Решение № 10 от 17.01.2023, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Харманли, 17.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ИВАНОВАГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА

Гражданско дело № 20225630100479 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявен от Aна А. Й., в качеството й на майка и законен представител на М. П. Х.. иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 от СК вр. чл. 45 и чл. 76, т. 9 от ЗБЛД против П. М. Х..

Ищцата твърди, че с ответника живеели при фактическо съпружеско съжителство до 07.04.2020г. при родителите на ответника в гр. Първомай. От 07.04.2020г., поради настъпило отчуждение и различни виждания за живота от двамата, фактическото съпружеско съжителстване между тях било прекратено. Ищцата напуснала жилището, което обитавали в гр. Първомай и се прибрала да живее при родителите си в гр. Симеоновград, ул.

****. От това съвместно съжителстване, страните имали едно дете - М. П. Х.., ЕГН **********, роден на ****. в гр. Хасково.

С Решение № 260000 от 12.01.2022г. постановено по гр. д. № 2 по описа за 2021г. по описа на ОС - Хасково, влязло в законна сила на 08.02.2022г., ответникът П. М. Х., ЕГН ********** от гр. Първомай бил признат за баща на детето М.Х.., като със същото решение съдът предоставил упражняването на родителските права над малолетното дете на майката, определил режим на лични контакти на бащата с малолетното си дете, осъдил ответника да заплаща издръжка на детето си, чрез неговата майка - законна представителка на последното. Въпреки така предоставения на ответника режим на лични отношения с малолетното дете, същият не го осъществявал и не заплащал определената издръжка.

Ищцата твърди, че ответникът не се интересувал от детето.

Ищцата посочва, че има близки и роднини, които работят и живеят в Турция, Англия и Германия и често пътува при тях на гости. Роднините й искали да видят и детето, но поради несъгласие от стрА. на ответника, малолетният М. не можел да пътува извън стрА.та с ищцата. Освен това ищцата ходила често и до Република Турция - гр. Одрин да пазарува, но въпреки желанието на детето да придружава майка си, не можело поради липса на съгласие на бащата.

Ищцата твърди, че има финансова възможност да води детето през летните месеци на почивка на море в Гърция и Турция, но поради липса на съгласие от стрА. на ответника, 1 детето не можело да напуска пределите на стрА.та.

Ищцата посочва, че на няколко пъти молела ответника да даде съгласие малолетното им дете да пътува заедно с нея в чужбина, в страните от Европа, включително и Турция, като за целта да му бъде издаден задграничен паспорт, но ответникът отказвал.

Посочва, че изцяло в интерес на детето било да пътува извън стрА.та с майка си.

Липсата на възможност за напускане пределите на България от детето се отразявало негативно върху неговото психическо и интелектуално развитие и го поставяло в неравностойно положение предвид ограниченото му право на свободно придвижване.

Липсата на съгласие от стрА. на единия родител препятствала излишно права и свободи на детето, регламентирани и защитени от закона. Ищцата твърди, че взаимоотношенията й с ответника били силно влошени и това обстоятелство рефлектирало върху решението му за пътуване на детето извън пределите на Република България.

В исковата молба се набляга на обстоятелството, че даването на разрешение, детето да пътува извън пределите на България не дерогирало наличието на влязло в сила съдебно решение, с което е определен режима на лични контакти с бащата и майката била задължена по силата на решението за упражняване на родителските права да спазва режима на лични отношения.

При даване на разрешение за пътуване детето щяло да има възможност да се запознае с други страни и култури, което неминуемо щяло да разшири мироглед му, както и ще можело да придружава майка си при пътуванията й до Турция и страните от Европа и възможност да ходи на екскурзии и почивки извън стрА.та, заедно със своята майка.

Твърди се, че в настоящия случай били налице основанията за даване на исканото разрешение, заместващо съгласието на бащата за издаване на паспорт за задгранично пътуване на малолетното дете М. и за пътуване, с придружаване от майката А. А. Й., ЕГН ********** от гр. Симеоновград или упълномощено от нея лице, извън границите на Република България, за срок от 5 години или до навършване на 7 годишна възраст за М. П.

Х.., ЕГН **********, род. на ****. в гр. Хасково, които пътувания не съвпадат със съдебно определения режим на лични отношения между бащата и детето, за срок от пет години.

С тези мотиви се иска постановяване на съдебно решение за издаване на паспорт за задгранично пътуване на малолетното дете М. П. Х.., ЕГН ********** със съгласието на майката А. А. Й., ЕГН ********** от гр. Симеоновград, без да е необходимо за целта съгласието на бащата П. М. Х., ЕГН ********** от гр. Първомай за разрешение малолетното дете М. П. Х.., ЕГН ********** да пътува извън пределите на Република България в страните от ЕС и Република Турция, придружавано от майка си А. А. Й., ЕГН ********** от гр. Симеоновград /или от упълномощен от майката представител/, без за това да е необходимо съгласието на бащата П. М. Х., ЕГН ********** от гр. Първомай, за срок от 5 години до навършване на 7 годишна възраст на детето М. П. Х.., ЕГН **********, считано от влизането на решението в сила, без тези пътувания да засягат учебните ангажименти на детето и без да се променя местоживеенето му в Република България и които пътувания не съвпадат със съдебно определения режим на лични отношения между бащата и детето, за срок от пет години.

