Решение № 1864 от 29.07.2026, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 1864

Кърджали, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - II състав, в съдебно заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ВИКТОР АТАНАСОВ

При секретар АНЕЛИЯ ЯНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ВИКТОР АТАНАСОВ административно дело № 20267120700259 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е административно, по реда на Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.172, ал.5, във вр. с ал.1 и във вр.с чл.171, т.1, б.„з“, подб.„гг“ от ЗДвП.

Образувано е по повод жалба от Е. В. Д., с [ЕГН], с постоянен адрес - [населено място], [улица], [община], [област], подадена чрез пълномощник - адвокат К. Б. от АК - [област], с посочен адрес за призоваване - [населено място], [улица], [адрес], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1908825 от 26.04.2026 год., издадена от [длъжност] в РУ - Момчилград при ОДМВР - Кърджали, с която, на Е. В. Д., на основание чл.171, т.1, б.„з“, подб.„гг“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца и е отнето СУМПС [номер].

В жалбата е описана фактическата обстановка по случая, като жалбоподателят Е. Д. сочи, че след като не е знаел за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, е нямало как да действа виновно, защото не може да се формира интелектуалния компонент на вината - предвиждането на последиците от деянието и че без вина няма отговорност/В този смисъл сочи Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023 год. на ВАС и ВКС/.

На следващо място твърди по категоричен начин, че по административнонаказателната преписка липсват каквито и да било писмени доказателства, да е бил уведомен от структурите на МВР или от „Гаранционен фонд“, че управляваният от него лек автомобил, [Марка] [модел], с peг.№[рег. номер], е със служебно прекратена регистрация. Сочи, че уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП и въпреки, че с последната промяна на ЗДвП/ДВ, бр.64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г./ законът да е отменил задължението на административния орган да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство, то уведомлението следва да бъде изпратено по силата на Наредба №I-45 от 24.03.2000 год./Посл. изм., ДВ, бр.20 от 2018 година/. Сочи също ,че прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл.24 от Наредба №54 от 30.12.2016 год. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл.461, т.1 и 2 от Кодекса за застраховането. Излага и довод, че собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае, кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство и че знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието, като обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Сочи също, че едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици. На следващо място излага довод, че преди да бъде служебно дерегистрирано моторно превозно средство, съгласно чл.574, ал.10 от Кодекса за застраховането, с уведомление от Гаранционния фонд до собственика, изпратено на актуалния адрес по регистъра на моторните превозни средства, му е даден 14-дневен срок от датата на изпращане на уведомлението, да представи доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за застраховка, но и такова уведомление не е получено и няма никакви доказателства за това и че ако собственикът не е бил уведомен за дадения му четиринадесетдневен срок да представи доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за застраховка и за служебното прекратяване на регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е предоставил управлението на автомобила. Сочи, че съгласно чл.186, ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 год., при прекратяване на регистрацията по ал.1, т.1, 2, 3, 4 или 8, се уведомява собственикът на превозното средство, като жалбоподателят заявява, че такова уведомление не е получавал.

С оглед на изложеното, с жалбата моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени ЗППАМ №GPAM-1908825 от 26.04.2026 год., издадена от [длъжност] в РУ - Момчилград при ОДМВР - Кърджали, на основание чл.171, т.1, б.„з“, подб.„гг“ от ЗДвП, с която е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, като незаконосъобразна, противоречаща на материалния закон и неговата цел. Претендира и присъждането на направените деловодни разноски.

Призован редовно за съдебно заседание, жалбоподателят Е. В. Д., с постоянен адрес - [населено място], [улица], [община], не се явява, представлява се от редовно упълномощения си процесуален представител – адвокат К. А. Б. от АК - [област], който заявява, че поддържа жалбата. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло оспорената ЗППАМ, с която на доверителя му е наложена ПАМ - временно лишаване от правоуправление, по подробно изложените съображения в жалбата. Сочи, че в административната преписка няма доказателства, че доверителят му е бил уведомен за това, че регистрацията на МПС-то е била служебно прекратена и че няма регистър, от който да се запознае с това обстоятелство. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, за които представя списък на разноските, ведно с доказателство за регистрацията му по ДДС. В съдебно заседание представя и писмена защита, в която излага подробни доводи и съображения в подкрепа на жалбата.

Ответникът по жалбата – [длъжност] в Районно управление – Момчилград към ОДМВР – Кърджали - А. Ф., редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява.

