Решение № 39 от 24.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. София, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Т. Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20221001000902 по описа за 2022 година

С решение № 260394 от 08.06.2022г., постановено по т.дело №351/2021г. по описа на СГС са отхвърлени предявените от „Еф Джи Финанс“ ЕАД против ЗАД“Виена Иншурънс Груп“ искове с правно основание чл.405 от КЗ и чл.409 от КЗ заплащане на сумата от 65 000лв. ,представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на стойността на автомобил марка „Тойота“, модел “Ланд Крузер“ с ДК № ********, както и сумата 2076,39лв. законна лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 02.11.20202г. /датата на отказа за плащане/ до 24.02.2021г. /датата на завеждане на исковата молба/ за настъпил застрахователен риск „кражба на автомобила в периода 17.01.2020г. 21.30ч.-18.01.2020г. в 9.45 ч. по застрахователна полица „Булстрад Каско Стандарт“ № 4704190200001252.

Недоволно от така постановеното решение е останало дружеството- ищец и в законоустановения срок е подало въззивна жалба,с която моли същото да бъде отменено и въззивният съд да постанови друго такова по съществото на спора, с което да уважи претенциите.

В жалбата се посочва, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалния и неправилно приложение на материалния закон, както и че е необосновано.

По същество оплакванията се свеждат до твърденията за необоснованост на извода на съда, че е налице изключен застрахователен риск по т.1.2 и 1.3 от подраздел ХIII „Прекратяване“ на раздел Общи положения към Общите условия поради представени документи с невярно 1 съдържание от страна на застрахования за настъпилото застрахователно събитие.

Жалбоподателят счита, че не е налице никоя от предвидените в чл.408 от КЗ хипотези за освобождаване на застрахователя от отговорност. Изтъква се, че умишленото инсцениране на увреждания на застрахованото имущество с цел да се получи застрахователно обезщетение и умишлено увреждане на чуждо имущество са деяния, които са инкриминирани в НК и поради това трябва да бъдат установени с влязла в сила присъда или с влязло в сила решение за установяване на престъпно обстоятелство по чл.124,ал.5 от ГПК.

Ако увреждащото деяние притежава белезите на предвидено в НК умишлено престъпление, но престъпният му характер не е установен, гражданският съд е компетентен да преценява деянието единствено от гледна точка на активните му признаци, но не и да го квалифицира като умишлено, тъй като в противен случай би се стигнало до инцидентно установяване на престъпление по повод на гражданскоправен спор, каквото законът не допуска. С оглед на тези съображения, жалбоподателят счита, че клаузата на т.1.2 от раздел „Общи изключения“ от Общите условия не може да намери приложение, тъй като ответникът не е ангажирал доказателства, че застрахования е инсценирал кражба на застрахования автомобил.

Изтъква се също,че в първоинстанционното решение не е посочено кои документи са с невярно съдържание. От събраните по делото доказателства били установени всички факти и обстоятелства по настъпването на процесната кражба по начина, заявен в уведомлението за щета пред застрахователя. Акцентира се върху представената справка от Агенция пътна инфраструктура, съгласно която камерите на Институт по пътища и мостове към АПИ са засекли движението на автомобила на 17.01.2020г. в 19,21 ч. да преминава по пътя Драгичево-Перник и на същата датата в 19,22 в гр.Перник като тази справка въобще не била коментирана от съда и не била взета предвид при формиране на неговите изводи.

Неправилни били и констатациите, че процесната кражба не е установена с акт на съответния компетентен орган. Във връзка със същата била образувано досъдебно производство, което било спряно поради неоткриване на извършителя. Неправилно съдът не кредитирал показанията на свидетеля поради заинтересованост на същия. Нужно било да се направи анализ на това доказателствено средство като същото се съпостави с всички останали доказателства по делото.

Въззиваемата страна ЗЕАД“Виена Иншурънс Груп“ е подала писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Моли се обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Подчертава, че ответникът не е твърдял, че ищецът е действал като умишлено е причинил събитието, а само, че са декларирани неверни обстоятелства и твърдения преди застрахователя. Счита, че в хода на производството са ангажирани доказателства, които установяват наведените възражения. Изключенията, на които застрахователят се позовал съставлявали предвидено в Общите условия към застрахователния договор основание за отказ от изплащане на обезщетение.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , намира за установено следното:

2

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

В случая обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с оплакванията за незаконосъобразност на същото настоящата инстанция намира следното:

Ищецът „Еф Джи Финанс“ ЕАД е предявил обективно съединени искове с правно основание чл.405,ал.1 от КЗ и чл. 409 от КЗ против ЗАД“Виена Иншурънс Груп“ за заплащане на сумата от 65 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие кражба на лек автомобил „Тойота“, модел “Ланд Крузер“ с ДК № ********, застрахован при ответник по риска „ Каско за МПС“, както и законната лихва, считано от деня на забавата - 02.11.2020г. до окончателното плащане.

Изложени са твърдения, че лекият автомобил е откраднат на 17.01.2020г. след 21.30 или до 9.30 на 18.01.2020г. в гр.Перник, кв.“Твърди ливади“, в близост до блок №10.

Ищецът счита, че е налице покрит риск по сключената застраховка,поради което застрахователното обезщетение е дължимо. Същото е в размер на действителната стойност на застрахования автомобил. Ответното дружество отказало да заплати исковата сума с мотива, че са нарушени т.1.2 и т.1.3 на подраздел ХІІІ Прекратяване на Раздел Общи положения от ОУ на застраховка “Каско стандарт“, а именно - че застрахователят не изплаща застрахователно обезщетение при предявяване на документи и претенции с невярно съдържание.

