното следствие се установява фактическа обстановка различна от тази която свидетеля Д. Н. подчертава в своите показания. И двамата свидетели Г.и са категорични, че на процесната дата са тръгнали към гр. М. с две коли като в първата кола са били жалбоподателя и двамата синове, а във втората е била съпругата на жалбоподателя. При предвижването си са били спряни от непознат човек с цивилна кола, който е започнал да им маха и е сложил син буркан отгоре, което ги е накарало да спрат. Спирането на свидетелите е станало на около 3 км. от с. К. п. в посока М. и както се изразява свидетеля И. Г. „сред нищото“.