Решение № 528 от 03.11.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 528 гр. София, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20251800500242 по описа за 2025 година

С Решение № 260011 от 21.06.2024 г., постановено по гр. д. № 1195/2018 г. на Ботевградския районен съд, е извършена делба по реда на чл. 353 от ГПК, като съдът е разпределил делбените имоти между съделителите в двете делбени маси и е присъдил парични суми за уравняване на дяловете им.

С Решение № 260012 от 03.02.2025 г., постановено по същото дело, Ботевградският районен съд е поправил очевидна фактическа грешка в горното решение, касаеща фамилното име на съделителя Н. Ц. И..

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба от Р. И. М. и Ц. С. С. срещу първото от горните решения. В жалбата се настоява за разпределяне на делбените имоти по различен начин между съделителите. Жалбоподателките твърдят, че БРС бил уважил искането на съделителя С. С. С. за поставяне в дял на имоти № 7240 и № 6415, но не бил довършил задължението си да му предостави и други имоти, предмет на делбата, с които да се достигне равностойността на дела му. Не се бил съобразил и със собственото си становище за извършване на делбата по реда на чл. 353 от ГПК чрез разпределение на имотите, тъй като са налице достатъчно на брой имоти, за да може всеки от съделителите да получи своя дял в натура. Оспорват мотивите на районния съд, че, щом съделителят С. С. С. участва само в разпределянето на имотите от втората делбена маса, делът му не може да се уравнява с имоти от първата делбена маса. Излагат съображения, че по отношение на останалите съделители (т.е. тези, които участват и в двете делбени маси) може да се извърши уравнение с имоти от първата делбена маса, а С. С. да получи изцяло равностойността на дела си в реални имоти от втората делбена маса. Считат, че първоинстанционният съд не се е съобразил с изискванията на закона за възлагане на всеки от съделителите имоти, които да са равни на стойността на дяловете им.

Молят съда да отмени обжалваното решение и да възложи на всеки един от 1 съделителите имоти, които да отговарят по стойност на дяловете им по допускане на делбата.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от особения представител на съделителя Н. И., който оспорва същата. Споделя мотивите на БРС, че делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 от ГПК чрез разпределяне на имотите, тъй като дяловете на съделителите са различни и са налице достатъчно на брой имоти, за да може всеки от съделителите да получи своя дял в натура. Подчертава, че в първото по делото заседание след допускане на делбата нито една от страните не е направила искания относно начина на извършване на делбата, а в хода на устните състезания само ответникът С. С. е направил искане в негов дял да бъдат поставени поземлени имоти № 7240 и № 6415. Прави извод, че съдът се е съобразил с изискването на закона, при наличие на достатъчно имоти, да се възложат на всеки от съделителите имоти, които да са равни на стойността на дяловете им.

Постъпил е и отговор от особения представител на съделителката В. М., който оспорва жалбата. Излага съображения, че в първото заседание след допускане на делбата страните не са изложили искания за начина на извършване на делбата и за получаване в дял на конкретни имоти, а по време на устните състезания само ответникът С. С. е направил искане в негов дял да бъдат поземлени имоти № 7240 и № 6415, което искане съдът бил уважил. Споделя подхода на районния съд и се солидаризира с извода му, че са налице достатъчно имоти, за да може всеки съделител да получи дела си в натура, както и че делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 от ГПК. Оспорва доводите във въззивната жалба.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателките Р. И. М. и Ц. С. С. не се явяват. Представляват се от адв. Сомова, която поддържа жалбата и оспорва представените отговори от процесуалните представители на В. Ц. М. и Н.

Ц. И.. Моли съда да отмени обжалваното решение на РС- Ботевград и да преразпредели наследствените имоти, като на всеки от съделителите предостави имоти в равностойност, съответстваща на техния наследствен дял. Посочва, че, противно на изложеното в мотивите на обжалваното решение, че имотите следва да бъдат разпределени между страните по начин, съответстващ на техните дялове, всъщност е възникнал проблем с уравнение на дяловете на С. С. С. и другите съделители. Прави извод, че при тази ситуация решението се явява незаконосъобразно и неправилно. Моли съда да го отмени и да постановите друго такова. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата М. К. се явява лично и с адв. Б., който оспорва жалбата. Заявява, че страните са имали достатъчно възможности в първоинстанционното производство да обсъдят всички варианти за извършване на делбата, а районният съд се е съобразил с желанието на С. С.. В хода на производството не били направени други възражения или предложения за извършване на делбата. Подчертава, че самият С. С. не е съделител в първата делбена маса, поради което е невъзможно да се изпълни искането, да му бъде разпределен имот от тази маса. Счита решението за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

Въззиваемата В. Ц. не се явява, не се представлява и не изразява становище по спора.

Въззиваемият С. С. не се явява, не се представлява и не изразява становище по спора.

Въззиваемите В. Ц. М. и Н. Ц. И., не се явяват. Представляват се от адв.

Сомова, която заявява, че поддържа жалбата и от името на тези лица.

2

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е вярно и изчерпателно описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност:

В случая обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

ІІ. По допустимост:

Същото е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения такъв.

