Решение № 2261 от 21.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2261 гр. Пловдив, 21.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20215330120481 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК 175145295 против И. В. К., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99 и чл. 365 ЗЗД; чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 18.12.2007 г. между ответника и трето лице – кредитор „Алфа Банк“ А.Е., чрез клона „Алфа Банка – клон България“, бил сключен договор за потребителски кредит – ваканция № ....с предоставена сума от 10000 лева, платима ведно с договорна лихва, с падеж 18.11.2015 г. Ответникът не погасявал редовно дължимите вноски, поради което към 25.03.2010 г. непогасената по договора сума възлизала на 10754,39 лева, от която 9524,12 лева – главница и 1230,27 лева – възнаградителна лихва.

С договор за цесия от 25.03.2010 г. вземанията били прехвърлени на „С. Г. Груп“ ООД, което дружество от своя страна прехвърлило същите с договор за цесия от 26.03.2010 г. на „МТ Проджект“ ЕООД. С договор за цесия от 29.03.2010 г. последното дружество прехвърлило вземанията на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Ответникът бил уведомен за извършените цесии.

На 23.04.2010 г. от името на „МТ Проджект“ ЕООД, чрез „С. Г. Груп“ ООД, за сметка на ищеца, било сключено споразумение с ответника, по силата на което 1 страните преуредили отношенията по повод процесния договор за кредит. Ответникът признал задължението си, като се задължил да го погаси за периода 30.05.2010 г. – 30.09.2019 г. на 113 месечни вноски, при уговорена годишна лихва в размер на основния лихвен процент, увеличен с надбавка от десет пункта. На 16.06.2010 г. извършил плащане в размер на 300 лева, с която сума били погасени първите две вноски, съгласно споразумението.

Поради липса на други плащания, било инициирано заповедно производство и издадена заповед по чл. 410 ГПК № 2897/22.03.2021 г. по ч.гр.д. № 4721/21 г. по описа на ПРС, връчена редовно при условията на чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, при което в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове за следните суми: общо 5526,28 лева, от които 5295,88 лева – главница за периода 30.03.2016 г. – 30.09.2019 г. и 230,40 лева – възнаградителна лихва за периода 30.03.2018 г. – 30.09.2019 г., дължими на основание споразумение от 23.04.2010 г.; 253,29 лева – мораторна лихва за периода 30.09.2019 г. – 12.03.2020 г. вкл.; 374,56 лева – мораторна лихва за периода 15.07.2020 г. – 15.03.2021 г. вкл. Моли се за уважаването им, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 17.03.2021 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноските в заповедното и в настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, е подал отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Счита, че са налице нарушения на ЗЗД и ЗПК. Не бил надлежно уведомен за извършените цесии. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Връчена е редовно на осн. чл. 47, ал.

5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

С договор за продажба на вземания от 25.03.2010 г., сключен между първоначалния кредитор „Алфа Банк“ А.Е. – чрез „Алфа Банкa“ – клон България и „С.Г. Груп” ООД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача портфейл от вземания. По делото е представено Приложение № 1, в което е индивидуализирано задължението на ответника по договор за кредит № ....в общ размер от 10 754,39 лева, включващо главница и възнаградителна лихва. Представен е договор за продажба на вземания от 26.03.2010 г., сключен между „С.Г. Груп” ООД и 2

„МТ Проджект“ ЕООД, по силата на който в полза на „МТ Проджект“ ЕООД са прехвърлени процесните вземания, индивидуализирани в Приложение № 1. Приложен е и договор за прехвърляне на вземания от 29.03.2010 г., по силата на който „МТ Проджект“ ЕООД е прехвърлило в полза на ищеца „Делта Кредит“ АДСИЦ /с предишно наименование „Алфа Кредит“ АДСИЦ/ същите.

Цедиранията са произвели правното си действие по отношение на длъжника в съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, тъй като по делото са представени уведомления по всеки договор за цесия, с които цедентът уведомява длъжника за прехвърлянето, съответно от „Алфа Банк“ А.Е., чрез „Алфа Банкa“ – клон България /л.38/, от „С. Г. Груп“ ООД /л.54/, което е получено лично от длъжника, и от „МТ Проджект“ ЕООД /л. 62/. По делото не са представени доказателства за връчване на всяко едно на длъжника. Следва обаче да се приеме, че приложените към исковата молба уведомления, изходящи от цедентите, и достигнали до длъжника с нея, представляват надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /трайна и непротиворечива съдебна практика - Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./.

Също така и принципно - ответникът се явява уведомен за цесията с връчването на исковата молба и приложенията на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Тези документи, заедно със самата искова молба, се явяват редовно връчени на ответника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК за връчване на съобщението с исковата молба и приложенията следва да бъде зачетена в настоящото производство и уведомяването да се вземе предвид от съда, съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК, дори да е извършено след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. В този смисъл е Решение № 3 от 16.04.2014г. по гр.д. 1711/2013г. на I т.о. на ВКС, постановено по установителен иск по чл. 422 ГПК.

