Определение № 610 от 26.06.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 610 гр. Ловеч, 26.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20254300500411 по описа за 2025 година Производството е по чл. 418, ал. 5 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против разпореждане № 1166/22.04.2025 г., по ч.гр.д. № 338/2025 г. на Районен съд Тетевен, с което съдът е отхвърлил заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против М.

Н. П..

В частната жалба са направени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се поддържа, че неправилно от районния съд е изграден извод за неизпълнение на дадените указания, че от съдържанието на уточняващата молба, заявлението и приложените към него документи е налице ясно означение на всяко от вземанията, че размерът на отпуснатия ресурс съставлявал сбор от предоставените заемни средства на длъжника и сумите, предоставени за заплащане на застрахователни премии по избрани от длъжника застраховки. В частната жалба се излагат съображения, според които застрахователните премии не са взети предвид при изчислението на ГПР, като се поддържа, че застраховките са сключени по желание на кредитополучателя, декларирал избора на тази допълнителна услуга. В частната жалба се прави признание за извършени от длъжника плащания по договора, като се посочва, че общият размер на предложеното изпълнение е 767.48 лв., с която сума кредиторът погасил съответните части от главницата, договорната лихва и наказателната лихва, като е приложена справка за извършеното от кредитора погасяване. В частната жалба е направено искане за отмяна на атакуваното разпореждане и за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за вземанията по заявлението.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 418, ал. 5 ГПК). Едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото, броен от датата на връчване на атакуваното разпореждане (30.04.2025 г.), при съобразяване, че 06.05.2025 г. е официален празник (неработен ден), същият е изтекъл на 07.05.2025 г., който ден се явява първи присъствен по смисъла на чл. 60, ал. 6 1

ГПК и в който частната жалба е подадена. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането, доколкото с последния акт е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист (чл. 418, ал. 5 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 417 ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 1180.24 лв. – главница; 240.56 лв. – договорна лихва и 67.69 лв. – обезщетение за забава, както и за разноските по делото 29.77 лева държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са приложени множество документи, сред които договори за потребителски кредит, извлечение от счетоводните книги, писма за обявяване предсрочна изискуемост на вземанията по договора и фактури за извършените услуги по връчването на поканите. Според приложения договор, заявителят предоставил кредит на длъжника, който се задължил да върне сумата с начислените оскъпявания на 29 равни месечни вноски, всяка в размер на 82.46 лв., при ГПР 46.90% и ГЛП 41.07%, като в чл. 7.1 е означено, че общият размер на кредита от 1501.41 лв. се формира като сбор от заемните средства – 1000 лв. отпусната сума по договор за потребителски кредит и застрахователна премия –в размер на 501.41 лв. В чл. 7.2.2 от договора е установена уговорка, според която когато потребителят пожелае да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към застрахователна програма, частта от средствата, дължими за застрахователната премия, от кредитора за сметка на потребителя по банкова сметка на застрахователния посредник.

С разпореждане от 28.03.2025 г. съдът е указал на заявителя да отстрани констатираната нередовност на заявлението, като посочи конкретно имената на длъжника и да уточни размера на главницата, доколкото в договора се посочва, че отпуснатата сума е 1000 лв., след това в т.10 от същия е посочена сума от 2391.39 лева, а в заявлението се претендира сума от 1180.24 лева, да посочи какви суми е внесъл длъжника по договора за кредит и как същите са отнесени.

След постъпване на уточняваща молба е постановено обжалваното разпореждане № 1166/22.04.2025 г., по ч.гр.д. № 338/2025 г. на Районен съд Луковит, с което заявлението на частния жалбоподател е отхвърлено изцяло.

За да постанови обжалваното разпореждане, районният съд е счел конкретният договор за потребителски кредит за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, доколкото потребителят е бил задължен да сключи договори за застраховка, като по този начин с договора за потребителски кредит са нарушени изискванията на чл. 19, ал. 4 ГПК.

От правна страна съдът приема за правилна преценката на районния съд относно недействителността на процесния договор за потребителски кредит.

