Решение № 297 от 02.02.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Варна, 02.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20223110112591 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба с вх. № 63941/19.09.2022г., подадена от Ф. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик” № 405, вх. 6, ет. 3, ап. 56, чрез процесуалния й представител – адв. Й. С., срещу Р. Х. М., ЕГН **********, с адрес: ж. к. „Владислав Варненчик” № 405, вх. 6, ет. 3, ап. 56, с която е предявен иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, като бъде обявено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът.

В исковата си молба ищцата Ф. А. М. излага, че с ответника Р. Х. М. са сключили граждански брак на 22.03.1977 г. в с. Старо Оряхово, община Долни чифлик, област Варна.

От брака си нямат ненавършили пълнолетие деца. Посочва, че от няколко години отношенията със съпруга й са влошени, като всички опити за сближаване помежду им и продължаване на нормалните им съпружески отношения се оказали неуспешни. Твърди, че ответникът през м. август 2021 г. я заключвал в къщата, не я пускал да ходи без него и гледал на кого звъни по телефона. На 16.08.2021 г., около 12:00 часа, ответникът й нанесъл побой – удрял я с юмруци и ритници в областта на горните крайници и с ваза в областта на корема. Била принудена от страх да напусне семейното жилище. За период от около 6 месеца живеели отделно, като ответникът многократно я молил да се съберат. Решила да му даде шанс и заживели отново заедно през м. февруари 2022 г. Поддържа, че кратко след това започнал психически тормоз от негова страна, като я обиждал постоянно с изрази като „боклук“, „проста“, „не си човек“ и др. Настройвал я срещу родители и приятели. През м. юли 2022 г. напуснала отново семейното жилище и оттогава двамата не живеят заедно.

Посочва, че на 07.09.2022 г. ответникът е идвал да я търси при приятели, вдигал скандали, заплашвал нея и приятелите й. Счита, че с поведението си ответникът има изцяло вина за разстройството на брака и моли съдът да се произнесе по въпроса за вината. Твърди, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което моли същият да бъде прекратен с развод.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Р. Х. М. е депозирал писмен отговор на 1 исковата молба. Оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка. Оспорва обстоятелствата да е заключвал съпругата си в дома им през м. август 2021 г., съответно, че не я е пускал да ходи без него. Посочва, че не отговаря на истината твърдението, че на 16.08.2021 г. й е нанесъл побой. Не е вярно, че на същата дата я е удрял с юмруци и ритници в областта на горните крайници и с ваза в областта на корема. Оспорва това да е причината за напускането на семейното жилище от страна на съпругата. Оспорва да е осъществявал психически тормоз върху ищцата след като отново са се събрали да живеят заедно, съответно да е използвал обидни думи по неин адрес. Признава, че към настоящия момент двамата не живеят заедно. Излага, че от брака си са имали едно общо дете, което е починало на 9-годишна възраст. Твърди, че въпреки загубата на единствения им син, животът им е бил спокоен, хармоничен и сплотен. През дългите години на съвместния им живот съпрузите били силно привързани един към друг. Ежегодно ходели на почивки и екскурзии. През юни месец 2021г. последно били двамата на Вършец, като след завръщането им съпругата му започнала да се държи хладно и провокиращо. Смята, че причините за това са две – едната е свързана с умишлени манипулации към нея от нейни близки роднини заради материалния им интерес към парите и имуществото й, а другата свързва с наличието в живота й на друг мъж, доколкото през последните 2 години тя получавала обаждания от немски номер от непознат за него човек. Твърди, че на 11.07.2021 г. след поредното телефонно обаждане ищцата избягала от дома им и му оставила бележка с надпис „Сбогом“. На 18.07.2021 г. получил обаждане от ищцата, в което му заявила, че ще подаде молба за развод. От силния стрес и емоция преживял това много тежко и припаднал. Бил приет по спешност в „УМБАЛ Света Марина“ ЕАД. Поддържа, че по време на фактическата им раздяла през м. ноември 2021 г. се разболял от ковид, като нито съпругата, нито роднините й откликнали на молбите му за помощ, предвид тежкото му здравословно състояние. След като отново заживели заедно през м. юли 2022 г. ищцата се разболяла от ковид и в продължение на 10 дни той единствен полагал грижи за нея. Посочва, че на 15.07.2022 г. съпругата безпричинно напуснала дома им. Започнал да я търси, да звъни на роднини. Потърсил я в гр. Белослав в дома на племенницата й, която грубо го изгонила с думите „Отиди на адвокат или полиция да се разведете“. Твърди, че бил изнудван за пари, за да види жена си, като по този повод подал жалба в РПУ-Варна. Поддържа, че животът без половинката му на тази възраст губи смисъл. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата се явява лично и се представлява от адв. Й. С., който поддържа подадената молба за развод, като моли да бъде обявено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака носи съпругът.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК. В исковата си молба ищцата е направила искане съдът да се произнесе и относно вината за разстройството на брака, на основание чл. 49, ал. 3 СК.

За успешното провеждане на така предявения иск следва да бъде установено по делото, че бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен.

От представения дубликат на удостоверението от 15.08.2022 г. /л. 8 от делото/ се установява, че на 22.03.1977 г. в с. Старо Оряхово е сключен граждански брак между ищцата Ф. А. Асанова /приела след брака да носи фамилното име М./ и ответника Р. Х. М..

Между страните не е спорно, че от брака си нямат ненавършили пълнолетие деца.

