Определение № 1358 от 25.10.2021, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1358 гр. София, 25.10.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Е. Й. К. като разгледа докладваното от Е. Й. К. Частно наказателно дело № 20211110214310 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 244, ал. 5, вр. ал. 1 НПК.

Образувано е в СРС на 15.10.2021 г. по жалба от 11.10.2021 г. от адв.И. В. Ю.

– „като повереник на М. Г. К. ЕГН **********, като жалбоподател“ и пострадал по ДП №1469/2019 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. №16757/2019 г., по описа на СРП, подадена чрез СРП до СРС-НО, срещу постановление на СРП от 09.06.2020 г. /изведено деловодно с печат на СРП на 10.06.2020 г./, с което е спряно цитираното досъдебно наказателно производство, образувано и водено за престъпление по чл.129,ал.2,вр.ал.1 от НК /без да е привлечено лице в качеството на обвиняем/, на основание чл.244,ал.1,т.1,вр.чл.25,ал.1,т.6 от НПК, а именно, поради това, че с оглед събраните доказателства, не е налице престъпление от общ характер, а такова, което се преследва по тъжба на пострадалия.

В жалбата е написано, че обжалваното постановление е неправилно и незаконосъобразно, за което са изложени следните съображения: на досъдебното производство не е правен и опит да бъдат установени медикобиологични характеристики за евентуално квалифициране на травматичното увреждане като средна телесна повреда по смисъла на чл.129,ал.2 от НК – „дали същото е причинило трайно затруднение на речта /за повече от 30 дни/ или постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващи се в затруднения в носното дишане или пък обезобразяване на лицето“, за което е следвало да бъде назначена допълнителна СМЕ, която да го изследва не 1 само непосредствено при получаване на травмата, а и в един по-късен момент, поне 30 дни след получаване на травмата“. С оглед на така посоченото е направено искане обжалваното постановление на СРП да бъде отменено и да „бъде указано на разследващия орган и на СРП да бъдат предприети действия за установяване действителния вид на причинената телесна повреда“.

Съдът след като се запозна с жалбата и с всички материали, съдържащи се в посоченото по-горе досъдебно наказателно производство, изпратено заедно с жалбата, установи следното:

Императивната разпоредба на чл.244 от НПК конкретно изброително сочи кои са лицата, имащи право на обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

В кориците на делото липсва доказателство за това М. Г. К. да е упълномощил адв.И. В. Ю. по това досъдебно производство. Към жалбата, която е подписана единствено от адв.И. Ю., не е приложено пълномощно за него от М. Г. К., като дори не е направено твърдение, че съществува такова.

С оглед на изложеното и независимо, че в жалбата е вписано, че адв.И. Ю. е повереник на М. Г. К., настоящият съдебен състав е категоричен, че тя не изхожда от надлежно процесуално легитимирано лице да обжалват постановлението на прокурора, с което се спира наказателното производство, поради липса на доказателства за противното, и респективно жалбата се явява процесуално недопустима и не следва да бъде разгледана, защото адв.И.

Ю. не е оправомощен, по смисъла на НПК, да иска да бъде ревизирано постановлението на СРП за спиране на наказателното производство и съответно не разполага с правната възможност да обжалва постановлението на СРП пред СРС.

По изложените съображения съдът счита, че жалбата следва да се остави без разглеждане, а съдебното производство по НЧД № 14310/2021 г., по описа на СРС-НО-20 състав, образувано по горецитираната жалбата срещу постановление на СРП от 09.06.2020 г. /изведено деловодно с печат на СРП на 10.06.2020 г./, с което е спряно наказателното производство по досъдебно производство №1469/2019 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. №16757/2019 г., по описа на СРП, образувано и за престъпление по чл.129,ал.2,вр.ал.1 от НК /без да е привлечено лице в качеството на обвиняем/, на основание 2 чл.244,ал.1,т.1,вр.чл.25,ал.1,т.6 от НПК, следва да бъде прекратено, защото се явява недопустимо, без в този случай съдът да се произнася по съществото на изложените в жалбата доводи и направените в нея искания и по обосноваността и законосъобразността на обжалваното постановление на СРП.

