Решение № 4125 от 18.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4125 гр. С., 18.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА П. БОЛГУРОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т. като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело № 20221110150996 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ФИРМА е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. А. А. за заплащане на сумите, както следва: сумата от 4 796,78 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент №1, находящ се в гр. С., ул. „Ц. С. .. № .., вх.

..., аб. № ...., за периода от 01.05.2019г. до 30.04. 2021г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението /31.05.2022г./ до плащането, сумата от 583,49 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. – 16.05. 2022г., сумата от 60,77 лв., представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04. 2021г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението /31.05.2022г./ до плащането, както и сумата от 11, 28 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода 01.07.2019г. – 16.05. 2022г., за които суми му е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 28800/2022г. по описа на СРС, 77-ми състав. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

1

Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. А. А. е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Поддържа, че не били ангажирани доказателства за реално доставяне и потребление на топлинната енергия. Средствата за търговско измерване не са преминали през нормативно определената проверка, поради което е налице неточно измерване. Поддържа, че е нарушено общностното право. Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземанията. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове.

Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца ФИРМА не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване. От приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 178, том LXXII, рег. № 14456 от 11.06.1993г. по описа на 2 нотариус и. н., се установява, че ответникът е придобил 1/2 ид.ч. от топлоснабдения имот, прехвърлена му от Н. К. А.а. Видно от приетото по делото удостоверение с изх. № ЕС-92-00-236/09.12.2005г. от Столична община, район Оборище е, че Н. К. А.а е починала на 08.01.2005г. (акт за смърт № 13 от 10.01.2005г.) и е оставила единствен наследник по закон К. А.

А., поради което след тази дата ответникът е станал едноличен собственик на процесния имот. В качеството си на титуляр на правото на собственост, ответникът е подал заявление-декларация до ФИРМА с вх.№ 9098 от 14.12.2005г., с която е заявил, че желае да му бъде открита партида на негово име и се съгласява с ОУ за продажба на ТЕ на потребители за битови нужди.

Предвид цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, ответникът като собственик на топлоснабдения имот е обвързан по силата на закона от облигация с ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота му топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради което и същият дължи заплащане на цената на доставяната до имота му топлинна енергия. Договорът касае обект с абонатен № .........., находящ се в гр.С., ул.

„Цар .. № .., вх..., ет..., ап...

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, 3 подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ФИРМА при спазване нормативната уредба.

Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба №16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.

Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е неоснователно.

Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело № 3/ 2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.

„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/ 27.06.2016г. на КЕВР.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на 4 периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за м.05. 2019г.

(най-старото от периода) не е погасено по давност – за този месец задължението е станало изискуемо на 15.07.2019г., като тригодишната погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл.

114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 22.09.2022г. (с добавяне на два месеца и 7 дни в периода 13.03.2020г. – 20.05.2020г., през които давността е спряла да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020г., в сила от 14.05. 2020г.), т.е. след подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 31.05.2022г.

При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че размерът на реално потребеното количество топлинна енергия за процесния период, при съобразяване с изравнителните сметки е в общ размер на 4 796,45 лв., до която сума искът е основателен и следва да се уважи, а за горницата до пълния предявен размер от 4 796,48 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се установява, че за исковия период от 01.05. 2019г. до 30.04.2021г. начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 60,77 лв., поради което и искът се явява изцяло основателен.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и забава в погасяването на същите.

По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 3 2, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на 5 определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 3 2 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общите фактури по чл. 3 2, ал. 3 от ОУ за 2019г. и 2020г., обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г.