ІІІ. По същество:

Въззивата жалба не съдържа оплаквания по способа на извършване на делбата, а именно – чрез разпределение по реда на чл. 353 от ГПК. Вместо това жалбоподателките споделят подхода на БРС за извършване на делбата по този начин, тъй като са налице достатъчно на брой имоти, за да може всеки от съделителите да получи своя дял в натура. Във връзка с това, както правилно е посочено в отговорите на въззивната жалба и в становището по същество на адв.

Б., никоя от страните не е отправила конкретни искания относно начина на извършване на делбата, с които районният съд да не се е съобразил, а при устните състезания пред първата инстанция само ответникът С. С. е предявил претенция за поставяне на конкретни имоти в негов дял, която съдът е уважил частично. Поради това предмет на въззивната жалба не са неуважени искания на страните, нито се навеждат доводи за тяхно неуважаване в нарушение на закона.

По същество, оплакванията в жалбата са само срещу конкретно извършеното от съда разпределение, което, според жалбоподателките, е довело до предоставянето на имоти на съделителите, не отговарящи по стойност на дяловете им по допускане на делбата.

По този въпрос настоящият съдебен състав споделя напълно мотивите на обжалваното решение и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

В допълнение, както и в отговор на наведените в жалбата конкретни доводи, съдът излага следните съображения:

Не съответства на действителното положение твърдението на жалбоподателките, че БРС бил уважил искането на съделителя С. С. С. за поставяне в негов дял на имоти № 7240 и № 6415. Видно от мотивите и диспозитива на обжалваното решение, в дял на този съделител е бил поставен само един от посочените от него два имота, а именно – имот № 6415. Районният съд е обосновал това свое решение с необходимостта от удовлетворяване и на другото 3 искане на съделителя, а именно - да не заплаща парични суми за уравняване на стойността на дяловете, което не би било изпълнено, ако в негов дял се поставят едновременно и двата посочени имота.

Не отговаря на истината и доводът на жалбоподателките, че районният съд не се бил съобразил със собственото си становище за извършване на делбата по реда на чл. 353 от ГПК, като били налице достатъчно на брой имоти, за да може всеки от съделителите да получи своя дял в натура. Точно обратното се установява от обжалваното решение, с което делбата е извършена именно по реда на чл. 353 от ГПК и всеки от съделителите е получил дял в натура.

По принцип основателен е доводът от въззивната жалба, че дяловете на съделителите, които участват и в двете делбени маси, може да се уравнят с имоти от първата делбена маса. Независимо от това, той не обуславя порок на обжалваното решение, тъй като районният съд е постъпил именно по желания от жалбоподателките начин, като на стр. 9 от обжалваното решение изрично е обосновал, „ … че уравнението на дяловете следва да се извърши на първо място с имоти, за да се доближат стойностите на дяловете до стойностите на квотите на съделителите, и едва след това се извърши парично уравнение“. Неоснователно, обаче, жалбоподателките считат, че при пози подход съделителят С. С. може да получи изцяло равностойността на дела си в реални имоти от втората делбена маса, а останалите съделители ще получат имоти, които отговарят по стойност на дяловете им по допускане на делбата. Районният съд е изчерпил в максимална степен възможността за разпределяне на имотите (независимо към коя делбена маса принадлежат) между съделителите, участващи и в двете делбени маси, в резултат от което е постигнал изключително ниски абсолютни стойности на сумите за уравняване на дяловете, дължими между тези съделители – още повече, като се има предвид, че в процентно отношение те са незначителни спрямо стойностите на дяловете им. Единствените относително по- големи по размер парични суми са свързани с уравняване на дела на съделителя С. С., но това е неизбежно, с оглед поне частичното уважаване на исканията му (срещу които останалите съделители не са възразили) да получи в дял конкретни имоти и стойността им да не надвишава паричната оценка на квотата му в съсобствеността.

От друга страна, не би било възможно, на съделителя С. С. С. да се предоставят имоти от първата делбена маса цел постигане на по- точно стойностно съответствие с квотата му в съсобствеността, тъй като той има дял само в имотите от втората делбена маса. Недопустимо е поставяне на имот в дял на съделител, който не е негов съсобственик, тъй като така би се стигнало до житейски и юридически неприемливия резултат, едно лице да получи имот, в който не притежава никакви идеални части, или да трябва да заплати сума за уравнение на дела на друг участник в делбата, с когото не са съсобственици в този имот. Така съдебната делба би се превърнала в принудителна покупко- продажба на идеални части от имоти между външни за съсобствеността лица, което противоречи на същността й на съдебно производство, специално предназначено за ликвидиране на съществуваща съсобственост между страните.

При тези данни, съдът намира за неоснователно и общото оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение поради това, че районният съд не бил разпределил на съделителите имоти, чиято стойност да е равна на стойността на дяловете им. По този въпрос на първо място следва да се отбележи, че постигането на пълно равенство е по- скоро изключение, което е отчетено от законодателя с разпоредбата на чл. 69, ал. 2, изр. първо, in fine от ЗН.