Решение № 12912 от 29.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12912 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20231110167674 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от П. Д. Д. и Ю.

П. - Д., чрез адв. Ц., срещу Ц. А. А., с която са предявени при условията на активно субективно съединяване частични осъдителни искове с правно основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба ищците излагат твърдения, че са собственици на поземлен имот с идентификатор .., находящ се в гр. София, район „Витоша“, .., с площ от 942 кв.м., придобит по силата на сключен договор за покупкопродажба между .. Д. и П. Д. Д., обективиран в Нотариален акт № 51, том I, рег. № .., дело № 45/2018 г. по описа на нотариус .., при условията на съпружеска имуществена общност /СИО/. Твърдят, че са съсобственици и по отношение на 4/6 идеални части от сграда с идентификатор ...1, с адрес: гр.

София, район „.., разположена в процесния поземлен имот с идентификатор .., представляваща масивна вилна сграда с РЗП от 130 кв.м., като съответните идеални части от имота били придобити въз основа на договор за покупкопродажба, при условията на СИО. В допълнение сочат, че ищецът П. Д. е изключителен собственик и на 1/6 ид.ч. от процесната сграда с оглед настъпило наследствено правоприемство в негова полза. Сочат, че ответникът използвал без правно основание процесната жилищна сграда, считано от 2019 1 г., както и процесния поземлен имот, в който паркирал автомобила си, с което се е обогатил неоснователно за тяхна сметка. В тази връзка, твърдят, че ответникът следва да им заплати сума в общ размер на 5930 лв. с оглед ползването на поземления имот в периода от 01.01.2019 г. до 11.12.2023 г., при съобразяване на месечен пазарен наем от минимум 100 лв. на месец. Сочат, че ответникът им дължи и сума в общ размер на 17 800 лв. за ползването на притежаваните от тях 5/6 ид.ч. от процесната сграда в периода от 01.01.2019 г. до 11.12.2023 г., съгласно дължимия средномесечен пазарен наем в размер на минимум 300 лв. Поддържат, че общата стойност на вземането им възлиза на 23 730 лв. В тази връзка, молят съда да осъди ответника да им заплати сумата от 1250 лв. – частичен иск от общо дължимото вземане в размер на 23 730 лв., представляващо обезщетение за ползването на поземлен имот с идентификатор .., находящ се в гр. София, район „Витоша“, .., както и 5/6 ид.ч. от сграда с идентификатор ...1, с адрес: гр. София, район „.., разположена в процесния поземлен имот с идентификатор .., в периода от 01.01.2019 г. до 11.12.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на дълга. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. П., е подал отговор на исковата молба. Излага доводи, че по покана на . Д., която му била бивша приятелка и племенница на ищеца П. Д., както и собственик на 1/6 идеална част от процесната сграда, през месец декември 2019 г. се преместили да живеят съвместно в наследствената й вила в кв. „Симеоново“, в която пребивавали до месец февруари 2020 г. Оспорва твърденията на ищците, че е използвал процесното дворно място, за да паркира автомобила си. Сочи, че автомобилът се ползва от . Д. въз основа на договор, сключен между тях.

Счита, че претенциите на ищците за обезщетение за ползването на процесния поземлен имот са завишени. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски..

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Съставът на чл.59, ал.1 от ЗЗД включва обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в 2 отношенията между субектите. Тежестта за доказване на посочените факти е за ищеца. Според нормата на чл.59 от ЗЗД това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.

Установява се от представения НА №33, том XII, рег. №.., дело № 2015/2007г., че .. Д. и . .. са придобили по време на брака си масивна вилна сграда с разгърната застроена площ от 160 кв.м., ведно с избено помещение с площ от 35 кв.м., построена в УПИ XII – 212 в квартал 7 по плана на гр.

София, кв. Симеоново, местността „Малинова долина II-ра част“ целият с площ по доказателствен акт за собственост 1000 кв.м.

От приложен по делото НА с вх. № ..2.03.2018г. на Служба по вписванията - София се установява, че .. Д. е прехвърлил на П. Д. Д. собствените си 4/6 идеални части от процесната постройка, представляваща масивна вилна сграда с разгърната площ от 130 кв.м., ведно с избено помещение от 35 кв.м., заснета с идентификатор ...1, както и целия поземлен имот, в който е построена сградата, заснет с идентификатор ...1. Видно от представения акт за брак, към момента на сключване на договора за покупкопродажба купувачът П. Д. Д. е бил в брак с Ю. П. – Д..

От приетото по делото удостоверение за наследници изх. №УН445/01.03.2021г. се установява, че . .. е оставила наследници по закон – П. Д.

Д., . . Д. и .. Д.. Съобразно чл.5, вр.чл. 10 ЗН и чл.9 ЗН, тримата наследници са имали равни дялове.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите .., .., .. Д., . Х.. Свидетелят . е разказал, че е приятел на ищците, като по тяхна молба се е грижил за имота им в кв. Симеоново, което се изразявало в това да минава покрай него и да го наглежда. В имота виждал ответника и племенницата на ищците – ., които живеели в него, според неговите впечатления и според споделеното му от ., съседка на процесния имот. Често виждал паркирана в двора и кола марка БМВ. Едновременно излага, че е минавал покрай имота десетки пъти, но в същото време съобщава, че е виджал ответника Ц. няколко пъти, след това е уточнил, че за годините от 2017г. до края на процесния период го е виждал 5-6 пъти. При негов опит да влезе в имота с потенциални наематели, не бил допуснат от ., която заключила вратата, а след това към нея се присъединил и Ц.. При този случай били казали, че живеят в къщата. Сочи, че е автомобилът с марка БМВ е бил поС.но 3 паркиран в двора на къщата, а след това е уточнил, че не винаги е имало коли, но често е виждал коли и смята, че са на Ц..