Законосъобразен е изводът на съда за неравноправния характер по смисъла на чл. 143 ЗЗП на уговорката в договора за заплащане на застрахователна премия по застрахователния договор. В заявлението и приложените към него документи е видно, че в претендираната главница от 1180.24 лв. е включена и застрахователната премия, платена от кредитната институция на застрахователя. Уговорката в договора за кредит, установяваща заплащане на застрахователни премии по застрахователния договор (чл. 7.1 и 7.2.2), е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Тя е уговорена във вреда на 2 потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид съотношението в размерите на сумите по главницата с тези, по заплащаните застрахователни премии. С клаузата, установяваща поемане на задължение за заплащане на застрахователни премии, чрез включването им в размера на подлежащата на връщане главница, както и с установения от нея механизъм за директното им превеждане от кредитора на застрахователя, на кредитополучателя е наложено да приеме уговорките на застрахователния договор, с които не е имал възможност да се запознае преди сключване на договора за потребителски кредит (чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП). Предвидената в чл. 19 от договора факултативна възможност за сключване на договор за застраховка е привидна, защото заявлението за установяване на договорни отношения е с предварително установено от кредитора съдържание, доколкото в него се съдържа и реквизит за заявено желание и за дадено съгласие за сключване на застраховка/и, чието попълване се свежда до поставяне на отметка в едно от двете полета „да“ или „не“, без възможност за собственоръчно изписване на текст, в съответствие с или изразяващ такова желание. При така установения начин за попълване на заявлението, не би могло да се приеме, че кандидатстващият за кредит е изявил ясно и несъмнено желанието си и за сключване на договор за застраховка с конкретни характеристики относно същественото му съдържание, в частност цената на дължимите застрахователни премии.

Законосъобразен е изводът на районния съд, че с оглед недействителния характер на договора за потребителски кредит, потребителят не дължи лихви и други разходи по кредита (чл. 23 ЗПК). Направената от районния съд преценка за недействителността на процесния договор за потребителски кредит, съответства на тълкуването, дадено в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 г. на СЕС, според което чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

При наличието на неразривна връзка между кредитното и застрахователното правоотношение, в резултат на която ползването на допълнителната услуга – застраховка, е обусловило сключването на процесния договор за потребителски кредит, се налага извода, че дължимите застрахователни премии в случая представляват разход, пряко свързан с договора за кредит и същите следва да намерят отражение при изчисление на ГПР по кредита. При отчитането на тези суми като несъмнен разход действителният ГПР би бил по-висок. В този смисъл вписаното в процесния договор не кореспондира на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните 3 продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето, съгласно чл. 22 ЗПК.

Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита (чл. 23 ЗПК). Заявителят няма право на претендираните със заявлението договорната лихва и законна лихва за забава, доколкото те са начислени върху всяка от вноските, включваща както дължимата част от вземането за връщане на заетата по кредита сума, така и съответната част от вземанията за заплащане на застрахователни премии. С оглед дължимостта на чистата стойност на кредита, от нейния конкретен размер (1000 лв.) следва да се приспадне предложеното от длъжника изпълнение (767.48 лв.), при което се формира непогасената й част от 232.52 лв., за която сума като главница заявлението се явява основателно и следва да бъде уважено, ведно със законната лихва от подаването му до окончателното й изплащане.

По изложените съображения съдът приема, че разпореждането следва да се отмени в частта, с която съдът отказал да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за вземането за главница в размер на 232.52 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното й изплащане, като вместо него да се постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за същата сума и за законната лихва върху нея (претендираната правоувеличаваща последица), както и за сумата от 25 лв., представляваща дължими разноски за производството пред районния съд (заплатена държавна такса), съобразно уважения размер на заявлението.

Разпореждането следва да се потвърди като правилно в останалата му част, с която съдът е отхвърлил заявлението за главницата за разликата над 232.52 лв. до пълния й претендиран размер, както и за сумите по договорна лихва и законна лихва за забава.

От частния жалбоподател не се претендират разноски за настоящето производство.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 1166/22.04.2025 г., по ч.гр.д. № 338/2025г. на Районен съд Тетевен, в частта, с която съдът е отказал да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за вземането за главница в размер на 232.52 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното й изплащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: