Определение № 1230 от 16.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1230 гр. С., 16.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20261000500332 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

С молба вх.№ 7782/17.03.2026 г. по реда на чл.248 от ГПК Т. Н. М. е поискал от съда да измени постановеното по делото решение № 293/10.03.2026 г., в частта за разноските като намали присъденото адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ на ответника поради прекомерност. Определеното възнаграждение не било съответно на фактическата и правна сложност на делото и обема извършена работа..

Ответникът по молбата ЗАЕД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД оспорва молбата. Счита, че определеното възнаграждение е съоттветно на фактическата и правна сложност на делото.

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските. Текстът разграничава две хипотези на промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, касаеща отговорността за разноски.

Първата хипотеза на чл. 248, ал.1 ГПК обхваща случаите. При втората хипотеза на чл.

248 ал 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски и е налице искане от страната, същите да бъдат преведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, като искането не е за допълнително произнасяне, а за изменение на вече присъденото.

Процесният случай обхваща втората хипотеза на чл. 248 ГПК.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК урежда правомощие за съда да присъди на страната разноски за адвокатско възнаграждение в по-нисък размер при съобразяване на действителната правна и фактическа сложност на делото, както и действащите правни норми, уреждащи адвокатските възнаграждения и в случай, че насрещната страна е поискала своевременно намаляване на възнаграждението.

По отношение приложението на чл. 78, ал. 5 от ГПК, настоящият състав намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може по искане на 1 насрещната страна, да намали заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Това искане може да бъде заявено както писмено, така и устно в открито съдебно заседание. Крайният срок за упражняването на правото да се иска намаление на адвокатското възнаграждение е ограничен до приключване на устните състезания в съответната инстанция. В процесният случай към момента на устните състезания Т. Н. М. не е направил възражение, поради което съдът приема, че молителят не е направил своевременно възражение за размера на адвокатското възнаграждение, което е сторено с молбата по чл.248 от ГПК.

Предвид изложеното съдът не следва да изменя присъдения размер на адвокатското възнаграждение на ЗАЕД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД.

С Определение № 36 от 26.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5936/2014 г., I г. о., ГК е прието, че в чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност поисканото от страната като разноски по делото адвокатско възнаграждение да бъде намалявано от съда, ако насрещната страна направи възражение за неговата прекомерност. Същевременно с чл. 248 ГПК e дадена възможност произнасянето на съда по искането за присъждане на разноски да може да бъде изменяно еднократно от постановилия го съд по искане на страната, която е останала недоволна. Когато съответната страна иска изменение на вече определените от съда разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, понеже счита, че то е прекомерно, е налице съчетаване по време на две процесуални действия на страната - искане за изменение на присъдените разноски и възражение за прекомерност. Тълкуването на нормите на чл. 78, чл. 80 и чл. 248 ГПК налага извода, че искането за присъждане на разноски от едната страна и възражението за прекомерност на насрещната страна са логически материалноправно обвързани, а така поначало и процесуалноправно обвързани по време. Срокът в нормата на чл. 80 ГПК касае не само искането на страната за присъждане на разноски, а всички искания на страните във връзка със спора по разноските, който по същността си е материалноправен и свързан с предмета на делото. Когато страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност да се запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на производството преди то да бъде прекратено, то тя не може да го изтъква като основание за изменение на присъдените разноски по реда на чл. 248 ГПК. Следователно, когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент в посочената във въпроса хипотеза възражението за прекомерност е преклудирано, т. е. то не може да бъде заявено, а бъде ли заявено, следва да се остави без разглеждане. Това обаче не означава, че в този срок се преклудира и правото на страната, която се позовава на преклудирано възражение за прекомерност, да иска изменение на съдебния акт в частта за разноски. За искането по чл. 248, ал. 1 ГПК важат сроковете, посочени в тази норма. За възражението за прекомерност сроковете, посочени в чл. 80 ГПК, не се прилагат само когато страната, поради развитието на процеса не е могла да вземе участие в него - без открити заседания /например в производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК/ или без надлежно осъществена размяна на книжата, и тогава тя може след прекратяване на производството да заяви възражението за прекомерност в срока и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските може да се основава на възражение за прекомерност, но може и да не се основава на него, а на други съображения. С възражението за прекомерност се заявява материалноправен довод на страната, че дължи по-малко, отколкото твърди насрещната страна, във връзка с гражданскоправната отговорност за разноски. С искането за изменение на акта в частта за разноските се иска от съда да ревизира становището си, като преразгледа материалноправния спор за разноските. Недопустимостта на възражението за прекомерност ще обуслови неоснователност на искането за изменение на акта в частта за разноските, а не неговата допустимост, която зависи от сроковете, посочени в чл. 248 ГПК.“ Предвид изложеното молбата с правно основание чл.248 от ГПК следва да 2 бъде оставена без уважение.

Воден от изложеното решаващият състав на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 12428/09.05.2025 г. по реда на чл.248 от ГПК Прокуратурата на Република България за изменение на постановеното по делото решение № 426/08.04.2025 г. в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3