Решение № 121 от 28.03.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Велико Търново, 26.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Йордан Воденичаров

Любка Милкова при участието на секретаря Красимира П. Борисова като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20214100500825 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Предмет на подадената от името на Д. П. А. чрез пълномощника й – адвокат Р.А. от САК , възвивна жалба е Решение № 893/23.07.2021 г. по гр.д. № 1324/2021 г. на ВТРС , с което е отхвърлен като неоснователен предявения срещу МДТ "КК"гр.В.Търново, иск за отмяна на дисциплинарно наказание предупреждение за уволнение , наложено й със Заповед № РД 09-01/10.12.2018 г. на директора на културната институция на основание чл. 188, т.2, вр. с чл.187, т.1, пр.3-то КТ, с молба за отмяна на решението, уважаване на иска и присъждане на направените по производството разноски.

Съдържа оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение вследствие на нарушение на процесуални правила: погрешно разпределена доказателствена тежест , състояща се във възлагане на ищцата да установява отрицателните обстоятелства, представляващи основанието за неправомерността на оспореното наказание, изложено в исковата молба и необсъждане на възраженията срещу настъпването на положителните обстоятелства- предмет на твърденията на работодателя, които според него пораждат правото му да наложи наказанието, както и на постановяването му в противоречие със събраните доказателства, тъй-като те не позволяват изводите , че е налице вмененото й виновно нарушение на трудовата дисциплина/ не са доказано обстоятелството , че до знанието й е доведен изложен във фоайето на театъра график за провеждане на репетиции за периода от 10.10.2018 г., както и Правилника на вътрешния трудов ред / макар и на посочените в заповедта дати да не се е явила на репетиции, и че е спазено изискването на чл.193 КТ за надлежно поискани обяснения по случая / не е доказано обстоятелството , че изпратените по пощата и получени на 24.10.2018 г. и

1

08.11.2018 г. пратки са съдържали покани за даване на обяснения /.

Препис от жалбата е връчен на ответната страна , която в срока по чл.263, ал.1 ГПК чрез пълномощника си адвокат Д.Ц. от ВТАК е подала писмен отговор, съдържащ подробни доводи за съответствие на решението със събраните доказателства, и съответно – с материалния закон.

В с.з. ищцата- жалбоподател не се явява и представлява.

Пълномощникът на ответната страна оспорва жалбата с писмено изложени доводи и моли да бъде потвърдено решението с присъждане на направените по въззивното производство разноски.

Съдът след като разгледа жалбата , обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Ищцата твърди , че е страна по трудово правоотношение с МДТ "КК"- гр. Велико Търново, възникнало от трудов договор № 27/02.09.2009 г., по силата на който изпълнява длъжността „артист- солист“.

На 21.12.2018 г. е получила заповед за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за това, че в периода 10.10.2018 г. -19.10.2018 г. / без 13.10.2018 г. и 14.10.2018 г. / не се е явила на репетиции.

Оспорва законовата му правомерност поради 1/ незнанието й на посочените дати да е предвидено да се провеждат и да е имало репетиции , на които да е трябвало да се яви, понеже работното й време е разпокъсано , по –голямата част от него е за самоподготовка в гр.София /мястото където обичайно полага труд/ , а практиката в театъра е била да се уведомяват лично артистите –солисти, които живеят в други градове кога трябва да присъстват / в смисъл , че не е уведомена за такова явяване / ; 2/ работодателят не е поискал от нея по реда на чл.193 КТ обяснения относно съвкупността от факти на неявяване на работа , които е приел за сбор от нарушения на трудовата дисциплина от еднакъв вид ; 3/ наказанието е наложено след изтичане на двумесечния преклузивен срок по чл.194 КТ.

Предвид горетвърдяното, моли съдът да постанови решение , с което да отмени наложеното й дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, с присъждане на направените по производството разноски.