Ищецът счита, че така постановеният отказ е незаконосъобразен, тъй като е изпълнил своите задължения по договора за застраховка и не е налице нито една от хипотезите на чл.408 от КЗ, които дават основание на застрахователя да откаже да заплати застрахователното обезщетение.

С подадения отговор на исковата молба ответното дружество е оспорило предявените искове. Заявено е, че не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, но се поддържа, че не е налице кражба или противозаконно отнемане на застрахования автомобил в посоченото от застрахования време и на посоченото място. Излагат се твърдения, че на посочените от ищеца дати автомобилът се е намирал извън България- на територията на Република Сърбия и поради това не е можело да бъде отнет по описания начин.

Прави се възражение, че пред застрахователя са предявени неистински обстоятелства относно твърдяното събитие, което се явява нарушение на ОУ на застрахователния договор.

Налице били хипотезите, предвидени в т.1.4 от подраздел „Общи изключения“ на раздел „Общи положения“ и т.1.22 от същия раздел. Освен това били налице основанията за 3 освобождаване от отговорност, предвидени в т.2 и 1.3 от подраздел „Прекратяване“ на раздел Общи положения на ОУ към застрахователния договор.

При условията на евентуалност се твърди, че е налице договорно неизпълнение, изразяващо се в нарушение на т.2 от подраздел ІХ „Предохранителни мерки“, на раздел „Общи положения“ и т.4 от подраздел „Санкции при увеличаване на иска“ на Глава V „Особени правила при изплащане на обезщетение при пълни загуби вследствие на пожар и кражба“ от ОУ на договора за застраховка. Това било самостоятелно основание за освобождаване на застрахователя от отговорност или за намаляване на размера на застрахователното обезщетение.

Освен това се посочва, че застрахователят не е приел да поема рискове по отношение на автомобили, отдадени на лизинг.

С допълнителната искова молба се поддържат предявените искове. Изразено е становище за неоснователност на възраженията на ответника, направени с отговора на исковата молба. Посочва се, че твърденията на ответника за евентуално неизпълнение на задълженията по общите условия към застрахователния договор трябва да бъдат преценени като се вземе предвид дали евентуалното нарушение е значително с оглед интереса на застрахователя. Във връзка с възражението на ответника, че не е приел да поема рискове по отношение на автомобили, отдадени на лизинг, се изтъква обстоятелството, че застрахователят е уведомен за настъпилата промяна в собствеността на автомобила и сключения договор за финансов лизинг, което се установява от добавъка към застрахователната полица.

С допълнителния отговор се поддържат направените възражения, че са налице предпоставки, предвидени в договора, които дават основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Отново се изтъква, че видно от системата за активно проследяване, монтирана на автомобила същият не се намирал на мястото, от което се твърди, че е откраднат и в този смисъл се оспорва самото настъпване на застрахователното събитие,. Поддържат се и възраженията за наличие на договорно неизпълнение на клаузи от раздел „Предохранителни мерки“, което неизпълнение се изразявало в неподдържане на техническата изправност на системата за активно проследяване.

От фактическа страна:

По делото не се спори, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на 26.01.2019г.е сключен договор за застраховка по риска „Каско на МПС“ относно лек автомобил „Тойота“, модел “Ланд Крузер“ с ДК № ********. Договорът е сключен от В. В.

З., а с добавък № 4704190200001252 от 02.08.2019г. в полицата са въведени промени относно собственика на автомобила- дружеството ищец в производството. В полицата и в добавъка е записано, че ползвател (лизингополучател) на автомобила е лицето А. Г. М..

Представен е договор за лизинг от 01.08.2019г., от който е видно, че собственикът на автомобила „Еф Джи Финанс“ ЕАД е отдал същия на лизинг на това лице.

Застрахователното покритие по застрахователния договор е 76 500лв. Плащането на 4 премията е разсрочено на вноски като по делото не се твърди към датата на застрахователното събитие да е имало неплатена вноска.

Съгласно представените по делото Общи условия по застраховка „Каско Стандарт“ на ЗАД“Виена Иншурънс Груп“ Глава втора, раздел „ДОПЪЛНИТЕЛНО ПОКРИТИ РИСКОВЕ“, на клауза „ПЪЛНО КАСКО“, подраздел I „Допълнително покрити рискове“ застрахователят е поел задължение за изплащане на обезщетение при кражба или грабеж на МПС, кражба на допълнително монтирано стационарно оборудване в салона на МПС, противозаконно отнемане на МПС с цел ползване и палеж или взривяване.

В раздел Х „ОБЩИ ИЗКЛЮЧЕНИЯ“ са уредени случаите, в които застрахователят не изплаща обезщетение. Съгласно т.1.4 такова обезщетение не се заплаща когато застрахователното събитие е настъпило в следствие на умишлено или причинени с груба небрежност действия на застрахования, на членовете на неговото семейство или упълномощения водач и лицата на работа при застрахования или на които е предоставил МПС под наем , за послужване, на лизинг и др. В т.1.22 е предвидено,че обезщетение не се дължи за събития, настъпили когато МПС е отдадено под наем, на лизинг, аренда или се ползва за превоз на пътници или багаж срещу заплащане. Съгласно клаузите на подраздел ХIII „Прекратяване“ от РАЗДЕЛ „ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ“ застрахователният договор, сключен при действието на тези Общи условия се прекратява когато се осъществи някое от изброените в т.1 обстоятелства. Т.1.2 предвижда, че прекратяване настъпва при умишлено причиняване на застрахователно събитие от Застрахования или трето ползващо лице.; а съгласно т.1.3. – когато бъде извършено предявяване от застрахования или упълномощено лице на претенции и/или документи с невярно съдържание или неистински документи с цел изплащане на застрахователно обезщетение.