Решение № 1581 от 10.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1581 гр. Варна, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20233110203344 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по жалба на „МОРИТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕООД, ЕИК:

205775057, представлявано от У. Ч. М. депозирана чрез адв. И. Г., против Наказателно постановление № 23-0001070 от 13.10.2022г., издадено от Директора на РД „АА" -Варна, с което на основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл.

57, ал.5 Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС.

В жалбата се излагат аргументи, че издаденото наказателно постановление неправилно е отразило действителната фактическа обстановка, неправилно е приложен материалният закон и е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на наказаното дружество. Твърди се, че в НП описаното съставомерно действие е „осъществил международен превоз на товари“, а е наложено наказание за бездействие – „допусне водач“. Наред с това не би посочен видът превоз – обществен или такъв за собствена сметка, като единствената му налична квалификация била, че е международен. Поради изложеното пледира за отмяна на издаденото НП и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не изпраща представител.

Въззиваемата страна Директора на РД Автомобилна Администрация-Варна, на свой ред не изпраща представител и не взема становище по съшществото на жалбата.

Като съобрази събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 20.09.2022г. служителят на РД „АА“ св. Й. Й. извършил тематична проверка на 1 основание писмо с peг. № 12-00-00-838/1/09.08.2022г., на превозвача „МОРИТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕООД, притежаващ лиценз на Общността № 21260 за международен автомобилен превоз на товари в хода на която установил следното:

На 03.06.2022г. в гр. Варна, бул. "Христо Ботев" № 18, вх. 7, партер, превозвачът е осъществил международен автомобилен превоз на товари с МПС, кат. N3, марка „Скания“, с peг. № В 9793 НР, оборудвано с дигитален тахограф и водач Darren Nelson, роден на 30.03.1971 г. във Великобритания, държава която не е член на Европейския съюз, без да притежава сертификат за водач на моторно превозно средство, издаден от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения или упълномощени от него длъжностни лица (Приложение № 28 от Наредба № 11/31.10.2002г. на MTC), видно от извършената справка в регистрите на ИА "АА".

Превозът е бил извършен на основание CMR от 03.06.2022г. - приключен превоз, издадена на 01.06.2022г., видно от писмо с peг. № 12-00-00-838/1/09.08.2022г. и направената разпечатка с програма CTD на предоставената на магнитен носител информация от паметта на тахографа и картата на водача.

За посоченото на дружеството е бил съставен АУАН в присъствието на упълномощено лице И. Г. Ж., ЕГН: **********, в който не били вписани възражения.

Впоследствие на 13.10.2022г. било издадено и процесното НП, което възприело изцяло фактическите и правни констатации, направени с акта.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно от писмените доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на св. Й., които са конкретни, подробни, логични и непротиворечиви и изцяло се кредитират от съда.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна, поради което е и приета от съда за разглеждане.

НП е издадено от компетентен орган и в шестмесечния, определен от закона срок за това.

Както АУАН, така и НП обаче, не съдържат изискуемите по чл.42 и 57 ЗАНН реквизити, доколкото не са описани по ясен, категоричен и недвусмислен начин обстоятелствата, касаещи съставомерните елементи на нарушението и последното не е индивидуализирано в изискуемата от закона степен.

За да е налице нарушение по чл. 57, ал.5 Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС следва превозвачът да осъществява международен превоз на товари с водачи - граждани на държава, която не е членка на Европейския съюз, само когато водачите притежават сертификат за водач на моторно превозно средство, издаден от министъра на транспорта, 2 информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица съобразно приложение № 28.

Следователно, за да е съставомерно нарушението за превозвача по посочения текст следва той да е допуснал превоза да се извърши от водач, който не притежава сертификат за водач на моторно превозно средство, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица.

В случая обаче, в обстоятелствената част на издаденото НП не е посочено превозвачът да е допуснал, а е посочено, че същият е осъществил, като двете форми на изпълнително деяние не следва и не могат да бъдат приравнявани.

Нещо повече, видно от санкционната разпоредба на чл. 96г, ал.1, предл. 2 ЗАвП административно-наказателна отговорност по този текст следва да носи превозвач, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му и то да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, а не такъв който е осъществил превоз и то неясно какъв (освен международен).

Посоченото според настоящия съдебен състав представлява недопустима неяснота във волята на наказващия орган, която не следва и не може да бъде преодоляна в рамките на настоящото въззивно, съдебно производство.

Поради това съдът намира, че е ограничено правото на защита на въззивната страна и НП следва да бъде отменено поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

По делото се претендира присъждане на разноски за възз.дружество под формата на адвокатско възнаграждение.

В контекста на приложението на цитираните по-горе разпоредби към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на въззивника за заплащане на съдебни разноски съставляващи адвокатско възнаграждение в пълен размер.

От съдържанието на приложеното по делото пълномощно, се установява, че жалбоподателят е възложил на адв.Г. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред съда по обжалване на процесното НП. Видно от съдържанието на договора за правна защита и съдействие уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 600 лева+ 60 лв.начислен ДДС т.е общо 660 лв. и същото е заплатено в брой т. е. разходът е направен.

3

От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

В случая възражение за прекомерност е направено от процесуалния представител на наказващия орган в придружаващото жалбата писмено становище.

Въпреки горното съдът следва да отбележи, че минималните размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно Наредбата, в актуалната й редакция - ДВ. бр.68 от 31 юли 2020г. /влязла в сила преди извършеното плащане на адв. хонорар по настоящото дело/, когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението.

Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата (в редакцията й на ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2022г.) за защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес от при интерес от 1000 до 10 000 лв. - 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.

В случая е наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер на 3000 лв. и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 600 лв.

Договорено е възнаграждение в минималния размер, установен в Наредбата, като е начислен и събран ДДС и същото не може да се определи като прекомерно предвид действителната фактическа и правна сложност.

Поради това и Регионална дирекция „Автомобилна администрация" -гр.Варна да заплати на „МОРИТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕООД, ЕИК: 205775057, представлявано от У. Ч.

М. сумата от 660 /шестстотин и шестдесет/ лева, представляваща съдебни разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото АНД.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0001070 от 13.10.2022г., издадено от Директора на РД „АА" -Варна, с което на основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП на „МОРИТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 57, ал.5 Наредба № 11 от 4

31.10.2002г. на МТС.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация" -гр.Варна да заплати на „МОРИТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕООД, ЕИК: 205775057, представлявано от У. Ч. М. сумата от 660 /шестстотин и шестдесет/ лева представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5