Ответникът е оспорил иска с възражения , основани на обстоятелства , чиято съвкупност е основание за пораждане на правото му да наложи оспореното дисциплинарно наказание: 1/ обичайното полагане на труд от ищцата в изпълнение на длъжността й „артист- солист“ е съгласно установеното в трудовия й договор място на работа в гр.В.Търново / МДТ „КК“/, където осъществява ролите си и участва в цялостната дейност / т.1 и т.2 от длъжностната й характеристика/, като работното й време включва участие в постановки , репетиции и самоподготовка и е длъжна да бъде на разположение за времето, определено за същата / чл.39, т.8 от Правилника за вътрешния трудов ред/, както и да следи седмичните и месечни графици / програми, изложени предварително на видно място във фоайето на театъра ; 2/ присъствала е на първата репетиция на мюзикъла „Вражалец“ съгласно заповед № РД 08-39/19.09.2018 г. на директора на МДТ , проведена на 28.09.2018 г. след което е преустановила напълно явяването си на работа; 3/ за неявяването й на репетициите са й поискани два пъти писмени обяснения по реда на чл.193 КТ съгласно заповед № РД-47/22.10.2018 г. , изпратена по пощата и получена от нея на 24.10.2018 г. и с писмо изх. № РД 18-1-387/06.11.2018 г. получено на 08.11.2018 г. , без да е дала такива ; 4/ издадената заповед с която й е наложено дисциплинарното наказание е изпратена на 10.12.2018 г. чрез куриер на нейния адрес в гр.София , но на следващия ден тя отказва да я получи , заявявайки , че ще я получи в офиса на „Еконт“, което прави чак на 20.12.2018 г.

2

Моли да бъде отхвърлен като неоснователен иска , с присъждане на направените по производството разноски .

Трудовоправният спор според съдържанието на жалбата / доводите за неправилност на решението произтичат от непризнатите в мотивите му основания за незаконност на дисциплинарното наказание, изложени в исковата молба/ подлежи на пълно въззивно преразглеждане – чл. 269, изр.2-ро, чл.270 ГПК.

Съществуването на трудово правоотношение между страните, както и обстоятелствата - предмет на изложените в писмения отговор твърдения са установени по смисъла на чл.154, ал.1 ГПК от събраните писмени и гласни доказателства , поради което тяхното преповтаряне е ненужно , тъй-като въззивният съд ги възприема напълно , така както подробно са описани в мотивната част на обжалваното решение и упражнявайки правомощието си по чл.272 ГПК препраща към констатациите им, направени от първоинстанционния съд.

Предявеният иск подлежи на отхвърляне като неоснователен.

Субективното право на работодателя да наложи на работника или служителя дипсиплинарно наказание «предупреждение за уволнение» с позоваване на някакъв абстрактно предвиден или някакви абстрактно и изрично предвидени в хипотеза/ хипотези на закона поведенчески факт или факти/ действие и/или бездействие/, възниква само, ако на първо място в действителността настъпи/ настъпят съответния факт или съответните факти.

Нарушение на трудовата дисциплина е нежелано от оценъчно гледище на цивилизованите схващания на правовото общество обективно състояние на нещата/ факт/, произтекло от реално осъществено поведение на работника или служителя/ действие или бездействие/ несъответно на / в разрез с / онова негово поведение, установено да бъде правно дължимо за конкретния случай , т.е. неправомерно поведение представляващо виновно / умишлено или небрежно/ неизпълнение на някакви конкретно вменени му по индивидуалното трудово правоотношение и/или закона трудови задължения- чл. 186, чл.124 от КТ.

Следва да се поясни, че вината поне в небрежното й проявление /неположена обичайна според абстрактния модел на добрия стопанин / чл.63 ЗЗД/ грижа за изпълнение от работника или служителя, която обаче е била дължима и е могъл да положи , но без да осъзнава по време на конкретното си поведение това, докато при умищленото неизпълнение осъзнава проивоправния характер на поведението си и иска или допуска неизпълнението / се предполага по общо правило – аргумент от чл.45, ал.2 ЗЗД.

На второ място работодателят следва/ е длъжен/ да покани работника да даде в устна или в писмена форма обяснения по факта или фактите , който/ които първият е убеден, че представлява/ат нарушение/ния на трудовата дисциплина, да изслуша и/или да приеме тези обяснения и да събере и оцени посочените доказателства – чл.193, ал.1 от КТ.

На трето място , щом съобрази критериите по чл.189, ал.1 от КТ / тежест на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника или служителя въобще / и констатира, че правото му да наложи дисциплинарно наказание не е погасено поради изтичане на преклузивните срокове по чл.194, ал.1 от КТ, работодателят следва документално да изяви волята си за налагане на дисциплинарно наказание с писмена мотивирана заповед- чл.195, ал.1 от КТ. Работникът или служителя има право/ съответно работодателят—задължение/ да бъде осведомен ясно и недвусмислено въз основа на кой 3 или кои поведенчески факт/ факти, преценен / преценени като нарушение/ нарушения на трудовата дисциплина работодателят му налага дисциплинарното наказание и защо - арг. от чл.1, ал.3 от КТ, вр. с чл. 56 от КРБ.

От друга страна право да бъде признато за незаконно и да се отмени дисциплинарното наказание , би възникнало за работника или служителя , ако едностранният правен волеви акт на работодателя или 1/ от обективно правно гледище нарушава някое от императивните законови правила , установяващи стриктен процедурен режим за допустимост на издаването му/ чл. 193, чл.195 от КТ/, или 2/ почива на формално позоваване на съществуващо в закона основание / абстрактно очертан в хипотезата на дадена правна норма фактически състав / , което обаче не е настъпило в действителността / истината по случая е друга/, или 3/ е лишен въобще от материалноправно основание в тесен смисъл , т.е. уволнението е наложено поради факт , който въобще не би могъл да се квалифицира като нарушение на трудовата дисциплина; или 4/ дори и да съществува формално- юридически нарушението на трудовата дисциплина, неговата конкретна тежест , преценена от гледище на житейската справедливост, изведена от критериите на чл.189 от КТ, въобще не оправдава тежестта на наложеното по вид дисциплинарно наказание / неадекватност между тежестта на нарушението и тежестта на наказанието/.

В кръга на горните принципни съждения , конкретиката на разглеждания трудовоправен случай, сочи следното:

Обективен и безспорен факт е неявяването на ищцата на посочените в заповедта за дисциплинарно наказание дати за участие в репетициите за подготовката на постановката / мюзикъла/ „Вражалец“. Провеждането им е предмет на включване в седмичната програма/ графика за работата / – факт , установен от показанията на свидетелите Т, К и Я , а нейното участие в тях й е вменено съгласно заповед № РД 08-39/19.09.2018 г. на директора на МДТ „К.Кисимов“

Неявяването на работа без основателна/ оправдателна / причина е виновно неизпълнение на основното трудово задължение на работника или служителя фактически да се постави на разположение на работодателя / да престира работната си сила- чл.124 от КТ/ , следователно е нарушение на трудовата дисциплина - чл. 187, т.1, вр. с чл.186 от КТ.

По общо правило , за да се освободи длъжника от отговорност от неизпълнение на задължението си , т.е. да изключи вината си за него , трябва да наведе и докаже настъпването/ възникването на обстоятелство или на взаимно свързани обстоятелства, което /които обективно е/са причинило/ причинили невъзможност да бъде изпълнено, извън неговия интелектуално- волеви контрол - чл.81 ал.1 ЗЗД. Такова обстоятелство или обстоятелства не се твърди/ твърдят и установява/ установяват. Твърдението на ищцата , че не е знаела , че трябва да се яви за участие в репетициите, тъй-като не е уведомена лично за тях, освен че е категорично несъвместимо /като приемлива достоверност / с житейската логика и оборено от изслушаните свидетелски показания от които се установяват обстоятелствата , че тя е присъствала на първата репетиция на 28.09.2018 г. / доказателство , логически изключващо незнанието / и че седмичните програми / графици/ са били изложени на видно място във фоайето на театъра , както и публикувани във затворена Фейсбук група , в която е включена и ги е видяла , самото незнание като субективен факт по принцип е лишено от правна опора и сериозност.