Решение № 60 от 07.09.2022, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. С., 07.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Евелина Д. Пейчинова като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Административно наказателно дело № 20211870200387 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град С., бул. „Ц.Б. ІІІ“ № 107, , срещу наказателно постановление № 23 - 004003 от 25.

06. 2021 год. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда С.обл.“, с което на „М.“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството на работодател, за нарушение по чл. 7, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност на основание чл. 75а ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лв.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление и се иска отмяната, като неправилно и незаконосъобразно, включително и поради неприлагане на чл. 28 от ЗАНН и определяне на случая като маловажен.

Във връзка с мястото на работа, за което в НП е посочено, че на датата на проверката 04.

03. 2021 година е различно от мястото на работа, за което е разрешението за работа на чуждия гражданин М.Р., в жалбата се твърди, че в действителност няма изменение на мястото на работа, променено е само работното място на М.Р. и че в сключеното допълнително споразумение към основния трудов договор е допусната техническа грешка, като е посочено, че с тях се променя „мястото на работа“. В действителност се имало предвид промяна на „работното място“ чрез временно разпределяне на работниците на друг обект на работодателя, което се налага от естеството на осъществяваната от тях трудова дейност.

На следващо място, в жалбата са изтъкнати доводи, че Трудовият закон не прави разлика между работниците и служителите от български произход и чужденците, притежаващи надлежно издадено разрешение за работа и доколкото последните притежават ЕРПР, то следва да не бъдат разграничавани и в известна степен дискриминирани по отношение на „работното място”, в което те могат да полагат труд. Според изложеното в жалбата работодателите следва да разполагат с възможност да използват наличната си трудова сила по икономически изгоден и целесъобразен начин, свързан с дейността им. В жалбата са изложени доводи, че чужденците, притежаващи надлежно и валидно единно разрешение за пребиваване и работа /ЕРПР/ следва да бъдат третирани от институциите и закона наравно с българските граждани - работници и 1 служители, за които не съществува подобно ограничение относно смяната на работното им място, още повече след приемането на страната ни в ЕС и приетите във връзка с това директиви, регламенти и актове, постановяващи правото на свободно движение и достъп до пазара на труда на територията на ЕС.

Също така в жалбата се съдържат доводи, че с оглед новата законова уредба на процедурата по наемане на чуждестранни работници, влязла в сила на 01.07.2021 г., изискването за извършване на т.нар „пазарен тест“ - проучване на пазара на труда отпаднало. Според изложеното в жалбата волята на законодателя е да преодолее това разделение между български и чуждестрани работници и служители като даде равни права за извършване на трудова заетост на териорията на България.

В жалбата се съдържа евентуално искане, в случай, че съдът приеме, че е налице нарушение, същото следва да бъде квалифицирано като маловажен случай с оглед обстоятелствата, характеризиращи деянието и дееца. Според изложеното в жалбата това е следвало да бъде установено от актосъставителя и при спазване на предвидената в чл.28 от ЗАНН процедура, да не се издава акт за установяване на административно нарушение, а лицето да бъде предупредено писмено, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В тази връзка жалбаподателят се позовава на Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. д. № 1 / 2007 г., на Върховен касационен съд, ОСНК. Твърди се в жалбата, че в конкретния случай при издаване на НП административният орган не е извършил обоснована и задълбочена преценка на способа и начина, по които е извършено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел.

В заключение, в жалбата се твърди, че административно наказващия орган не е изследвал всички факти и обстоятелства по настоящата преписка, тъй като в НП липсва преценка на отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието.

В съдебно заседание адвокат Д.Д. като пълномощник на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда С.обл.“ чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление - за правилно и законосъобразно и взема становище да бъде потвърдено НП.

Съдът, като прецени изложеното в жалбата, обжалваното НП и събраните по делото доказателства прие следното:

Жалбата е допустима. Подадена е в законоустановения срок за обжалване на процесното, подлежащо на въззивно обжалване НП, подадена е от легитимирано лице, а именно търговското дружество на което е наложена имуществената санкция и прието в НП че е осъществило административното нарушение визирано в НП.

По същество съдът прие следното:

С обжалваното наказателно постановление на търговското дружество жалбоподател „М.“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството на работодател, за нарушение по чл. 7, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност на основание чл. 75а ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лв. за това че при проверка на 04. 03. 2021 година на „М.“ ЕООД, ЕИК *********, в обект на контрол строителна площадка на комплекс „С.“ в гр. С., улица П. № 18, УПИ ІІІ, кв. 304 порегулационния план на град С., в периода от 08. 03. 2021 година до 26. 04. 2021 година е установено, че „М.“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството на работодател в нарушение разпоредбата на чл. 7 ал. 2 от ЗТМТМ като е сключил трудов договор през 2019 година с лицето М.Р., роден на 09. 09. 1988 година ЛНЧ **********, гражданин на И. с единно разрешение за пребиваване и работа ЕРПР 701090963 със срок на валидност 08. 12. 2020 година, същият е заварен при посочената проверка да полага труд като „работник строителство“ на посочения обект строителна площадка в град С.. В НП при описание на нарушението е визирано че Изпълнителният директор на Агенция по заетостта (АЗ) е изразил становището си с Решение № РД -08-3360/10. 12.

2

2019 година с което е разрешен достъп до пазара на труда на М.Р. за срок от 12 месеца считано от датата на издаване на ЕРПР за длъжност „работник строителство“ с място на работа М. ЕООД, гр.

С., бул. „Ц.ш.“ 115 Н. В НП е посочено при описание на нарушението, че след това становище на изпълнителния директор на АЗ е издадена от МвнР виза Д за период 01. 02. 2020 година до 01. 08.

