Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 554 от 17.10.2022, Районен съд - Горна Оряховица

Съд
Районен съд - Горна Оряховица
Дело
Гражданско дело 1972/2021
Вид
Решение № 554
Подписан
17.10.2022
В сила
16.12.2022
Състав
Красимира Иванова Николова-Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.92 · Закон за енергетиката
  • чл. 98а · Закон за енергетиката
  • §1,т.2а · Закон за енергетиката
  • чл.79,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 554 гр. Горна Оряховица, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-Петрова при участието на секретаря М. Гр. Д. като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско дело № 20214120101972 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Искове с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление : град Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, представлявано от законните си представители П.С., Я. Д. и Д. Д., чрез пълномощника си юрисконсулт В.М., твърди в исковата си молба, че ответниците Х. Х. Банков, М. Г. К., Б. И.

А. и М. И. Д. са наследници на починалата П.П.К. с ЕГН **********. Заявява, че наследодателят на ответниците е била клиент на „Енерго-Про Продажби” АД, с кл. № 1500083231, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер **********, находящ се на адрес: гр. Д.О. ул.... Сочи, че тези облигационни отношения се регламентират от Общи условия за продажба на електрическа енергия на ,,Енерго-Про Продажби” АД, които са приети на основание чл. 98а от ЗЕ и са одобрени от ДКЕВР към момента. Заявява, че съгласно чл.16,т.2 от ОУПЕЕ, приложими към настоящия момент, ,,потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определено в тези Общи условия”, като сроковете са регламентирани в чл.27 от ОУДПЕЕ, и потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.

Твърди, че към момента на подаване на настоящата искова молба наследодателят на ответниците има неизплатени задължения в общ размер на 1062,51 лв. за горепосочения 1 обект на потребление, като в посочената сума са включени неплатените фактури за ел.енергия на обща стойност от 842,38 лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия от потребителя по фактура № **********/13.12.2018г., с падеж на 02.01.2019г., на стойност 839,84 лв., фактура № 0275434922/14.01.2019г., с падеж на 01.02.2019г., на стойност 0,68 лв., фактура № 0276701001/13.02.2019г., с падеж на 01.03.2019г., на стойност 1,04 лв., фактура № 0277749790/13.03.2019г., с падеж на 01.04.2019г., на стойност 0,82 лв., за период на потребление от 21.10.2018г. до 20.02.2019г., а също и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 220,13 лв., считано от падежа на всяка една фактура до 27.08.2021г. Твърди, че след настъпване на изискуемостта на задълженията до настоящия момент стойността на горепосочените фактури не е заплатена.

Моли съда да осъди ответниците – наследници на П.П.К. с ЕГН **********, да му заплатят разделно неплатени парични задължения за обект на потребление, заведен с аб. номер **********, с кл. № 1500083231, находящ се на адрес: гр. Д.О. ул..., както следва :

1/ Х. Х. Б.: 1/3 от 842.38 лв., равняващо се на сумата от 280.80 лв. от общото задължение за главница за консумирана неплатена ел.енергия, и 1/3 от 220.13 лв., равняващо се на сумата от 73.38 лв., представляваща мораторната лихва от падежа на всяка една фактура от главницата до 27.08.2021г., както и законна лихва от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски по настоящото дело;

2/ М. Г. К.: 1/3 от 842.38 лв., равняващо се на сумата от 280.80 лв. от общото задължение за главница за консумирана неплатена ел.енергия, и 1/3 от 220.13 лв., равняващо се на сумата от 73.38 лв., представляваща мораторната лихва от падежа на всяка една фактура от главницата до 27.08.2021г., както и законна лихва от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски по настоящото дело;

3/ Б. И. А.: 1/6 от 842.38 лв., равняващо се на сумата от 140.40 лв. от общото задължение за главница за консумирана неплатена ел.енергия, и 1/6 от 220.13 лв., равняващо се на сумата от 36.69 лв., представляваща мораторна лихва от падежа на всяка една фактура от главницата до 27.08.2021г., както и законна лихва от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски по настоящото дело;

4/ М. И. Д.: 1/6 от 842.38 лв., равняващо се на сумата от 140.40 лв. от общото задължение за главница за консумирана неплатена ел.енергия, и 1/6 от 220.13 лв., равняващо се на сумата от 36.69 лв., представляваща мораторна лихва от падежа на всяка една фактура от главницата до 27.08.2021г., както и законна лихва от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски по настоящото дело.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.8 от ГПК.

