Решение № 377 от 11.11.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. Смолян, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20245440100304 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото е предявения иск от ищеца С. Г. Б. срещу ответника ** ООД да бъде признато за установено в отношенията между „**" ООД ЕИК **, и С. Г. Б., ЕГН **********, с адрес град **, област Смолян, с правното основание на чл.26 от ЗЗД, че сключеният между тях Договор за паричен заем ** N3 849785 от 24.04.2023г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

На 24.04.2023г. между страните е сключен Договор за паричен заем ** № 849785. Параметрите на отпуснатия заем са посочени в чл.3 от договора и са следните: 3.1. Размер на отпуснатия заем: 1 800,00 лева 3.2. Размер на погасителна вноска: 4x60,08 лв. и 12x184,49лв. 3.3. Ден на плащане: сряда 3.4.

Вид вноска: месечна 3.5. Годишен процент на разходите: 47,99 % 3.6. Брой вноски: 16 3.7. Фиксиран лихвен процент: 40,05 %. 3.8. Дата на първо плащане: 24.05.2023г. 3.9. Дата на последно плащане: 26.08.2024г. 3.10. Обща сума за плащане: 2 454,20 лв. Въпреки, че в т.3.10 от договора за заем е посочено, че общата сума за плащане е в размер на 2454,20 лева, при направена справка за дължимите суми по кредита ищецът установил, че сумата, която трябва да заплати на кредитора по този договор е в размер на 5680,00 лева. Оказало се, че на основание чл. 6.6 от договора е начислена неустойка в размер на 3225,80 лева за неизпълнение на задължението му по чл.6.5 от договора за заем в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение, отговарящо на условията на чл.33 ал.1 на Общите условия.

Счита, че така уговорената неустойка е нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД. Клаузата е нищожна и на друго основание - чл.146 ал.1 от Закона за 1 защита на потребителите във вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като чл.11 ал.1 във вр. чл.5 от договора е неравноправна клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая в чл.11 ал.1 от договора формално е уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на кредитополучателя, но фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Основното задължение на кредитополучателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С клаузата на чл.6.5 от процесния договор за паричен заем обаче е предвидена неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на кредитополучателя - да върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен срок от подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора. Предназначението на обезпеченията към един договор за кредит е да гарантират изпълнението на задължението на кредитополучателя да върне заетата сума и дължимите лихви. При липса на такова обезпечение кредиторът има право на преценка дали въобще да сключи договора за заем, като тази преценка предхожда сключването на договора.

Фактът, че договорът за кредит се сключва, без да бъде предоставено нужното според кредитора обезпечение, потвърждава тезата, че сумата, формално наречена „неустойка" е всъщност скрита възнаградителна лихва. При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на TP № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г , ОСТК, така уговорената неустойка излиза извън придадените й санкционна, обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на задължението е уговорена да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване.

Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение, различно от главното, като начинът по който е уговорена сочи, че кредитополучателе всякога ще дължи неустойка в размер, надвишаващ заетата сума, ако в краткия тридневен срок от подписване на договора, не осигури обезпечение дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение - да върне на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен - той в срок да получава главницата и възнаградителната лихва, той ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем. Обезпечението в случая има цел, различна от тази на неустойката. Ако тя обезщетява вредите от неизпълнението, то обезщетението в различните му форми, защитава кредитора срещу неизпълнението и подготвя неговото изпълнение. От неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размера на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. В този случай при неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за ползването й кредиторът ще се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение, с оглед правилото на чл. 133 33Д . Ето защо, уговорката между страните за заплащане на неустойка, тъй като не преследва заложените й функции, е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

2

Клаузата на чл.11 ал.1 от процесния договор е и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което и нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е договорена във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема. Този извод се подкрепя от обстоятелството, че е изначално предвидено неустойката да се кумулира към погасителните вноски, като се разсрочи изпълнението й. Поради това, следва да се приеме, че уговорената неустойка не отговаря на изискването за добросъвестност в гражданските отношения и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитополучателя и заемодателя. Налице е и неравноправност по чл. 143, т. 5 ЗЗП, според която разпоредба е неравноправна клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Същата е уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 от Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се дължи. След като това е така, то договорът за потребителски кредит противоречи на част от императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и неустойката, която като неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора.

Следователно ГПР няма да е 47,99%, както е записано, а следва да е поголяма число, ако в него участва и вземането от 3225,80 лева, формално уговорено като неустойка. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент. Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 3225,80 лева, изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

По този начин не става и ясно дали ГПР не надвишава пет пъти размера на законна лихва (чл.19, ал.4 ЗПК). Процесният договор за заем попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. В случая има нарушение на т.9 и т.10 от посочената разпоредба. В т.9 е записано, че договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; в т.10 е записано, че договорът следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на 3 договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен - чл.22 ЗПК.

В съдебно заседание иска се поддържа от процесуалния представител на ищеца адв.О..

За ответната страна, редовно призована, не се явява представител в съдено заседание. Постъпила е писмена молба, с която се оспорват исковете.

С внесения в срока по ГПК отговор от ответника иска се оспорва като неоснователен, за което се излагат следните аргументи: Неоснователни са претенциите на ищеца за обявяване недействителността на Договор № 849785/24.04.2023 г. поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. 1.1.

Не е налице недействителност по смисъла на ЗПК.

На основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Настоящият случай е именно такъв. Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Валидността договора за кредит на първо място произтича от това, че основните му параметри главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Действителността на клаузите на Договор за потребителски кредит № 849785 от 24.04.2023г. произтича от това, че са съобразени с всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. От файл по договор за паричен заем № 849785 се проследяват в хронологичен ред всички настъпили събития в кредитното правоотношение. Заедно с лог файла ответникът сочи и наличието на попълненото от кредитополучателя Искане за сключване на договор за кредит, както и изпратения му на 24.04.2023г. в 10:05 ч. на имейл адрес Стандартен европейски формуляр (СЕФ). Общите условия на „**” ООД за заеми „**” са публично достъпни, но също са били разгледани от ищеца при кандидатстването му за кредит, респективно приети, както е видно от лог файла. Видно от тези документи и противно на твърденията в исковата молба, всички условия, включително за плащане на неустойка, и параметри по договора са индивидуално договорени с потребителя, като на последния е дадена пълна, точна и максимално ясна информация за задълженията и условията по кредита още преди сключването на договора. Процесният договор за кредит съдържа всички реквизити по ЗПК и ЗПФУР, а клаузите му са съставени на ясен и разбираем език, като формулировката и тълкуването им създават яснота и информираност у потребителя какъв ще бъде крайният размер на задължението му към кредитодателя общо и по пера. С гореописаните документи изцяло опровергавам твърдението, че клаузите в договора са неравноправни и не са индивидуално уговорени. Видно от лог файла още преди подписване на договора за заем кредитополучателят е бил наясно с всички условия по договора, като сам е избрал параметрите и условията му. Освен че му е предоставена преддоговорна информация преди 4 сключване на договора, същият е 19 поред от общо 22 договора с идентични условия и задължение за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Предвид това клаузите по процесния договор се явяват индивидуално договорени с конкретния потребител. В същия смисъл е и цитираната практика, която се цитира в отговора, на националния съд и СЕС. Така безспорно се установява, че Кредитополучателят е бил запознат още преди сключването на договора с неговите условия и при добросъвестно договаряне от страна на ответното дружество. От фактическата обстановка по случая може да се направи извод, че ищецът е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип на правото, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение.