Решение № 78 от 09.03.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Велико Търново , 08.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Георги Драгoстинов

Владимир Страхилов

Светослав Иванов при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско дело № 20214100500095 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 09.11.2020 година, постановено по гр. дело № 1145 по описа на Горнооряховски районен съд за 2020 година, уволнението по заповед № ЛС-38 от 13.07.2020 година на директора на Поделение за товарни превози, гр. Г.Оряховица към „БДЖ-Товарни превози“-ЕООД, гр. София, е признато за незаконно и отменено. Служителят И. С. Б. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „помощник машинист локомотивен“. Присъдена е сумата от 2 706,70 лв., обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето от 17.07.2020 година до 26.10.2020 година. За останалата част до пълния претендиран размер от 6 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. В тежест на ответника-работодател е възложено заплащането на направените от ищеца разноски, както и дължимата върху уважените искове държавна такса. Съразмерно на отхвърлената част от исковете в полза на работодателя са присъдени разноски.

В частта, с която исковете са уважени решението е обжалвано от „БДЖТоварни превози“-ЕООД, гр. София, Поделение за товарни превози, гр. Г.Оряховица с искане за отмяната му и постановяване на ново, отхвърлящо предявените искове вцялост с присъждане на разноски за две инстанции.

Неправилни били изводите, че дисциплинарните нарушения на ищеца са недоказани. Съдът не изложил съображения защо клеветническите твърдения на ищеца 1 пред Инспекцията по труда не са дисциплинарно нарушение. Не съобразил, че не отговарят на истината. Не били обсъдени доводите на работодателя, изложени в отговора на исковата молба. Съдът е следвало да даде правната квалификация на поведението на служителя, ако приема тази на работодателя за неправилна, и от гледище на приложимите според него норми да интерпретира, доколко деянието на служителя не съставлява дисциплинарно нарушение. Съдът не съобразил, че ищецът е злоупотребил с права, маскирайки деянието си като упражняване на право на жалби и сигнали до компетентните органи.

Ищецът И. С. Б. обжалва решението в частта, с която искът му за обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ е отхвърлен за сумата от 2 19,90 лв. Излага твърдения, че и понастоящем е без работа и това е последица от незаконното уволнение. Претендира разноски за второинстанционното производство.

Всяка от жалбите е оспорена като неоснователни от насрещната за нея страна.

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.

271 от ГПК, приема:

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда.

Ищцовата страна – И. С. Б. - излага в исковата си молба, че по силата на договор с ответното дружество били в трудово правоотношение, по силата на което изпълнявал длъжността „помощник-машинист локомотивен“. Със заповед № от 17 юли, 2020 година на директора на поделението в гр. Г.Оряховица бил дисциплинарно уволнен.

По реда на настоящото производство претендира признаване на уволнението за незаконно, отмяната му, възстановяване на заеманата длъжност , присъждане на сумата от 4 926,60 лв., обезщетение за принудителна безработица за шест месеца, законна лихва и разноски.

Ответната страна - „БДЖ-Товарни превози“-ЕООД, гр. София, Поделение за товарни превози, гр. Г.Оряховица - оспорва исковете с доводи уволнението да е постановено при спазена процедура и налично дисциплинарно нарушение, по тежест съответствуващо на наложеното наказание. Излага доводи, аналогични на оплакванията по жалбата Претендира разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема:

Не се спори, установено е от обясненията на страните, че по силата на договор са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „помощник машинист локомотивен“. На 17.07.2020 година му е връчена заповед, с която е дисциплинарно уволнен. Уволнението е постановено за това, че в свои жалби до Инспекцията по труда ищецът е злепоставил работодателя и уронил авторитета му, 2 излагайки неверни твърдения за тормоз и неосигуряване на дължимите по трудовото законодателство почивки. Ищецът е подал две жалби до Инспекцията по труда в гр.

В.Търново. С първата, постъпила в Инспекцията на 05.05.2020 година, се отнася до наложеното му дисциплинарно наказание. В нея ищецът отрича приписваното му нарушение – неявяване на работа на 18.04.2020 година. Втората жалба се отнася до неосигуряване на работно облекло и нерегулярно получаване на купони за крана.

Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и основателност на предявените искове. Съдът ги уважава, водим от следните съображения.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1,т.1, предложение първо от КТ.

Деянията на ищеца не съставляват дисциплинарно нарушение. Само на това основание уволнението е незаконно, а искът – основателен и доказан. Несъставомерността от гледище на чл. 186 от КТ на деянието, за което ищецът е санкциониран, прави излишно обсъждане на останалите изисквания за реализация на дисциплинарна отговорност – срок за налагане на наказание, процедура по изслушване на служителя, преценка за съотвествие на наложеното наказание с деянието и други. Затова по тези параметри съдът самостоятелни съображения не излага. Те имат стойност ако и доколкото деянието на ищеца е виновно неизпълнение на трудовите задължения и по делото това е доказано по несъмнен начин.

Доводите на въззивника-ответник са неоснователни.

По логиката на развитата в развитата от ответната страна теза, твърденията в заповедта за уволнение, в отговора на исковата молба и в жалбата против първостепенното решение би следвало да се третират за злепоставяне и уронване авторитета на ищеца.

Несъгласието и различното мнение са израз на виждане, на възприятие и осмисляне.

Правото на изразяване, освен конституционното си закрепване, е естествено право.

Иманентно за мислещите. Да бъде санкциониран някой за изразено мнение е не просто противозаконно.

В разрез с фактите по делото е виждането на работодателя изявленията по жалбите на ищеца да крият тенденциозност и намерение за злепоставяне. И двете оплаквания до Инспекцията по труда са лаконични. За фактите по първата жалба – неявяване на ищеца на работа и за санкционирането му по дисциплинарен ред, ответникът дори не спори. По втората жалба ищецът в две изречения е казал, че купони за храна не е получил от декември, 2018 година, а работно облекло – откакто е постъпил на работа. Тези твърдения може да са верни или неверни. Дори да са неверни, не попадат в обсега на чл. 186 от КТ. При събраните доказателства изводът, че ищецът със злоумишлена цел е „оклеветил“ работодателя пред Инспекцията по труда, би бил произволен и необоснован.

Не първостепенният съд, а работодателят има ангажимент в исковия процес да обоснове защо деянията на ищеца са клеветнически. Намерение за увреда в оплакване до 3 контролен орган като Инспекцията по труда законът не предполага, а задължава страната, която твърди това, да докаже тезата си – чл. 154 от ГПК.

Съдът дължи обсъждане на онези доводи на страната, които законът свързва със страните, с фактите или с правните последици на спорното по делото правоотношение.

Извън посочените параметри съдът не е длъжен да дава интерпретира мнението на страните.

Не страната, а законът определя обема на произнасяне. Затова неоснователно е оплакването, че доводите на работодателя, изложени в отговора на исковата молба, не били обсъдени. С оглед въззивната същност на второинстанционното производство, кои доводи първостепенният съд е обсъдил няма практическо значение – чл. 296, т. 2, предложение първо от ГПК.

Съдът следва да даде правната квалификация на поведението на служителя, ако приема тази на работодателя за неправилна, и от гледище на приложимите според него норми да интерпретира деянието на служителя ако абстрактно такова деяние може да бъде нарушение на трудовата дисциплина. Иразяването на мнение и оплакването пред контролен орган, по начина, по който ищецът го е сторил, и на теория не би могло да бъде неизпълнение на задълженията по трудово правоотношение. Това важи и за задълженията на работника, които се състоят в ангажимент за лоялност.

По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, предложение второ, от КТ .

Незаконността на уволнението влече отмяната му. Друг юридически факт, пораждащ разглежданото право, законът не е предвидил. Като доказан и основателен, искът следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ . Неправомерността на уволнението поражда правото служителят да бъде възстановен на заеманата длъжност.

Искът е основателен.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ.

Незаконността на уволнението и обстоятелството, че и понастоящем ищецът е без работа, факт, установен с приложените към жалбата му документи, сочи доказаността на иска за обезщетение за периода от 26.10.2020 година насетне. Изслушаната в първоинстанционното производство икономическа експертиза установява вземането в търсения размер – за месеца, предхождащ уволнението, брутното трудово възнаграждение на ищеца е възлизало на сумата от 1 330,93 лв. Искът е основателен в търсения размер и 4 следва да бъде уважен за претендираните 2 219,90 лв.

По разноските:

Изходът на спора и правилото на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сочат, че пълномощникът на ищеца – адв. М.С., има право на възнаграждение за второинстанционното производство, като сума доказано в размер на 650 лв. Следва да се присъди с настоящото решение.

Искането на ответника за редуциране на възнаграждението по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно. То се основава на тезата, че претендираната сума от 650 лв. е над минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Както личи от заглавието на самата Наредба, обект на регламентация са минимумите в заплащането на адвокатския труд. Законът - чл. 78, ал. 5 от ГПК, няма предвид този минимум, щото да уреди право на редуциране. Исканетона ответника не държи сметка и за това, че работата на адв. С. касае всички искове, предявени по делото, а не само този, за отхвърлената част от който е подала жалба. Предметът на второинстанционното производство е същият като на първостепенния съд. От това гледище тезата, че търсеното възнаграждение е прекомерно по смисъла на закона, е неоснователно и искането за намаляването му следва да бъде оставено без уважение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Отменя, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 09.11.2020 година, постановено по гр. дело № 1145 по описа на Горнооряховски районен съд за 2020 година, в частта, с която искът на И. С. Б. против „БДЖ-Товарни превози“-ЕООД, гр. София, Поделение за товарни превози, гр. Г.Оряховица, за обезщетение за принудителна безработица е отхвърлен за времето от 27.10.2020 година до 17.01.2021 година, както и в частта относно присъдените в тежест на ищеца разноски, вместо което постановява:

Осъжда „БДЖ-Товарни превози“-ЕООД, гр. София, Поделение за товарни превози, гр.

Г.Оряховица, да заплати на И. С. Б., ЕГН: **********, от село П., община Г. О., ул. „В. Л.“ № 67, сумата от 2 219,90 (две хиляди двеста и деветнадесет лева и деветдесет стотинки )лв., обезщетение за принудителна безработица за времето от 27.10.2020 година до 17.01.2021 година, следствие на незаконното уволнение по заповед на заповед № ЛС-38 от 13.07.2020 година на директора на Поделение за товарни превози, гр. Г.Оряховица, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД, считано от 12.08.2020 година до окончателното й заплащане, основание чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда

5

Потвърждава решението в останалата обжалвана част,

Осъжда „БДЖ-Товарни превози“-ЕООД, гр. София, поделение за товарни превози, гр.

Разпечатката съдържа 55 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d657596e-505d-4c5c-9036-3a43cf1e452b