За установяване на обстоятелството, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, както и за установяване на въведените от ищцата брачни 2 провинения на ответника, допринесли за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения, са ангажирани гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетелите М. М. А. и Х. О. А.

Съгласно показанията на свидетеля М. А. /племенница на ищцата/, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, ответникът Р. постоянно тормози ищцата.

Разказва за случай от 16-17 август 2021 г., при който леля й дошла при тях в Белослав.

Посрещната я свекърва й, тъй като тя не била вкъщи. Като се върнала и я видяла, ищцата била цялата в синини. Извадила си медицинско. Знае, че Ф. физически и психически е подложена на тормоз от страна на съпруга си. Знае, че постоянно я обижда и псува.

Заплашвал е и нея лично, че ще й изгори къщата, че ще ги унищожи. В момента леля й живее при тях в Белослав. Ответникът постоянно я търси. Всеки ден звъни от непознати номера, за да я търси. Знае, че ищцата я е страх от него. Знае, че леля й е била заключвана в дома си от Р.. Вземал й е пенсията, искал е навсякъде да ходи с нея. Знае, че е гонил леля й от вкъщи и й е викал, че няма кой да я прибере, че тя няма къде да отиде. Знае, че така е било и преди случката от м. август 2021 г. Посочва, че нейният мъж е събрал съпрузите, които заживели отново заедно за около 3-4 месеца. Тъй като е била заключвана, Ф. успяла да избяга и дошла при тях в Белослав по чехли, без никакъв багаж.

Съгласно показанията на свидетеля Х. А., свекърва на племенницата на ищцата, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, Ф. и Р. са в лоши отношения. Един ден видяла ищцата пред дома й боса, с чанта, разплакана, подута, трепереща. Прибрала я вкъщи. Това се случило на 16.08.2021 г. Видяла я, че била пребита, имала в корема голямо синьо петно. Попитала я с какво я е ударил Р. и тя й казала, че с ядна саксия я е ударил.

Навсякъде имала рани и синини. Посочва, че лично е видяла състоянието на Ф. и нейните рани. Р. идвал в дома им и крещял „ще я убия, къде е, дайте я“. Сега, когато ищцата живее при снаха й, знае, че ответникът често, през 10-15 дни, идва да я търси. Чувала го е да крещи: „Къде е жена ми, дайте ми жена ми, ще у убия“. Няма впечатление от отношенията между съпрузите преди този случай на 16-17 август. Оттогава Ф. постоянно реве, страх я е от него, крие се.

Представено по делото е медицинско удостоверение № 891/20.08.2021 г., в което се посочва, че по предварителни данни на 16.08.2021 г. към 12:00 часа в дома им съпругът на ищцата й нанесъл удари с юмруци и ритници, стискал я в областта на горните крайници, ударил я с ваза в областта на корема. При прегледа са установени кръвонасядания в областта на лявата мишница и десния горен квадрант на корема. Описаните травматични увреждания са резултати на удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по указаните време и начин. В своята съвкупност са обусловили чувство на болка и страдание.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, съдът приема, че може да се направи обоснован извод, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съответно, че същият не изпълнява присъщата си социална функция, поради което следва да бъде прекратен с развод. Съпрузите са в състояние на фактическа раздяла вече повече от половин година. Между съпрузите не съществува физическа и духовна близост. Предвид липсата на обич, привързаност и взаимност между страните, следва да се приеме, че са накърнени сериозно основните принципи, на които се основава бракът.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения има съпругът. По делото безспорно бе установено, че ищцата е била подложена на психически и физически тормоз от страна на ответника, като разривът в отношенията между тях е ескалирал до такава степен, че на 16.08.2021 г. той й е нанесъл побой. Разпитаните по делото свидетели са възприели непосредствено раните на пострадалата, която е избягала от дома си. Установи се, че съпругата постоянно е била обиждана и псувана от съпруга си, като не веднъж е отправял 3 заплахи към нея за убийство, включително всеки път, когато ходи в гр. Белослав да я търси.

Закани и заплахи е отправял включително и към нейната племенница, която я е приютила в дома си.

Прави впечатление, че въпреки всичко ищцата е пренебрегнала наранените си чувства и гордост и е дала още един шанс на ответника, като са заживели пак заедно през м. февруари 2022 г. за около 3-4 месеца. Отношението на ответника спрямо нея обаче очевидно е останало непроменено. Ищцата дори е споделила на първата от разпитаните свидетели, че е била заключвана в дома си от ответника. Успяла е да избяга, като след това е прекъснала всякакви контакти със съпруга си.

Разбираемо е нежеланието й да го вижда, като за страхът и притеснението, за което говорят свидетелите, съдът има възможност да се убеди и лично в проведеното по делото открито съдебно заседание, отчитайки тревожността на ищцата.

Всичко това дава основание на съда да заключи, че действително в основата на настъпилия разрив в отношенията между партньорите е поведението на ответника.

Доказателства в противен смисъл не бяха ангажирани в производството въпреки дадената от съда възможност в тази връзка. Приложените с писмения отговор епикризи на ответника по никакъв начин не опровергават изложените в исковата молба твърдения, доказани по убедителен начин със събраните еднопосочни доказателства, ангажирани от ищцата.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск следва да бъде уважен – бракът между страните следва да бъде прекратен с развод, като бъде обявено, че вина за разстройството на брачните отношения има съпругът.