2

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Чрез процесуалния си представител – юрисконсулт В.М., депозира писмена молба, с която моли съда да разгледа делото в негово отсъствие. Поддържа исковата молба. Излага съображения. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответниците Х. Х.

Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес : село С...ул..., с настоящ адрес : гр. С...ул...и М. Г.

К. с ЕГН **********, с адрес : град В.Т. ул..., въпреки че са предупредени за последиците от неподаването на писмен отговор.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците Б.

И. А. с ЕГН **********, с адрес : град Р...ул..., и М. И. Д. с ЕГН **********, с адрес : град Р...ул.... Не признават иска. Твърдят, че не дължат нищо на ищеца „Енерго-Про Продажби“ АД. Посочват, че съгласно представените от ищеца писмени доказателства, П.П.К. е починала на 18.02.2015г. в гр. С., с адрес: Студенски град, и няма низходящи наследници, а според „Извлечение от сметката й аб. № 05012001034“, задължението й към ищеца започва от 13.12.2018 г. - три години и десет месеца след нейната смърт. Сочат, че според „Извлечение от фактури и плащания за период“ с начална дата 12.12.2016 г. - година и десет месеца след смъртта й, от тази дата до 13.12.2018г. няма задължения към ищеца и едва на 13.12.2018 г. е издадена фактура, според която задължението е 839,84 лв., като след това още 4 фактури, съответно за 0,68 лв, 19,00 лв., 1,04 лв и 0,82 лв. Посочват, че до 08.02.2021 г. отново няма задължения към ищеца. Заявяват, че по делото некоректно са представени Общи условия за продажба на електрическа енергия и в исковата молба се цитират текстове, които в този вид не съществуват в действащите понастоящем Общи условия. Твърдят, че към този момент и към момента на издаване на първата фактура на името на починалата, действат Общи условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго Про Продажби“ АД, в съответствие с чл.98а от ЗЕ, одобрени с Решение ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР, съгласно които по чл.2,т.1. битов клиент е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди; по чл.3,т.2. - всяко лице, отговарящо на „Енерго-Про Продажби“, по смисъла на ОУ, посочени в чл.2,т.1, чийто обект е присъединен на ниво ниско напрежение.... се нарича за краткост клиент, или думата „потребител“ в новите ОУ не съществува, а какво е „клиент" е посочено точно - все пак жив човек. Възражението им е, че наследодателката им не е била клиент на ищеца след смъртта си, поради което и те не дължат за нещо, за което наследодателката им няма задължение.

Правят възражение за давност. Твърдят, че живеят в гр. Русе и по никакъв начин не са клиенти на ищеца в гр. Долна Оряховица. Претендират направените разноски по делото, съгласно приложения списък на разноските.

В съдебно заседание, ответниците, редовно призовани, не се явяват, не се представляват.

Ответниците М. К. и М. Д. депозират писмени молби, с които молят делото да се гледа в тяхно отсъствие. Излагат съображения по съществото на спора. Молят съда да отхвърли предявените срещу тях искове.

3

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

Съдът е приел за безспорни по настоящото дело фактите, че лицето П.П.К. с ЕГН ********** е починала на 18.02.2015г., за което е съставен акт за смърт № 0053/18.02.2015г. на Столична Община гр. София, 16 Район Студентски.

От приетото писмено доказателство - удостоверение за наследници изх. № РСТ22-УГ51-9, изд. на 07.02.2022г. от Столична Община гр. София, 16 Район Студентски, се установява, че ответниците са наследници по закон на П.П.К., починала на 18.02.2015г., както следва : Х.

Х. Б. с ЕГН ********** – първа братовчедка /дъщеря на чичо й по бащина линия Х.Д.Г., починал на 27.03.1987г./, М. Г. К. с ЕГН ********** /първа братовчедка по майчина линия на починалата – дъщеря на нейната леля по майчина линия Д.М. М., починала на 25.05.1984г./, Б. И. А. с ЕГН ********** и М. И. Д. с ЕГН ********** /последните две – дъщери на И.Х.Д., починал на 23.10.2016г., - първи братовчед по бащина линия на починалата/.

Видно от приетите по делото писмени доказателства – заверени преписи от извлечение от сметка към 27.08.2021г., извлечение за фактури и плащания за период от 14.10.2021г., справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към 14.10.2021г., преписи от 4 броя фактури, ищецът „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна е издал на получател П.П.К., за клиентски № 1500083231, за абонатен номер **********, за обект, намиращ се в град Д.О.ул...., както следва : 1/ фактура № **********/13.12.2018г., на стойност 839,84 лв. с ДДС, за консумирана ел. енергия за периода от 21.10.2018г. до 20.11.2018г.; 2/ фактура № 0275434922/14.01.2019г. на стойност 0.68 лв. с ДДС, за консумирана ел.енергия през периода от 21.11.2018г. до 20.12.2018г.; 3/ фактура № 0276701001/13.02.2019г. на стойност 1,04 лв. с ДДС, за консумирана ел.енергия в периода от 21.12.2018г. до 20.01.2019г.; 4/ фактура № 0277749790/13.03.2019г. на стойност 0,82 лв., за консумирана ел.енергия за периода от 21.01.2019г. до 20.02.2019г., всичко на обща стойност 842,38 лв.

От приложените по делото заверени преписи от извлечение от сметка към 27.08.2021г., извлечение за фактури и плащания за период от 14.10.2021г., справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към 14.10.2021г., издадени от „Енерго-Про Продажби” АД гр.

Варна, се установява също, че за периода от 03.01.2017г. до 13.12.2018г. /датата на издаване на фактура № **********/ и за периода от 13.03.2019г. /датата на издаване на последната фактура № 0277749790/ до 14.10.2021г. /датата на издаване на справката/, за процесния обект на потребление в град Д.О. ул..., няма отчетено потребление на ел. енергия и не са начислявани суми за доставена до абоната и потребена от него ел. енергия.

По делото не се оспорват фактите, че ответниците не са платили на ищеца сумите, визирани в горепосочените фактури, като оспорват дължимостта на същите.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :

Предявените искове с правно основание чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД са допустими.

4

Разгледани по същество, предявените искове се явяват неоснователни и недоказани.

На първо място, въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът приема за недоказани твърденията на ищеца, че между него и наследодателят на ответниците – П.П.К. с ЕГН **********, починала на 18.02.2015г., през процесния период на потребление от 21.10.2018г. до 20.02.2019г. е съществувало облигационно правоотношение, възникнало по силата на договор за доставка и продажба на ел. енергия. Интересът, който се реализира посредством правната връзка между доставчика и потребителя на ел. енергия, сочи желание да бъде получено определено количество ел. енергия срещу задължението да бъде заплатена определена цена. Този предмет на отношението обуславя и равнопоставеността на страните по сделката с електрическа енергия. С окончателния доклад по делото, съдът е възложил в тежест на ищеца да докаже в настоящото производство, при условията на пълно и главно доказване, спорните по делото факти, твърдени от него в исковата молба, че през процесния период на потребление П.П.К. е била „битов клиент“, който купува ел. енергия за собствени битови нужди, по смисъла на §1,т.2а от ДР на ЗЕ (Нова - ДВ, бр.54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г.), или „потребител на енергийни услуги“ – като краен клиент, който купува ел. енергия за битови нужди, по смисъла на § 1,т.41б,б.“а“ (Нова - ДВ, бр.54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г.) от ДР на ЗЕ, че същата е била страна по сделка с ел. енергия, сключена с ищцовото дружество, по смисъла на чл.92 от ЗЕ, съгласно влезли в сила ОУ на ДПЕЕЕМ и ОУ на ДПЕЕ, обвързващи абоната, както и да докаже фактите, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по договор за продажба на ел. енергия с посоченото лице, като реално е доставило до адреса на потребление процесните количества ел.енергия в обема, количеството и качеството, уговорени с договора и визирани в процесните фактури; че именно абонатът П.К. е ползвала и е потребила процесните количества ел. енергия през периода на потребление от 21.10.2018г. до 20.02.2019г., в обекта на потребление, намиращ се в гр. Д.О. ул...; че този абонат е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забавата. В тази връзка, въпреки възложената върху него доказателствена тежест, ищецът не ангажира годни доказателства за установяване на твърдените от него факти, посочени по-горе, оспорени от ответната страна.