Преди съдебното заседание, проведено на 30.06.2026 год., от упълномощения процесуален представител на ответника – гл.юрк. С. Ч., е депозирана молба, в която същият заявява, че счита жалбата за неоснователна. По същество моли съда да приеме, че атакуваният административен акт е законосъобразен, като постановен при наличието материалноправните предпоставки за това, издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, с предвиденото съдържание, в това число правно и фактическо основание, без допуснати процесуални нарушения, както и че е съобразен с целта на закона, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Подробни доводи и съображения в подкрепа на оспорената заповед за прилагане на ПАМ излага в писмени бележки, приложени към депозирана молба. В тези писмени бележки, отново моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, като претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР – Кърджали, а при условията на евентуалност, в случай, че по делото са представени доказателства за реално платено адвокатско възнаграждение и се претендират разноски за това, които са над минималния размер, определен по реда на Наредба №1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (!?! - наредба с подобно заглавие няма в действащото българско законодателство), прави възражение за прекомерност, като счита, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и определяне на разноски за платено адвокатско възнаграждение, над минимално определените по реда на наредбата, се явява прекомерно и не отговаря на критериите хонорарът да е „обоснован и справедлив“.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Екземпляр от оспорената заповед, видно от оформената към нея разписка за връчване/л.16/, е връчен лично на жалбоподателя Е. В. Д., на датата 26.04.2026 год., за което е положен подпис на получателя и е вписана датата на връчване. Жалбата срещу нея е подадена на датата 17.04.2026 год., по предвидения в закона ред – чрез административния орган, чиито акт се обжалва, до Административен съд – Кърджали, регистрирана в деловодната система на РУ – Момчилград при ОДМВР – Кърджали с Вх.№303000-1058/27.04.2026 год., видно от положения и попълнен щемпел върху същата/л.4/. От изложеното следва, че жалбата е подадена още на следващия ден след връчването на екземпляр от оспорената заповед за налагане на ПАМ. Разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП предвижда, че заповедите по ал.1 на същия текст/за налагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 от ЗДвП/ се обжалват по реда на АПК, от което следва, че същите подлежат на обжалване в рамките на общия 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК. От горното пък следва, че жалбата е подадена в законоустановения срок, в предвидената от закона писмена форма, по предвидения ред и с изискуемото се съдържание. Същата, освен това, е подадена от лице – Е. В. Д. – адресат на заповедта, спрямо което е приложена тази ПАМ и за което, в този смисъл, тя е неблагоприятна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Административен съд - Кърджали, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

В настоящия случай, с оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1908825 от 26.04.2026 год., издадена от [длъжност] в РУ - Момчилград при ОДМВР - Кърджали/л.16/, спрямо жалбоподателя Е. В. Д. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„з“, подб.„гг“ от ЗДвП, а именно: временно отнемане на СУМПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Видно от обстоятелствената част на заповедта, мярката е наложена за това, че в [населено място], на [улица], до [дружество], в посока на движение от [обект] към [населено място], Е. В. Д. е управлявал лек автомобил, [Марка], [модел], c рег. номер [рег. номер], собственост на М. В. Д. от [населено място], [улица], който автомобил не е регистриран по надлежния ред и е с прекратена регистрация от 10.03.2026 год., по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, с което извършил нарушение на чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП. Със заповедта временно е отнето СУМПС [номер]. В обстоятелствената част на заповедта, издателят на същата - [длъжност] от РУ - Момчилград, никъде не си е направил труда да посочи, на коя дата и по кое време е извършено така описаното нарушение.

В заповедта е описано, че същата е издадена въз основа на съставен АУАН [серия] №[номер], без отново да е посочено, на която дата е съставен този АУАН и от кого. Този АУАН е представен по административната преписка/л.23/, като от същия е видно, че е съставен от [длъжност] в РУ - Момчилград при ОДМВР – Кърджали – Ф. А. Ф., а описаното в него нарушение е било установено на 26.04.2026 год., около [час]. Този АУАН, видно от оформената към него разписка, е връчен на соченото в него за нарушител лице на 26.04.2026 год. и е подписан от това лице, без възражения.

Към жалбата е приложено заверено копие от застрахователна полица №[номер] на [застрахователно дружество]/л.13/, от която е видно, че още на същия ден след съставянето и връчването на този АУАН [серия] №[номер], е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, с начална дата на застрахователно покритие - 26.04.2026 год., до 25.04.2027 год. вкл., т.е. за срок от 1/една/година, за посочения в заповедта лек автомобил, [Марка], [модел], с peг. номер [рег. номер], който е бил управляван от жалбоподателя.