Моли да бъде допуснато предварително изпълнение на решението на основание чл.

127а, ал. 4 от СК.

Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ищцата се явява лично и с адвокат В. Л.. Поддържа исковата претенция, излагайки подробни съображения за това при А.лиз на събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявената искова претенция изцяло, тъй като счита същата за основателна и доказА..

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител.

2

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа стрА. следното:

По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са родители на детето М. П. Х.., ЕГН **********, роден на ****., както и че както и че родителските права по отношение на детето са предоставени на ищцата и е определен режим на лични контакти с бащата. Тези обстоятелства, макар да не е необходимо, се установяват и от представените по делото писмени доказателства. (Удостоверение за раждане дубликат издадено на 14.02.2022г. от община Хасково въз основа на акт за раждане № 0980 от 17.11.2020г. от Община Хасково и решение с № 260000 от 12.01.2022г. постановено по гр. д. № 2 по описа за 2021г. по описа на ОС - Хасково).

От изискания социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Харманли се установява, че от раждането на детето основни грижи за него са полагани единствено от майката, която е подпомагА. от бабата и дядото по майчина линия. Между майката и детето има изградена емоционална връзка . Между детето и неговия баща не била изградена такава връзка. Бащата пребивавал в друго населено място и не полагал грижи за детето.

Съгласно установеното при извършване на проучването от социалните работници между родителите не съществува сътрудничество. Били правени опити за постигане на съгласие относно пътуването на детето в чужбина, но същите били неуспешни. Дори социалният работник е отбелязал, че комуникацията между родителите е прекратена.

В заключение е изразено становището на изготвилите социалния доклад, че в интерес на детето е да му се предостави възможност да пътува въпреки несъгласието на бащата.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля А. К. Й.. От показанията на свидетеля А. Й. се установява, че ищцата живее в дома му заедно с малолетното дете М.Х... Откакто детето било родено бащата изобщо не го бил търсил.

Свидетелят Й. дори посочва, че ответникът се намира извън пределите на стрА.та. Дъщеря му била правила опити да се свърже с ответника, но същите били безуспешни. Не знаела негов телефонен номер, а в социалните мрежи била блокирА..

Съгласно показанията на свидетеля Й. той и семейството му – жена му и дъщеря му (ищцата) често пътували до Република Турция с цел пазар. Голямата му дъщеря – сестра на ищцата до скоро била живеела във Федерална Република Германия, където семейството имало и други роднини. Поради липсата на съгласие от ответника обаче внук му М. не можело да пътува с тях и да отиде на гости на роднините си или със семейството си.

Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на свидетеля, тъй като са последователни, непротиворечиви и непосредствени. Свидетелят е дядо на детето и баща на ищцата. Той има преки наблюдения върху отношенията между страните помежду им, както и с детето.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК вр. чл. 76, т. 9 от ЗБЛД. Съгласно чл. 127а СК спорът между родителите за пътувания на детето им в чужбина и за издаването на необходимите лични документи за това се решава от съда по настоящ адрес на детето. Съгласно разпоредбата на чл. 76, т. 9 ЗБЛД може да не се разреши напускането на стрА.та на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители, като при разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл. 127а СК.

Следователно за основателността на иска на първо място следва да бъде доказано, че страните са родители на детето и не могат да постигнат съгласие по между си.

От събраните по делото писмени доказателства следва да се приеме за установено, че страните са родители на М. П. Х.., като родителските права са предоставени на майката.

3

Независимо от това, че ищцата е родителят, който упражнява родителските права, тя има правен интерес от завеждането на иска по чл. 127а, ал. 2 от СК, тъй като не може да вземе самостоятелно решения за издаване на задграничен паспорт и за предприемане и извършване на пътувания на децата зад граница – решение № 126 от 30.05.2014г., постановено по гр.д. № 6871 по описа за 2013г. на ВКС, III г.о. Правото по чл. 127а от СК се упражнява единствено съвместно, тоест задължително е съгласието на другия родител.

С производството по чл. 127а, ал. 2 от СК се цели постановяване на съдебно решение, с което да се замести необходимото съгласие на другия родител. За да се замести съгласието на родител за пътуване на детето му извън стрА.та и/или издаване на необходимите за това документи трябва между родителите на детето да е налице непреодолимо разногласие по спорния въпрос. От събраните по делото доказателства (социален доклад, свидетелски показания) се установява, че страните са правили опит за постигане на съгласие, който е бил неуспешен. Отношенията между страните са влошени и не поддържат контакт помежду си дори и по отношение отглеждането на детето. Двамата родителите живеят в различни държави, което допълнително затруднява постигането на съгласие. Липсата на съвпадение във волята на родителите по отношение на въпроса за пътуването на детето представлява разногласие по смисъла на чл. 127а, ал. 2 от СК, поради което съдът следва да разреши въпросите относно пътуването на детето извън стрА.та и издаването на лични документи за това.

Съгласно мотивната част на тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017г., постановено по тълк.д. № 1 по описа за 2016г. на ВКС, ОСГК в производство по чл. 127а от СК съдът прави преценка по целесъобразност и водещ е интересът на детето, който се преценява винаги конкретно.