Извън посоченото до тук настоящият съдебен състав отбелязва, че произшествието, при което е причинен травматизмът на М. Г. К., е станало на 21.02.2019 г. Той е разпитан в качеството на свидетел на 02.09.2019 г., т.е. повече от 6 месеца след конфликтната ситуация, когато е заявил „Цялата медицинска документация съм приложил по делото“. Същото твърдение е направила и майка му М. Г. К. в „разпита й“ на 02.09.2019 г., като този съдебен състав счита, че приложеният протокол за „неин разпит“ не може да се възприеме като доказателство за извършено такова процесуалноследствено действие по смисъла на НПК, а показва единствено възможността на разследващия орган да използва техническите възможности „copy paste“ от отразеното в протокола за разпит на М. Г. К. . Извършените по досъдебното производство СМЕ на М. Г. К. и М. Г. К., както и на И. Б. Р. и А. А. И. – другите участници в това произшествие, са от втората половина на месец ноември 2019 г., т.е. след разпитите на М.К. и М. К. и след прилагане по делото на цялата медицинска документация, които събрани доказателства са посочени и взети предвид от вещите лица, изготвили СМЕ. Никъде в материалите по делото за М. Г. К. не се сочат признаци за някакво затруднение на речта, още повече за трайно такова /за повече от 30 дни/, както и за обезобразяване на лицето, липсват медицински установени данни за продължили и след възстановителния следоперативен период при М. Г. К. затруднения в носното дишане, поради което и остава изцяло неясно какво е имал предвид адв.И. Ю. с написаното в жалбата „не е правен и опит да бъдат установени медико-биологични характеристики за евентуално квалифициране на травматичното увреждане като средна телесна повреда по смисъла на чл.129,ал.2 от НК“, и за преценката му, че „е следвало да бъде назначена допълнителна СМЕ“, при отсъствие на визираната в чл.153 от НПК предпоставка за това, доколкото дори самият той не е заявил, че счита, че експертното заключение „не е достатъчно пълно и ясно“, като така изложеното в жалбата му се явява и изцяло необосновано.

Само за подробност този съдебен състав отбелязва, че доколкото, според 3 заключенията на СМЕ, на М. Г. К. , и на И. Б. Р., и на А. А. И., е причинена при произшествието на 21.02.2019 г. лека телесна повреда, по смисъла на чл.130,ал.1 от НК – временно разстройство на здравето, неопасно за живота, в ал.3 на същия член законодателят е предвидил такава хипотеза - при реторсия.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ КАТО НЕДОПУСТИМА жалбата от

11.10.2021 г. от адв.И. В. Ю. – „като повереник на М. Г. К. ЕГН **********, като жалбоподател“ и пострадал по ДП №1469/2019 г. по описа на 06 РУСДВР, пр.пр. №16757/2019 г., по описа на СРП, срещу постановление на СРП от 09.06.2020 г. /изведено деловодно с печат на СРП на 10.06.2020 г./, с което е спряно цитираното досъдебно наказателно производство, образувано и водено за престъпление по чл.129,ал.2,вр.ал.1 от НК, на основание чл.244,ал.1,т.1,вр.чл.25,ал.1,т.6 от НПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по НЧД № 14310/2021 г., по описа на СРС-НО-20 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест.

Препис от определението да се изпрати на адв.И. В. Ю. /на адреса, посочен в жалбата/ и на СРП – заедно с материали по досъдебното производство.

За определението да се уведоми по телефон ... М. Г. К. /предвид, че като свидетел той е заявил, че вече не живее на известния по делото негов адрес и е отказал да посочи настоящия си такъв/, за което да се направи деловодно отбелязване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4