Свидетелят . е посочил, че е собственик на съседен на процесния имот. В него живеели някога бащата, брата на ищеца, а преди известно време там живеела племенницата на ищеца .. С нея идвал и приятелят й – ответника.

Виждал ги често, но не знаел дали живеели там поС.но. Ц. виждал да се грижи и да поддържа двора. Заявил е, че не познава свидетелят ..

Свидетелят ., майка на . Д., племенница на ищеца, е заявила, че имотът е вилно жилище, което първоначално е ползвано от нейните свекър и свекърва. След тяхната смърт за имота се грижела дъщеря й с нейната помощ, а Ц. също помагал за поддръжката му като косял, окопавал двора. Имало няколко случая, в които вилата била обирана, поради което започнали да я посещават по-често - 3-4 пъти в седмицата, за да я наглеждат. Ответникът и . живели в имота в периода м.12.2019г. до м. 02.2020г. по нейна покана, след което се пренесли в неговия апартамент. До вилата имало удобен градски транспорт, но . и Ц. ходели с кола понякога, като и двамата били шофьори. . управлявала автомобил, който бил на името на Ц.. Ц. посещавал имота, за да помага на . с поддръжката му или по нейна покана за някое събитие.

Свидетелят Х. е посочил, че познава ответника, тъй като работи във фирма професионален домоуправител на сградата, в която той живее. Преди при него живеела приятелката му ., но нея не бил виждал от повече от една година.

Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се в отношенията между страните фактите, че ищците притежават права на собственост спрямо процесните недвижими имоти, както и, че ответникът е ползвал сграда с идентификатор ...1, с адрес: гр. София, район „.., представляваща масивна вилна сграда, в периода от началото на месец декември 2019 г. до началото на месец февруари 2020 г.

От събраните по делото доказателства не се установи ответникът да е живял в имота извън този период. Свидетелят . е единственият, който е споделил такова свое съждение на база споделено му от съседка, както и свои лични наблюдения, но както вече бе отбелязано показанията му съдържат съществени вътрешни противоречия, както и противоречия със събраните гласни доказателствени средства от разпита на другите трима свидетели, 4 включително другият свидетел, доведен от ищците. Всички говорят за спорадично присъствие на ответника в имота, като никой от тях не е заявил, че той го е обитавал поС.но. Свидетелят ., собственик на съседен имот, който излага, че посещава имота си често, почти ежедневно, споделя да е виждал ответника като се е грижил за градината, но не знае да е живеел в процесния имот. Самият . е посочил че за период от няколко години е виждал ответника в имота 5-6 пъти, а с оглед твърдението му че е минавал покрай имота многократно, то не може да се направи извод, че присъствието на ответника в имота 5-6 пъти в продължение на четири години води до обосновано предположение, че същият живее там.

По отношение на периода, в който ответникът е признал, че е живял в процесния имот, се установява наведеното в отговора на искова молба твърдение, че това се е случило по покана на приятелката му . Д., с която заедно са обитавали имота. Ищците не оспорват и се установява от представените по делото доказателства, че . Д. е собственик на 1/6 от процесната жилищна сграда. Ответникът и . Д. са били във фактическо съжителство в периода на ползване на имота за периода м. декември 2019г. – м. февруари 2020г., поради което тя е ползвала и владяла лично съсобствения с ищците имот, а ответникът е бил държател на същия с оглед основанието за ползването му – фактическото съжителство с . Д.. Според установената към момента безпротиворечива съдебна практика, фактическото съжителство между мъж и жена по съдържание на отношенията не се различава от брака, приема се, че по естеството си отношенията между фактическите съжители са като между съпрузи. (опр. № 60887/14.12.21 по г. д. № 2209/21, III ГО, опр. № 1298/18.11.15 по г. д. № 3784/15, IV ГО, реш. № 369/18.06.24 по г. д. № 3821/23, IV ГО). С оглед изложеното по отношение претенцията спрямо всеки от фактическите съжители следва да се приложи нормата на чл.31, ал.2 ЗС, доколкото един от тях е съсобственик на процесния имот, като обезщетение за лишаването от възможността за ползване се дължи само след покана. Не се установи такава да е била отправена преди периода, за който съдът е приел, че ответникът е ползвал имота заедно с . Д., нито пък покана да е отправяна до него. Следва да се отбележи, че не се установи нито ползваната част от имота да е надхвърляла правата в съсобствеността на . Д., нито по някакъв начин да е ограничавано правото на ползване на имота от ищците. Не се събраха доказателства в подкрепа на изложеното от свидетеля ., че опитвайки да прави 5 оглед на имота с цел отдаването му под наем, е бил препятстван от . Д. и ответника. Тези обстоятелства са от значение за отношенията между съсобствениците и вземането на решения по отношение на ползването на съсобствения имот, не и към настоящия спор.

С оглед изложеното, като взе предвид и субсидиарния характер на претенцията по чл.59 от ЗЗД, съдът намира исковата претенция за осъждане на ответника да заплати обезщетение за ползване 5/6 от сграда с идентификатор ...1 в периода от 01.01.2019 г. до 11.12.2023 г. за неоснователна.

По отношение на претенцията на ищците за осъждане на ответника да заплати обезщетение за ползване на поземлен имот с идентификатор .. за периода 01.01.2019 г. до 11.12.2023 г., тъй като паркирал автомобил в нея, съдът намира същата за недоказана и неоснователна.