Определение № 277 от 17.05.2024, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 277 гр. Разград, 17.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно частно гражданско дело № 20243300500185 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Мъни плюс корп“ ЕАД, гр.София, подадена чрез пълномощник, против определение № 136/25.03.2024г., постановено по ч.гр.д. № 161/2024г. на РС Кубрат, с което в производство по чл.248 ГПК съдът е оставил без уважение неговата молба за изменение на издадената заповед за изпълнение в частта за разноските, с която е присъдено адвокатско възнаграждение в размер 50 лв., вместо претендираното такова в размер 400лв. Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на определението, като моли въззивния съд да присъди адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 400лв.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и твърденията в жалбата, констатира следното: Производството пред РС Кубрат е образувано по подадено заявление от „Мъни плюс корп“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжниците Ц. А. С. и „Фонд за гарантиране на задълженията на физическите лица“ЕООД, които да заплатят солидарно сумата 76,50лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за поръчителство към договор за продажба на мобилно устройство, както и договор за встъпване в дълг, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, мораторна лихва в размер 21лв. за периода 1.10.2021г. до датата на подаване на заявлението в съда. Заявено е и искане за присъждане на разноски, в т.ч. и 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. За заплащането е приложен договор за правна защита, в който е отразено плащане на адв.възнаграждение в горния размер в брой.

С издадената заповед съдът е разпоредил плащането на главницата, мораторната и законната лихва, разноски за заплатена ДТ, а за платеното адвокатско възнаграждение от заявителя на представляващия го адвокат съдът е разпоредил плащането на 50лв. на осн.

1 чл.26 ал.1 НЗПП, като е отхвърлил искането над този размер до предявения такъв от 400лв.

Заявителят е подал молба по чл.248 ГПК за изменение на заповедта в частта за разноските с искане за присъждане на пълния им размер от 400лв. С обжалваното определение съдът е разгледал по същество молбата и я е оставил без уважение.

По въпроса за приложимостта на чл.248 ГПК в заповедното производство ВКС се е произнесъл със задължително тълкуване в т.7 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК, че следва да бъде разграничена хипотезата, при която заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски, от тази, при която произнасянето му е погрешно, несъобразено с правилата на чл.78 ГПК, включително когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива. В последния случай заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл.413, ал.1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Ако обаче съдът е пропуснал да се произнесе по искането за разноски, налице е непълнота, която подлежи на отстраняване по общия ред на чл.248 ГПК.

Приложено в настоящия случай, тълкуването сочи на недопустимост на подадената от заявителя молба по чл.248 ГПК и съответно недопустимост на обжалваното определение. Районният съд се е произнесъл в цялост по направеното в заявлението искане за присъждане на адв.възнаграждение в размер 400лв., като с издадената заповед по чл.410 ГПК го е уважил за 50лв., а за разликата над този размер до претендирания такъв от 400лв. го е отхвърлил като необоснован. Срещу това произнасяне за заявителя се е открила възможността да подаде частна жалба по реда на чл.413 ал.1 ГПК, от която същият не се е възползвал. ОткрИ.ето на производство по чл.248 ГПК с подаване на молба в случая е недопустимо, тъй като не е налице непълнота в заповедта за изпълнение – съдът се е произнесъл по цялото заявено искане.

Определението на РС Кубрат следва да се обезсили, а производството по молбата, подадена по реда на чл.248 ГПК, следва да се прекрати като недопустимо.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Обезсилва определение № 136/25.03.2024г., постановено по ч.гр.д. № 161/2024г. на РС Кубрат и прекратява производството по молба с вх. № 1039/22.03.2024г., подадена от „Мъни плюс корп“ ЕАД, гр.София по реда на чл.248 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване, съгл. чл.248 ал.3 изр.последно ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3