Определение № 258 от 18.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 258 гр. Пловдив, 18.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно търговско дело № 20245001000109 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на адв. Г. Р. лично за себе си и като пълномощник на К. М. Д., М. И. Р., А. И. Р. и К. И. Ш. за изменение на постановеното по делото Решение № 180/ 08.05.2024 г. в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за двете инстанции общо в размер на 92 593. 84 лв., както и чрез редуциране на присъдените на застрахователя разноски.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от З** „А.“ АД.

Съдът, като се запозна с постъпилата молба и материалите по делото, намира следното:

С постановеното по делото Решение № 180/ 08.05.2024 г. съдът е уважил частично въззивната жалба на К. М. Д., М. И. Р., А. И. Р. и К. И. Ш., като е отменил Решение № 153/ 15.12.2023 г. по т. д. № 97/ 2022 г. ОС – Пазарджик в частта, в която предявените от К. М. Д., М. И. Р., А. И. Р. и К. И. Ш. против „З.

* * А.“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за неимуществени вреди от смъртта на И. А. Р., настъпила при ПТП на 01.02.2022 г., са отхвърлени над сумата от 77 000 лв. до 98 000 лв. за всеки от тях, в частта, в която предявеният от М. Д. Б. иск е отхвърлен над сумата от 77 000 лв. до 126 000 лв., в частта, в която предявеният от М. Д. Б. иск за неимуществени вреди от травматични увреждания, претърпени при ПТП от 01.02.2022 г., е уважен над сумата от 3000 лв., както и в частта на разноските, като е постановил ново, с което е осъдил „З. ** А.“ АД да заплати на К. М. Д., М. И. Р., А. И. Р. и К. И.

Ш. още по 21 000 лв. на всеки от тях, представляваща разликата над 77 000 лв. до 98 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на И. А. Р. при ПТП на 01.02.2022 г., а на М. Д. Б. – още 49 000 лв., представляваща разликата над 77 000 лв. до 126 000 лв., ведно със законната лихва върху общия размер на присъдените обезщетения за периода от 18.03.2022 г. до 18.06.2022 г. и е отхвърлил предявеният от М. Д. Б. против „З. **А.“ АД иск с правно 1 основание чл. 432, ал. 1 КЗ над сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреждания, претърпени при ПТП от 01.02.2022 г.

С така постановеното решение съдът е осъдил на основание чл. 38, ал. 2 ЗА „З. ** А.“ АД да заплати на Г. Г. Р. адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство на К. М. Д., М. И. Р., А. И. Р., К. И.

Ш. и М. Д. Б. в производството пред ОС – Пазарджик и АС - Пловдив в размер на 30 940 лв., а К. М. Д., М. И. Р., А. И. Р., К. И. Ш. и М. Д. Б. всеки един от тях да заплати на „З. ** А.“ АД разноски по делото в размер на 3 059. 49 лв.

Въпреки, че са обективирани в един документ, следва да се приеме, че са депозирани две отделни молби по чл. 248 ГПК: едната от адв. Г. Р., действащ лично за себе си, относно дължимото му на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение, а втората от ищците К. М. Д., М. И. Р., А. И. Р. и К. И. Ш. относно присъдените на З** „А.“ АД разноски.

По молбата на адв. Г. Р.:

Молбата е неоснователна.

На първо място следва да се отбележи, че с оглед постановеното по дело C ‑ 438/22 решение на СЕС от 25.01.2024 г. Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения поради противоречието й с чл. 101 ДФЕС е неприложима в отношенията между адвоката и неговите клиенти, както и спрямо съда при преценка съразмерността на адвокатското възнаграждение. При това положение определянето на справедливия размер на адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА е предоставено на дискрецията на съда, който за тази цел следва да се ръководи от материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, изводима от доказателствената съвкупност, характера на спорните въпроси, предмет на обсъждане, както и от процесуалната ангажираност на адвоката.

Изхождайки от тази принципна постановка и съобразявайки фактическата и правна сложност на спора, уваженият размер на предявените искове, както и еднотипния характер на защитата на всички ищци, въззивният съд е определил дължимото на адв. Г. Р. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищците във въззивното производство в размер на 10 000 лв. (по 2000 лв. за всеки ищец – жалбоподател), а за двете инстанции общо в размер на 30 940 лв., като е отчел присъденото от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение от 20 940 лв., за което не са налице основания за неговото увеличение независимо от допълнително уважената част на исковете с въззивното решение. Не са налице сочените основания за увеличение на присъденото на адв. Г. Р. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, поради което депозираната от същия молба по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение.

По молбата на К.М. Д., М. И. Р., А. И. Р., К. И. Ш. и М. Д. Б.:

Молбата касае само направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение от страна на З** „А.ц“ АД, които ищците оспорват поради липса на доказателства за плащането им. От материалите по делото е видно, че за двете инстанции ответникът е направил разноски за адвокат и държавна такса общо в размер на 31 236 лв., от които 23 436 лв. за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство и 7800 лв.

2 за държавна такса за въззивно обжалване, поради което съобразно отхвърлената част на исковете има право на разноски в размер на 15 297. 43 лв. Във въззивното производство не са направени разходи за адвокат и съответно такива не са включени в общия размер на разноските. Не са налице сочените от ищците основания за намаляване на присъдените на З** „А.“ АД разноски, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. № 4917/ 10.06.2024 г. на адв. Г.

Р. лично за себе си и като пълномощник на К. М. Д., М. И. Р., А. И. Р. и К. И.

Ш. за изменение на Решение № 180/ 08.05.2024 г. по в. т. д. № 109/ 2024 г. на АС - Пловдив в частта за разноските.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3