Решение № 109 от 13.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Бургас, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20252120204138 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д и чл. 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Д. Г., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 25-0769-******/********г., издадено от Началник група в ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което за нарушение на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 3000 лева/1533,88 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

Жалбоподателят оспорва наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.

Счита, че е налице неясно описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е било извършено. Поддържа, че липсвало законово определение на понятието състезание.

Оспорва изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, а именно, че се е провеждало състезание между два автомобила. Сочи, че не е била посочена и коя от двете хипотези на чл. 104б, т. 1 ЗДвП е налице. Моли да се отмени НП и претендира разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от адв. С., който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. Претендира присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юрк. Ж., която оспорва жалбата. Поддържа приложено по делото становище за потвърждаване на НП.

Възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На ********г. около 23:43 часа св. В. С. заедно с колегата си Д.К. изпълнявали служебни си задължения като били позиционирани в служебен автомобил на паркинг до бл.

42 в гр. Бургас, кв. „Б.М.“ на ул. „С.“. В същото време чули форсиране на двигател и свистене от въртене на гуми и обръщайки се в посока към звука, видели два автомобила да преминават през кръстовището на ул. „Д.“, ул. „С.“ и бул. „С.С.“, като единият бил „БМВ“, а 1 другият „Волво“. Лекият автомобил „БМВ“ преминал от лява лента в дясна, като ускорил движението си, същевременно водачът на лекия автомобил „Волво“ също ускорил движението му. Полицейските служители потеглили по бул. „С.С.“ в посока кръстовището с бул. „С.С.“, с включен светлинен сигнал, следвайки двата автомобила. Стигайки до кръстовището с бул. „С.С.“ полицейските служителите спрели двата автомобила. Като водач на лек автомобил „БМВ 325 Д“ с рег. № ******* бил установен жалбоподателят, а водач на лек автомобил „Волво В 50“ с рег. № ******* бил свидетелят Т.Ж., като двете лица се намирали в роднинска връзка. На двамата водачи били съставени АУАН. На жалбоподателя бил съставен АУАН за това, че управлява лек автомобил БМВ 325 Д с рег. № *******, като участва в нерегламентирано състезание с движещия се успоредно до него в лява пътна лента лек автомобил „Волво В 50“ с рег. № *******, с което била нарушена разпоредбата на чл.

104б, т. 1 ЗДвП. Впоследствие на ******** г. било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 104б, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 2 ЗДвП, му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 лева/ 1533,88 евро и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за 12 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства, писмените доказателства и доказателствени средства (видеозапис). По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. В показанията си свидетелят С. категорично заявява, че е възприел силен шум от въртене на гуми, поради което се обърнал в посоката на шума и възприел двата автомобила да навлизат в кръстовището след потегляне на зелен сигнал на светофара, ускорявайки скоростта на управление. Свидетелят заявява, че двата автомобила са се движили с висока скорост, тъй като за да бъдат достигнати е било необходимо да се ускори многократно над разрешената скорост, скоростта на служебния полицейски автомобил. Показанията на свидетеля С. се потвърждават и от наличен в преписката видеозапис, от който се установява движение на двата автомобила, като прави впечатление, че жалбоподателят преминава в дясна лента и ускорява движението на управлявания от него автомобил с цел да изпревари другия автомобил „Волво“. Същевременно от видеозаписа се установява, че водачът на лекия автомобил „Волво“ също ускорява движението на автомобила. На видеозаписа се забелязва лице, стоящо на тротоара, което се обръща в посока към кръстовището, където потеглят двата автомобила, което съдът възприема като ответна реакция на високия шум, който са възпроизвели с автомобилите двамата водачи. На видеозаписа не се визуализира моментът, в който свидетелят С. твърди, че двата автомобила са се изравнили след потегляне. Независимо от това от действията на двамата водачи неизменно може да се изведе, че между тях е възникнало съревнование кой от двамата ще се придвижи по-бързо напред при потегляне от светофара. Установява се, че лекият автомобил „БМВ“ е бил позициониран зад „Волвото“ на светофара на червен сигнал. При потегляне на зелен сигнал, лекият автомобил „БМВ“ е преминал от лява в дясна пътна лента, като е ускорил скоростта, за да изпревари „Волвото“ , което е било първият автомобил, изчакващ разрешителен сигнал за движение на светофара. От видеозаписа се установява, че точно в този момент водачът на „Волвото“ също ускорява скоростта, като по този начин не позволява на жалбоподателя да го изпревари. Така установеното от видеозаписа подкрепя показанията на свидетеля С. и изложените от него фактически констатации в хода на съдебното следствие. В тази връзка съдът се доверява на показанията на свидетеля С. като достоверен източник на данни за предмета на доказване по делото, тъй като показанията са последователни, логични и без вътрешни противоречия.