Отделно - уведомяването за цесията не е елемент от ФС на самия договор за цесия /Решение № 239/15.05.2018 г. по дело № 986/2017 г. на ВКС, ТК, I т.о./. Той е породил правно действие между страните по него и валидно прехвърля процесните вземания. Уведомяването има за цел единствено да осведоми длъжника, че вече има нов кредитор, за да знае на кого да плати. Той има интерес и може да възразява успешно за липсата на уведомяване, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице.

Защитното възражение в ОИМ не се отразява на правата на ищеца, които той е придобил със сключването на договора за цесия, а с възможността – до уведомяването за нея и в случай, че длъжникът е платил на цедента всички задължения, да се освободи от отговорност спрямо новия кредитор. При липсата на установено плащане, ответникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално 3 изпълнение на основание липсата на уведомяване /Определение № 987/18.07.2011 г. по дело №867/2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о./.

Също така - уведомяването може да се извърши и чрез особен представител.

Назначаването на особен представител е резултат от неуспешните усилия ответникът да бъде открит, за да участва в процеса. На основание чл.47, ал.6 ГПК, при изпълнение на предпоставките по чл.47, ал.1-5 ГПК, с оглед охрана интересите му, е назначен особен представител. Фигурата на последния се припокрива с тази на упълномощения процесуален представител относно получаване на книжа по делото, както и връчване на препис от решението и т.н.

И в двата случая, представителят има право да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на тези, свързани с разпореждане с предмета на делото, за които се изисква изрично упълномощаване - чл. 34, ал. 3 ГПК, респ. чл. 29, ал. 5 ГПК.

Връчването на уведомлението за цесия на особения представител не представлява приемане на материалноправно изявление, равняващо се на разпореждане с предмета на делото, тъй като това би означавало кредиторът да бъде поставен в ситуация на невъзможност да предяви правата по договора за цесия по съдебен ред, поради неуспешното издирване на длъжника и невъзможността за лично връчване на уведомлението за цесията /вкл. и при евентуална недобросъвестност от страна на последния/.

Както се посочи, в съдебната практика е прието, че действието по уведомяване на длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на договора за цесия. Целта на уведомяването е длъжникът да знае на кого да плати. В тази връзка, той има интерес да оспорва уведомяването тогава, когато е платил на ненадлежен кредитор. В случая не се твърди да е платено на ненадлежен кредитор, нито се установява да е извършено каквото и да е плащане, в т.ч. след прехвърляне на вземанията.

Ето защо, съдът приема, че връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител /в т. см. са и разясненията в Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, I т.о. - касаят уведомление за предсрочна изискуемост на кредит, но застъпват извода, че връчването на особения представител в хода на процеса представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник/.

Възраженията в ОИМ относно цесията и уведомяването - макар резонни и обосновани, изразяващи обяснима защитна позиция, не се споделят.

Съобразно договор от 06.10.2006 г. ищецът, на основание чл. 18 ЗДСИЦ /отм./, е възложил на „Алфа Кредит Мениджмънт“ ЕАД да управлява придобити от ищеца вземания. С договор за събиране на вземания от 29.03.2010 г. обслужващото дружество 4

– „Алфа Кредит Мениджмънт“ АД, е възложило на „МТ Проджект“ ЕООД да извършва от свое име, но за сметка на ищеца действия по извънсъдебно събиране на вземания, сред които и процесното вземане спрямо ответника, видно от представеното към договора Приложение № 1. С договор от същата дата „МТ Проджект“ ЕООД е възложило на „С.Г. Груп” ООД да извършва действия по извънсъдебно събиране на вземания на ищеца, сред които и процесното вземане спрямо ответника, видно от представеното към договора Приложение № 1.

По делото е представено споразумение от 23.04.2010 г., сключено между ответника и „МТ Проджект“ ЕООД, чрез упълномощен представител „С.Г. Груп” ООД, за сметка на цесионера „Делта Кредит” АДСИЦ /с предишно наименование „Алфа Кредит“ АДСИЦ/, по силата на което длъжникът е поел задължение да заплати сумата от 10 755 лева, представляваща задължение по договор за потребителски кредит № ...., сключен с „Алфа Банка“ – клон България, на 113 месечни вноски, при уговорена годишна лихва в размер на основния лихвен процент, увеличен с надбавка от десет пункта, с краен срок за изпълнение – 30.09.2019 г. Към споразумението е представен погасителен план с общ размер на плащанията от 16 870,06 лева, от които 10 754,39 лева – главница и 6 115,67 лева – лихва.

Представен е и договор за потребителски кредит – ваканция № ...., сключен между ответника и „Алфа Банка“ – клон България, ведно с погасителен план.

Със споразумение, чиято автентичност не е оспорена, ответникът е признал качеството си на длъжник по договора за потребителски кредит и размера на задължението си. С полагане на подписа си ответникът е признал неизгодния за него факт на промяна на първоначалния му кредитор с новия цесионер, с което е прекъсната давността по отношение на вземанията, уговорен е нов размер на дължимите суми по договора и нов план за погасяването им. Към датата на сключването на споразумението ищцовото дружество е било титуляр на вземанията срещу ответника.

Разпечатката съдържа 34 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d6554de9-ad64-4a09-a4b6-305cd0271658