Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7270 от 20.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 65233/2024
Вид
Решение № 7270
Подписан
20.04.2026
Състав
СИЛВИЯ ПЕТРОВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 7270 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ........ при участието на секретаря ......... като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20241110165233 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от М. И. К. и И. К. К. срещу ...... обективно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на основание придобивна давност на недвижим имот – поземлен имот с ............, попадащ в ........... по плана на ........., за който е съставен Акт за частна общинска собственост от 20.07.2022 г.

В хода на производството, след установяване на обстоятелството, че владението върху имота е отнето чрез административно изземване, ищците са направили искане за изменение на иска от установителен по чл. 124 ГПК в осъдителен по чл. 108 ЗС.

Съдът, с определение, постановено в открито съдебно заседание, е допуснал изменението на иска, като е приел, че същото е допустимо, тъй като не се променя основанието на претенцията, а единствено се разширява търсената защита – от установителна към осъдителна, съобразно настъпилите в хода на процеса факти.

С оглед на това съдът е изготвил доклад по делото по реда на чл. 146 ГПК, в който е приел, че спорът следва да се разгледа като такъв по чл. 108 ЗС вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.

Съдът намира, че допуснатото изменение е процесуално правилно, доколкото съответства на трайната съдебна практика, че при отнемане на владението в хода на процеса ищецът има право да трансформира установителния иск в ревандикационен.

От събраните по делото писмени доказателства – Заповед № РД-....... г. и Заповед № РД-........ г. – се установява, че процесният имот е бил отчужден за нуждите на обществено жилищно строителство, като бившият собственик е бил обезщетен чрез предоставяне на апартамент .......

1

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, включително дадените устни разяснения на вещото лице в съдебно заседание, се установява, че: процесният имот е идентичен с имота, предмет на отчуждителната процедура от 1985–1986 г.; същият е идентичен и с имота, актуван с актовете за държавна и впоследствие общинска собственост; имотът е проследен през всички действащи планове и кадастрални данни без промяна на идентичността му; на място съществува застрояване, което кореспондира с отразеното в плановете; предвиденото отчуждително мероприятие не е реализирано.Вещото лице изрично е потвърдило, че няма несъответствия между актуваните имоти и процесния имот, както и че липсват данни за реализиране на предвиденото строителство.

От гласните доказателства съдът приема за установено, че ищците упражняват фактическа власт върху имота най-рано от 2000 г.

Показанията на свидетеля на ответника не оборват този извод, доколкото същият не е извършвал непосредствени наблюдения върху имота, не е влизал в него и не е съставял официални документи за проверки, като възприятията му са повърхностни и инцидентни.

Съдът приема, че отчуждителната процедура е приключила с предоставяне на обезщетение, поради което вещноправният ефект е настъпил и имотът е станал държавна собственост.Впоследствие имотът е преминал в собственост на ...... по силата на закона, като това преминаване има действие ex lege.

Съдът съобразява, че актовете за държавна и общинска собственост имат удостоверително действие и не създават право на собственост сами по себе си, а отразяват вече придобито такова, като в случая е налице валидно придобивно основание – отчуждаване.

Липсата на реализирано отчуждително мероприятие не засяга настъпилия вещноправен ефект от отчуждаването.

Този факт би могъл да обоснове единствено право на бившия собственик да инициира производство по отмяна на отчуждаването, но не може да бъде противопоставян от трети лица.

Съдът следва да съобрази и задължителната практика на Върховния касационен съд, е прието, че придобивна давност за имоти – частна държавна и общинска собственост тече в периода 01.06.1996 г. – 31.05.2006 г.; същата е спряна в периода 31.05.2006 г. – 07.03.2022 г.; възобновява се след 08.03.2022 г.; изключение е налице за периода 31.12.2017 г. – 19.01.2018 г., през който давността се счита текла, доколкото:

Както е известно, с приемането на Закона за собствеността (ЗС) през 1951 г. в него е въведена забрана за придобиване по давност на вещ, която е социалистическа собственост.

Тя остава действаща и след 1990 г., когато в ЗС е препотвърдено, че "не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост". През 1996 г. за първи път се въвежда разграничението между публична и частна собственост на държавата и общините и се приемат и специалните Закон за държавната собственост и Закон за общинската собственост. Тогава се изменя и чл. 86 от ЗС, който вече гласи: "Не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост". Тази промяна в Закона 2 за собствеността влиза в сила на 1 юни 1996 г. Така от този момент имотите частна държавна и частна общинска собственост могат да се придобиват по давност. Дългата 10 годишна давност обаче е спряна с изменения в ЗС с обратна сила, считано от 31 май 2006 г. с въведения с § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността мораториум върху давността за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост.

С решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Република България (обн. ДВ, бр. 18/04.03.2022 г.) са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.). Съгласно първата разпоредба давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31.12.2022 г. (считано от 31.05.2006 г.), включително за придобиване на земеделски земи, които са собственост или върху които е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ на държавни или общински училища, или на други държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното образование. С атакувания § 2 ЗР на ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време удължаване на срока на спиране на давността за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост, прието с § 1 ЗИЗС (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г.). Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана в ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г., но влизането й в сила е от 31.12.2017 г. - § 2 ЗР на ЗИЗС, като по този начин с обратна сила е отнет вещноправният ефект на давностното владение, осъществявано в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. Конституционният съд е обявил за противоконституционна разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗД на ЗС, като противоречаща на чл. 17, ал. 1 и ал. 4 от Конституцията. Изрично е посочил, че с обявяването й за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект, а съгласно чл. 151, ал. 2, изр.

3 КРБ последиците от преустановяване на мораториума настъпват от момента на влизане на решението му в сила (три дни след обнародването му – чл. 151, ал. 2, изр. 2 КРБ). Нормата на § 2 ЗР на ЗИЗС е обявена за противоконституционна, като противоречаща на чл. 4, ал. 1 и на чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията, тъй като засяга вече придобити права – в случая правото на собственост, основаващо се на изтекла в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. придобивна давност.

Предвид задължителния за съдилищата характер на решенията на Конституционния съд (чл.

14, ал. 5 ЗКС), от горното следва, че за периода 31.05.2006 г. – 30.12.2017 г. и 20.01.2018 г. – 07.03.2022 г. придобивната давност за имоти частна държавна или общинска собственост не е текла по силата на установения от законодателя мораториум; същата започва да тече с влизане в сила на решението на Конституционния съд на 08.03.2022 г. За времето от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. давностният срок следва да бъде зачетен от настоящия съд, поради което с оглед обстоятелството, че ищецът е осъществявал непрекъснато, явно и спокойно владение върху имота в периода от 2000 г. до въвеждането на мораториума през 2006 г. са изтекли приблизително 6 години, което е недостатъчно за изтичане на 10годишния давностен срок. След тази дата течението на давността е било спряно по силата на 3 закона и не може да се зачете. Периодът след 08.03.2022 г. до предявяване на иска 12.07.2023г. , също не е достатъчен за достигане на изискуемия срок.

Поради това съдът приема, че към момента на предявяване на иска не е изтекъл необходимият срок за придобиване на имота по давност.

Предявеният иск по чл. 108 ЗС се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да заплатят на ответника юрисконсултско възнаграждение и 300 лв. - депозит вещо лице.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд, 34 - ти съдебен състав, Първо отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. И. К., ЕГН ........, и И. К. К., ЕГН ......., срещу ......, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: ........., иск с правна квалификация чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на основание придобивна давност на недвижими имоти и за предаванена фактическата власт над недвижими имоти, както следва: с административен адрес .... - поземлен имот с идентификатор ....... с площ 220 кв. м, трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен ...... ..........., .........., а съгласно акт за частна общинска собственост № 1866/2022 г. попадащ в ....... ........... , местност .........", при граници /съседи/ по кадастрална карта: ПИ с идентификатор ........, ПИ с идентификатор ........., П И с идентификатор ........, ПИ с идентификатор .........; - сграда с идентификатор ........1 със застроена площ 67 кв.м, , функц. предн.: жилищна страда еднофамилна, брой етажи: 1;. сграда с идентификатор ........2 , със застроена площ 22 кв.м, , функц. предн.: жилищна страда - еднофамилна, брой етажи: 1; - сграда с идентификатор ........3 , със застроена площ 21 кв.м, функц. предн.: постройка на допълващото застрояване, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА М. И. К., ЕГН ........ и И. К. К., ЕГН ......., да заплатят на ......, ЕИК ......, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 150 лева или 76.70 евро – юрисконсултско възнаграждение , както и сумата в размер на 153.39 евро - разноски в настоящия спор.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4