За да обори изложените в АУАН и НП факти жалбоподателят ангажира гласни доказателствени средства – показанията на свидетелят Т.Ж. (водачът на втория автомобил).

В показанията си свидетелят отрича между управлявания от него автомобил и лекия 2 автомобил „БМВ“ да се е провеждало състезание. Свидетелят посочва, че не е знаел първоначално, че лекият автомобил „БМВ“ се управлява от жалбоподателят, който е негов братовчед. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Ж., тъй като изложената от него информация не се подкрепя от останалия събран по делото доказателствен материал.

Отделно от това свидетелят е заинтересован от изхода на делото, тъй като е в близки роднински връзки с жалбоподателя и е другият водач, на когото е бил съставен АУАН са същото нарушение.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентен орган (видно от приложената по делото на л. 31 - Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.) и в срока по чл. 34 от ЗАНН, като е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. В тази връзка съдът не споделя поддържаното възражение, че не е посочено изрично коя от двете хипотези на чл. 104б, т. 1 ЗДвП е налице, а именно дали участва или организира нерегламентирана гонка. Както в АУАН, така и в НП пълно от фактическа страна е описана формата на изпълнително деяние, която се вменява на жалбоподателя като извършена, а именно, че управлявайки собствения си лек автомобил участва в нерегламентирано състезание с движещ се успоредно до него в лява лента друг автомобил. Съдът намира, че посоченото описание на деянието в достатъчна степен изяснява нарушението, за което е бил наказан жалбоподателя.

С нормата на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да oрганизират или участват в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване. От своя страна, съгласно дефиницията в § 6. т. 1 от ДРЗДвП - „път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.

Следователно в случая мястото на нарушението - ул. „Д.“ към бул. „С.С.в“ безспорно е част от пътното платно, предназначена за преминаване на автомобили и съдът приема, че процесното място представлява именно „път“ по смисъла на ЗДвП, поради което и при преминаването си през него водачите следва да се съобразяват с всички изисквания на този закон, включително и с това на чл. 104б, т. 1 ЗДвП.

От съдържанието на АУАН и НП е видно, че жалбоподателят е санкциониран за това, че участва в нерегламентирано състезание по пътищата, отворени за обществено ползване, като ясно и точно са описани извършените от него действия - участва в нерегламентирано състезание с движещия се успоредно до него в лява пътна лента лек автомобил „Волво“.

Двата автомобила са предприели рязко потегляне на светофара на ул. „Д.“ към кръстовището с бул. „С.С.“, като са ускорявали скоростта на движение. В ЗДвП не се съдържа легално определение на понятието „състезание“, но следвайки житейската логика следва да се приеме, че се касае за участие на повече от едно лице в дейност, като всеки един предприема действия за приемане на предимство пред другия. Законодателят не допуска не участието в състезания въобще, а участието в нерегламентирани състезания. Т.е. целта на закона е да не се допуска създаване на опасност за другите участници в движението автомобили и пешеходци. В случая, по мнение на съда, поведението на жалбоподателя напълно 3 съответства на вмененото му нарушение, като с действията си е поставил в опасност не само своя живот и здраве, но и живота и здравето на всички участниците в ЗДвП. Касае се за управление на МПС с висока скорост на кръстовище с висок интензитет на движение на автомобили и други участници, включително на ученици пешеходци от намиращите се в близост училища. В случая съдът приема, че безспорно се установява, че двамата водачи на леките автомобили „БМВ“ и „Волво“ са се съревновавали, което смислово препокрива признаците на понятието „състезание“, кой от двамата ще се придвижи по-напред след потегляне от кръстовището. Съдът достигна до този извод след анализа на събраните доказателства. От показанията на свидетеля С. се установява силен шум от гуми при рязко потегляне на автомобилите. От видеозаписа се установява предприемане на маневра от жалбоподателя, с която жалбоподателят е целял да се изравни с другия автомобил, който се е намирал пред него на кръстовището и да го изпревари. Преминал е в от лявата лента в дясна и е предприел увеличаване на скоростта, като същевременно другият водач на „Волво“ също е ускорил скоростта на управляваното от него МПС. Ето защо съдът е на мнение, че между двата автомобила е имало надпревара след потегляне от кръстовището. В случая не се касае за предварително регламентирано състезание, за да се изследва дали автомобилите са имали равен старт, за да се приеме, че участват в състезание. Според съда е достатъчно да се установи от фактическа страна, че двамата водачи са предприели действия с автомобилите, които могат да се определят като такива насочени да дадат преднина на единия или другия в придвижването, а именно ускоряване на скоростта на управление при успоредно доближаване на автомобилите при навлизане в кръстовището, като не без значение за формиране на този извод е и фактът, че двамата водачи са братовчеди, т.е. са се познавали.