2020 година и лицето М.Р. е влязло в България и с оглед издаденото Решение № РД -08-3360/10.

12. 2019 година от Изпълнителния директор на АЗ, Министерство на вътрешните работи МВР е издало единно разрешение за пребиваване и работа ЕРПР 701090963 със срок на валидност 08. 12.

2020 година. При описание на нарушението в НП е посочено, че лицето М.Р. ЛНЧ ********** полага труд в „М.“ ЕООД до прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед 0 68/29. 07.

2020 година, считано от 29. 07. 2020 година, а на 30. 07. 2020 година е назначен отново в М. ЕООД с трудов договор № 77/30. 07. 2020 година на длъжност кофражист, за което е уведомена и ТД на НАП и писмено е удостоверено постъпването на работа на 03. 08. 2020 година.

В НП при описание на нарушението в НП е визирано, че с допълнително споразумение № 1/24.11.2020г., страните са се споразумели за промяна на мястото на работа, като е уговорено, че считано от 24.11.2020г. посоченото лице М.Р., ЛНЧ ********** ще полага труд в обект комплекс С. - спортно-възстановителен, медицински и СПА комплекс, хотел, конферентен център и жилищен комплекс от затворен тип по рег. план на гр.С., а с допълнително споразумение № 2/01.02.2021г., страните са се споразумели за промяна на длъжността от кофражист на работник строителство.

В НП при описание на нарушението е посочено, че с допълнителни споразумение № 1/24.11.2020г. и № 2/01.02.2021 год. е уговорена промяна на мястото на работа и работното място и длъжността от кофражист на работник строителство, а именно от гр. С. в гр. С., комплекс С., където към момента на контрола е заварен да работи г-н М.Р.. Полагането на труд е удостоверено в книга за ежедневен инструктаж, присъствени форми, ведомости за заплати.

В обжалваното НП е визирано, че по този начин е нарушена разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗТМТМ, която гласи, че работниците - граждани на трета държава, с разрешен достъп до пазара на труда могат да работят по трудово правоотношение на територията на Република България само за конкретното юридическо или физическо лице, и за посочените в разрешението, издадено от компетентните органи, място, длъжност и срок на работа.

В НП е посочено, че нарушението е извършено с назначаването на работа на лицето на длъжност кофражист - трудов договор 77/30.07.2020г. и постъпването на работа на лицето на 03.08.2020г., която длъжност е различна от посочената в решението на Агенция по заетостта АЗ и продължава и със сключването на допълнително споразумение № 1/24.11.2020г., с което страните са се споразумели за промяна на мястото на работа, респективно работното място, като е уговорено, че считано от 24.11.2020г. посоченото лице М.Р. ще полага труд в обект комплекс С. спортно-възстановителен, медицински и СПА комплекс, хотел, конферентен център и жилищен комплекс от затворен тип по рег.план на гр.С..

В обжалваното НП се сочи, че, че лицето продължава да работи в гр. С. и на 04.03.2021г., когато е заварено да работи в обекта на контрол.

Според писмено сведение на длъжностно лице г-жа М.З.П. , пълномощник на дружеството, веднага след подписването на посоченото допълнително споразумение, лицето М.Р. е започнало да полага труд в гр.С. на същата дата.

В НП е визирано, че нарушението е продължено започва да се извършва с назначаването на работа на лицето на длъжност кофражист с трудов договор 77/30.07.2020г. и постъпването на работа на лицето на 03.08.2020г. и безспорно продължава да се извършва и на 04.03.2021г. в гр. С., когато лицето е заварено да полага труд за работодателя.

В заключение в НП при описание на нарушението е посочено, че с това „М." ЕООД, ЕИК: ********* е нарушил чл.7, ал.2 от ЗАКОН ЗА ТРУДОВАТА МИГРАЦИЯ И ТРУДОВАТА МОБИЛНОСТ, Обн. ДВ. бр.33 от 26 Април 2016 год.

В изпълнение на чл. 57 ал. 1, т. 5, пр. последно от ЗАНН в обжалваното НП е визирано, че нарушението се потвърждава от следните писмени доказателствени материали:

1. Призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК; 2. Протокол за извършена проверка от 26. 04. 2021 3 год., препис от който е приложен по делото; 3. Декларация, попълнена и подписана от М.Р., ЛНЧ **********, гражданин на И..; 4. Идентификационна карта на работодателя; 5. Пълномощно с рег.

№ 7735/18.10.2019г., и пълномощно с рег.№ 2947/20.05.2015г.; 6. Единнно разрешение за пребиваване и работа, издадено на 04.03.2020г., чийто срок на валидност е 08.12.2020г. 7. национален паспорт Т3061357; 8. Таблици за явяване на работа от март 2020 до февруари 2021г.;

9. Писмо с вх.№ 21018249/05.03.21;

10. Отговор от ОД на МВР с Вх. 21039580/26.04.21г.;

11. Запитване с изх.№ 21026622/22.04.2021; 12. Запитване с изх. №21015594/25.03.21г. 13. Отговор от АЗ с вх.№ 21026531/21г.; 14. Запитване до ОД на МВР с № 21015616/25.03.21г. 15. Отговор с вх.21032630/16.04.21г.; 15. Решение № РД - 08- 1007/30.03.2021г. от Изпълнителния директор на АЗ; 16. Решение № РД - 08-1007/30.03.2021г. от Изпълнителния директор на АЗ; и. Решение № РД - 08-3360/10.12.2019г. от Изпълнителния директор на АЗ; 17.Сведение от М.П., с изх.№ 29/25.03.2021г.; 18. Заявление за упражняване на трудова заетост с вх.№ от 03.02.2021Г. на АЗ; 19.