Решение № 260151 от 23.05.2021, Районен съд - Монтана

№ 260151 / 23.5.2021 г.

Р Е Ш Е Н И Е

ГР.МОНТАНА, 23.05.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана.…….…...трети наказателен състав в публично заседание на 19 април......…………..………….………………………………. през две хиляди двадесет и първа година.......….……………………в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА при секретаря Гинка Митова.....................………....……и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от съдията Цветкова………………………..….……..........АН дело 357 по описа за 2021г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.

С

Наказателно постановление № 21-0996-000382/ 23.02.2021г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана на Б.Ц.Ц. *** е наложено административно наказание 1.глоба в размер на 20.00 лева на основание чл.185 от ЗДвП, 2.глоба в размер на 20.00 лева на основание чл.185 от ЗДвП, 3.глоба в размер на 20.00 лева на основание чл.185 от ЗДвП и 4.глоба в размер на 20.00 лева на основание чл.185 от ЗДвП.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Б.Ц.Ц. ***, който обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид на това моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно заседание доразвива доводите изложени в жалбата, като моли съда в условия на алтернативност да намали наложените наказания до предвидения в закона минимален размер.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С акт за установяване на административно нарушение е констатирано, че на 12.12.2021г. около 11.40 часа жалбоподателя в град Монтана на бул.”Ал.Стамболийски”, като водач на МПС – лек автомобил „П. П.” с ДКН XXXX , при проверка се установило, че автомобилът не е оборудван с пожарогасител, аптечка, светлоотразителна желетка и обезопасителен триъгълник. Повода за проверката бил факта, че преминал на червен сигнал от светофарната уредба, за което му бил съставен и АУАН.

За установените липси на пожарогасител, аптечка, светлоотразителна желетка и обезопасителен трлиъгълник на водача – жалбоподател му бил съставен АУАН за допуснати нарушения на чл.139 ал.2 т.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗДвП.

При предявяването на акта жалбоподателят не направил възражение. Не направил такова и в срока по чл.44 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган е счел, че нарушението е доказано, поради което е издал атакуваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените доказателства събрани в хода на въззивното производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява описаната по – горе фактическа обстановка. В тази насока са и свидетелските показания на Р.В.Г. – актосъставител и Д.В.Н.- свидетл по установяване на нарушението и съставяне на акта, които съдът изцяло кредитира, като обективни и безпристрастни, без наличие индиция за заинтересованост.

Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП „редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното”, а жалбоподателят по никакъв начин в процеса не доказа твърденията си. Предвид на това съдът намира, че правилно и законосъобразно е издадено обжалваното наказателно постановление за реализиране административно наказателната отговорност на жалбоподателя за извършваните административни нарушения.

Жалбоподателят навежда доводи, че е имал уважителна причина да управлява МПС, като представя за констатация и медицинско удостоверение. Това обаче до някъде би могло да служи като извинително обстоятелство за пресичането на червен сигнал на светофара, поради обстоятелството, че е бързал, но не и като извинително обстоятелство, че управлява необорудвано МПС. Това оборудване следва да се намира постоянно в МПС.

Не са налице основанията за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с деянията от този вид, а и от разпита на свидетелите се установи, че непосредствено преди да бъде съставен АУАН на жалбоподателя е бил съставен и друг акт за преминаване на червен сигнал от светофарна уредба и управляване на МПС без поставен обезопасителен колан.

В случая правилно е определен размера на глобата от наказващия орган за всяко едно от деянията.

В конкретния случай наложената глоба е с размер, фиксиран от законодателя и не може да бъде намалявана, съгласно забраната на чл.27, ал. 5 от ЗАНН.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана Р Е Ш

И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0996-000382/ 23.02.2021г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана, с което на Б.Ц.Ц. *** е наложено административно наказание 1.глоба в размер на 20.00 лева на основание чл.185 от ЗДвП, 2.глоба в размер на 20.00 лева на основание чл.185 от ЗДвП, 3.глоба в размер на 20.00 лева на основание чл.185 от ЗДвП и 4.глоба в размер на 20.00 лева на основание чл.185 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: