Решение № 15852 от 10.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15852 гр. София, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20251110122775 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Ю, дружество, регистрирано в Държавния център за регистрация на предприятия (SECR) в Република Литва, с регистрационен номер **, срещу Д, регистрирано съгласно законодателството на Федерална република Германия с № **, чрез търговското си представителство в Република България, вписано в ТР при БТТП с ЕИК по Булстат **, с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6, пар. 1, буква „а“, вр. чл. 7, т. 1, б. “а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 за признаване за установено съществуването на парично задължение в размер на сумата от 488,96 лв., представляваща обезщетение за закъснение на полет LH1427, част от обща дестинация от Летище София Международно летище Франкфурт на Майн - Международно летище Фредерик Шопен Варшава, пристигащ по разписание 16.01.2024 г. в 18.15 ч. (местно време), ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 19.12.2024 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че лицето ИС е сключил договор за въздушен превоз, по който пътникът е следвало да бъде превозен от летище София с полет LH1427, излитащ по разписание на 16.01.2024 г., в 14.15 ч. (местно време), до Международно летище Франкфурт на Майн и със свързващ полет LH1352, излитащ от Международно летище Франкфурт на Майн, до крайната му дестинация Международно летище Фредерик Шопен Варшава, пристигащ по разписание на 16.01.2024 г. в 18.15 ч. (местно време).

Общата резервация за полетите е потвърдена, като на пътника са издадени бордни карти. Твърди се, че полет LH1427 бил изпълнен от авиопревозвача Д със закъснение, което попречило на пътника да хване свързващия полет LH1352, което довело до закъснение с повече от три часа, изчислено спрямо часа на пристигане по разписание до крайната му дестинация. Твърди, че разстоянието между началната и крайната 1 точка на полета е до 1500 км. Поддържа, че пътниците на закъснели полети имат право на парично обезщетение съгласно чл. 7 от Регламент (ЕО) №261/2004г., като дължимото обезщетение е нормативно определено и се изчислява въз основа на разстоянието между двете летища на излитане и на кацане. Твърди, че вземането на пътника е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 24.01.2024г. На 24.01.2024 г. ищецът е изпратил до ответника уведомление за сключената цесия и покана за доброволното заплащане на паричното обезщетение, като към депозиране на исковата молба плащане на претендираното вземане не е извършено. Моли съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът – Д е депозирал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че ИС е имал закупен билет за полети LH1427 София Франкфурт и полет LH1352 Франкфурт Варшава от дата 16.01.2024 г., както и че полет LH1427 е бил закъснял. Оспорва активната процесуална легитимация на ищеца да предяви иска, поддържайки, че същият не представя доказателства да е носител на процесното вземане въз основа на договор за цесия, както и твърдяното прехвърляне на вземането да е съобщено на длъжника. Оспорена е истинността на представената от ищеца „форма за възлагане“, като ответникът твърди, че същата не е подписана от лицето ИС. Поддържа, че причините за закъснението на полет LH1427 се дължат на извънредни обстоятелства – извършвано ротиране на самолетите на летище София, довело до забава в предоставянето на слот за излитане, поради което моли искът да бъде отхвърлен.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Допустимостта на предявената искова претенция по чл. 422 ГПК изисква освен наличието на общите процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване правото на иск, така и специалните такива – подаване на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Същите в случая са налице, поради което правният спор следва да бъде разгледан по същество.

Съдът е сезиран с установителен иск, който намира правната си квалификация в чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 7, § 1, б. „а“ Регламент (ЕО) № 261/2004г. Основателността на исковата претенция е обусловена от установяването в условията на пълно и главно доказване от ищеца на следните материални предпоставки: съществуване на валидно облигационно отношение между ИС в качеството му на пътник и ответника по договор за въздушен превоз на пътници, по силата на който за ответното дружество е възникнало задължение да изпълни на съответната дата полети LH1427 по направление от летище София, България до Международно летище Франкфурт на Майн, Германия и свързващ полет LH1352 по направление Международно летище Франкфурт на Майн до Международно летище Фредерик Шопен Варшава, част от обща резервация; 2/ наличие на потвърдена резервация; 3/ достигане на пътника до крайната му дестинация с два или повече часа закъснение; 4/ разстоянието от началния пункт на излитане до последния краен пункт на пристигане, изчислено по метода на дъгата на големия кръг, е под 1500 км.; 4/ прехвърляне на формираните по силата на договора за превоз на пътника в полза на ищеца Ю; 5/ съобщаване на длъжника по правоотношението за настъпилото правоприемство, като уведомлението следва да изхожда от прехвърлителя (цедент) по договорите за цесия.Съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК в доказателствената 2 тежест на ответника е да докаже, че неизпълнението на облигационното му задължение по извършване на процесния полет се дължи на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки, както и погасяване на дълга.

Предвид изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между ИС и Д е налице действително облигационно правоотношение по силата на договор за въздушен превоз за редовен полет LH1427 от 16.01.2024 г. по направление от летище София, България до Международно летище Франкфурт на Майн, Германия, планиран да излети по разписание на 16.01.2024 г., в 14.15 ч. (местно време), със свързващ полет LH1352, излитащ от Международно летище Франкфурт на Майн до крайната му дестинация Международно летище Фредерик Шопен Варшава, пристигащ по разписание на 16.01.2024 г. в 18.15 ч. (местно време), че пътникът ИС е имал потвърдена резервация за планираните полети, че полет № LH1427 от 16.01.2024 г. е изпълнен с закъснение, като достигането на пътника ИС до крайната му дестинация се е осъществило с два или повече часа закъснение, че разстоянието от началния пункт на излитане до последния краен пункт на пристигане, изчислено по метода на дъгата на големия кръг, е под 1500 км., както и че размерът на обезщетението възлиза в размер на 250 евро. В това отношение, правният спор се концентрира относно наличието на извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, § 3 Регламент (ЕО) № 261/2004г., които освобождават въздушния превозвач от отговорност, както и относно материалноправната легитимация на Ю.

С Регламент (ЕО) № 261/2004г. е създадено стандартизирано и незабавно производство за поправяне на вредите, изразяващи се в неудобства, причинени на пътниците от отмяна на полети без предварително предупреждение. С Решение по съединени дела С-581/10 и С-629/2010 по описа на Съда на Европейския съюз е разширен предметния обхват на защита, като пътниците на закъснели полети са приравнени на пътниците на отменени полети за целите на правото на обезщетение и те могат да се позовават на правото на обезщетение по чл. § 7 Регламент (ЕС) 261/2004г., когато поради закъснение на полет претърпят загуба на време, равна на или по-голяма от три часа – т.е. когато достигат до своята крайна дестинация на пристигане три часа или повече след предварително планираното от въздушния превозвач време на пристигане по разписание.

В чл. 5, § 2 Регламент (ЕО) № 261/2004г. е предвидено, че въздушният превозвач се освобождава от задължението да заплати обезщетение в случай, че докаже, че отмяната се дължи на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Под извънредни обстоятелства следва да се разбират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния превозвач и се намират извън ефективния контрол. Не всички извънредни обстоятелства са освобождаващи, като този, който се позовава на тях, трябва освен това да установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, т.е. чрез такива, които в момента на проявяване на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално за технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач. Последният следва да установи, че явно не би могъл, освен с цената на непоносими жертви с оглед капацитета на предприятието му към дадения момент, да избегне тези извънредни обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяна на полета /в този смисъл Решение по дело С549/07, Решение по дело С-203/17, Решение по дело С- 290/2017г., Решение по дело С74/19 на СЕС/.

3

В подкрепа на твърденията за наличието на извънредни обстоятелства при отмяна на процесния полет е представена справка от С (Летище София), според която на 16.01.2024г. са регистрирани общо 6 забавени полета. По делото е изискана информация за закъснението и от ДП „Ръководство на въздушното движение“, като със съобщение с изх. № 26-00-701/30.04.2026г. са предоставени сведения, че държавното предприятие в качеството му на доставчик на аеронавигационно обслужване има задължение да съхранява оперативна информация за срок от 30 дни, като данни за конкретен полет, неговото закъснение и причините за това се съдържат в звеното Eurocontrol. Като писмено доказателство е ангажирано извлечение от системата „Обелиск“ на ответното дружество, от което се установява, че по отношение на полет LH1427 от 16.01.2024 е генериран код 093, т.е. ротация на самолети, закъсняло пристигане на самолет от друг полет или предишен сектор с продължителност от 34 минути.

В съображение 15 от Регламент (ЕО) 261/2004г. за извънредни обстоятелства са посочени и случаите на въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден, което води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден или отмяна на един или повече самолети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети. Не всяко решение за управление на въздушния трафик обаче представлява извънредно обстоятелство по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕОС) 261/2004г. В последователната си съдебна практика Съдът на Европейския съюз възприема, че решенията за управление на въздушния трафик са извън ефективния контрол на въздушния превозвач, тъй като управлението на въздушния транспорт изобщо не е част от осъществяваната от него дейност, а е от компетентността на държавните органи за управление на въздушния трафик, чиито решения имат задължителен характер за въздушния оператор, т.е. подобно решение представлява външно събитие. В случай че самият въздушен превозвач е допринесъл за вземането на решение за управление на въздушния трафик, последното не може да се квалифицира като извънредно обстоятелство. Причината за вземането на въпросното решение е ирелевантна, а е от значение наличието на принос от въздушния превозвач за вземането на това решение. /в този смисъл Решение по дело С-159/18 на СЕС, Решение по дело Т-134/25 на СЕС/.