Решение № 17317 от 27.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17317 гр. София, 27.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20221110169374 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. М. Й., ЕГН **********, с адрес ..., чрез адв. С. З.- САК, със съдебен адрес ..., против А. Н. Н., ЕГН **********, с адрес ..., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД за заплащането на 10000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени с установеното в споразумение по НОХД № 11187/2021 г. по описа на СРС, 21 състав, престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 3, вр. ал. 1 НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 13.03.2021 г., около 17:30 ч., в ..., ищецът играел карти с В.Н. и ответника. Към 18:00 ч. ответникът нанася удари на ищеца с юмрук в областта на главата, в резултат на което му причинява неимуществени вреди, изразяващи се в разкъсана горна устна, интензивно кръвонасядане на долна устна, травматична луксация на долните резци, избит първи горен ляв зъб, счупена коронка на втори горен ляв зъб на нивото на венеца, довели до трайно затруднение на дъвченето и говоренето, както и разклащане на подвижност на долните резци. Във връзка процесния случай била образувана пр.пр. № 3767/2021 г. по описа на СРП и ДП № 430/2021 г. по описа на 03- РУП- СДВР. След внасяне на обвинителен акт за причиняване на телесна повреда било образувано НОХД № 11187/2021 г. по описа на СРС, 21 състав, като ответникът се признал за виновен за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 3 вр. ал. 1 НК, обективирано в Споразумение № 11187/2021 по описа на СРС, 21 състав. Поддържа се, че възстановяването на ищеца протекло бавно и болезнено, не е могъл да се храни, нито да пие и говори нормално, изпитвал силна болка при движение на устата, приемал болкоуспокояващи. Ищецът изпитвал емоционални и психически трамви от нападението, физически и социален дискомфорт за дълъг период от време, както и чувство за унижение, емоциални страдания и стрес. Моли за уважаване на предвения иск. Претендира присъждане на разноски.

С исковата молба са представени писмени доказателства, които процесуалният представител на А. Й. моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.

Моли за събирането на гласни доказателства- разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяването на емоционалното състояние на ищеца по време на инцидента и след това, претърпените от него болки и страдания.

1

В открито съдебно заседание от 09.04.2024 г. ищецът, лично и чрез процесуален представител, поддържа исковата молба. Не прави нови доказателствени искания. Моли за уважаване на исковата претенция. Представя списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез пълномощника му, депозира писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди се в отговора, че фактическата обстановка изложена исковата молба не отговаря на обективната истина- Ответникът сочи, че с поведението си А. Й. е допринесъл за претърпените неимуществени вреди, тъй като се държал агресивно, грубо и арогантно и пръв е нападнал ответника, с което го е предизвикал.

Оспорва ищецът да е получил травматичните увреждания, описани в исковата молба, както и да е претърпял твърдените неимуществени вреди. Сочи, че възстановяването му е бил в рамките на нормалните срокове и не е получил психически или емоционални увреждания.

Счита, че претендираният размер на обезщетение от 10000 лв. е силно завишен и не съответства на критериите по чл. 52 от ЗЗД. Моли за отхвърляне на исковата претенция.

Претендира присъждане на разноски.

Ответникът оспорва доказателствената стойност на документите приложени към исковата молба, като сочи, че медицинското удостоверение е издадено въз основа на данни на лицето, на което се издава, а обвинителният акт и медицинската експертиза са документи, касаещи друго производство. Противопоставя се на допускането на двама свидетели на ищеца за установяването на едни и същи обстоятелства. От своя страна, също моли за събирането на гласни доказателства за установяването на обстоятелствата, изложени в отговора на исковата молба.

В открито съдебно заседание от 09.04.2024 г. ответникът лично и чрез процесуален представител, поддържа отговора на исковата молба. Не прави нови доказателствени искания. Моли за отхвърляне на исковата претенция. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на исковата претенция ищцовата страна следва да установи при условията на пълно и главно доказване елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно твърдяното в исковата молба противоправно деяние, извършено от ответника, причинените на ищеца конкретни имуществени вреди, както и причинната връзка между деянието и претърпените вреди. В тежест на ответника, на основание чл. 154, ал. 2 от ГПК, е при условията на пълно обратно доказване да обори презумпцията за вина, вкл. наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.

Между страните не се спори, а с доклада по делото, приет за окончателен в о.с.з. от 09.04.2024 г., са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: на 13.03.2021 г., около 18.00 ч., в ..., ответникът нанася удари на ищеца с юмрук в областта на главата; с определение, постановено по НОХД № 11187/2021 г. по описа на СРС, 21 състав, е одобрено споразумение, с което ответникът се признал за виновен за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 3 вр. ал. 1 НК.

Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда, респ. одобрено споразумение, на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От това следва, че настоящият съд е длъжен да зачете влязлото в сила споразумениа и да приеме за доказано в производството, че описаното в него деяние е извършено, че негов автор е ответникът, че същото е противоправно и изпълва елементите на престъпния състав, посочен в присъдата, и че ответникът го е извършил виновно.

Предвид това единствените останали елементи от състава на чл. 45 ЗЗД, които следва да бъдат установени, са вредите и причинно-следствената връзка между тях и деянието.

2

Съгласно одобреното от съда споразумение ответникът е нанесъл на ищеца средна телесна повреда чрез нанасяне на удари с юмрук с дясна ръка в областта на главата, изразяваща се в избиване на първи горен ляв зъб и счупване на коронката на втори ляв горен зъб на нивото на венеца, довели до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето.

От събраните по делото свидетелски показания на А.Я.А., майка на ищеца, се установява, че от извършеното спрямо ищеца деяние са възникнали негативни емоционални преживявания, довели до затваряне на ищеца в себе си поради чувство на срам. Също така ищецът е спрял да ходи на работа, не е излизал навън и не се е срещал с приятели. Изпитвал е силни болки, поради което не е могъл да спи през нощта и е приемал аулин за облекачаването им. Преди случилото се ищецът е работил в чистотата на нощни смени. Към настоящия момент ищецът не може да говори.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, независимо че се намира в пряка роднинска връзка с ищеца, тъй като същите почиват на непосредствени възприятия и кореспондират с останалите доказателствени източници относно релевантните обстоятелства.

При горните обстоятелства, които са несъмнено установени по делото както от одобреното от съда споразимение, в което подробно са описани получените от ищеца травматични увреждания, така и от свидетелските показания, се налага извода, че ищецът действително е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически и душевни болки и страдания, които подлежат на обезщетяване съгласно чл. 52 ЗЗД независимо че нямат паричен еквивалент.

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/1968г., понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди.

За определяне размера на дължимото обезщетение, съдът намира, че в случая следва да бъде отчетен броят, характера и местоположението на причините в резултат от деянието травми, подробно описани в присъдата. Тези травми са нанесени в областта на главата, като налице е избиване на първи горен ляв зъб и счупване на коронката на втори ляв горен зъб на нивото на венеца, довели до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето. Деянието е осъществено на обществено място при наличието на свидетели. Липсата на първи преден зъб и счупената коронка на втори горен зъб обективно загрозяват лицето и е нормално пострадалото лице да изпитва неудобство да се показва публично в този вид, вкл. речта да му е затруднена. От друга страна, следва да се отчете и фактът, че претърпените болки от ищеца са били по-интензивни в началния момент на увреждането, като в известен период след увреждането ищецът е изпитвал неудобства и притеснения при извършване на трудовата си дейност. Като се добавят към тези обстоятелства и болката, която е изпитал от телесните увреждания, а и като се вземе предвид, че е бил избит преден зъб, който макар да подлежи на лечение и интервенции с оглед развитието на медицината, не може да бъде възстановен в предишния си естествен вид, тъй като винаги ще бъде съпътствано с поставянето на изкуствен материал, неудобството свързано с говора и отхапването в първите дни, съдът намира, че претендираното парично обезщетение в размер на 10000 лв. се явява справедливо да компенсира претърпените физически и емоционални болки, страдания и дискомфорт в резултат от извършеното непозволено увреждане.

При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът намери за неоснователно възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за редуциране на размера на същото поради обстоятелството, че претърпените болки и страдания са в резултат на средно телесно увреждане, както и при съобразяване с активната възраст на ищеца, който е и родител на две деца в подрастваща възраст, и психическия дискомфорт, причинен му от загубата на предния му зъб. Затова и искът следва да бъде уважен в този размер, ведно с искането за присъждане на законната лихва за периода от увреждането- 13.03.2021 г., до 3 окончателното изплащане. Разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД предвижда, че при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. По тази причина законната лихва върху обезщетението за неимуществените вреди следва да бъде присъдено от датата на деликта- 13.03.2021 г.

По делото са наведени доводи за съпричиняване на резултата от страна на ответника, тъй като нападението е било извършено след използване на физическа разправа от ищеца с ответника. По този въпрос присъдата на наказателния съд не е задължителна за настоящия състав, тъй като поведението на пострадалия не е елемент от състава на престъплението, установено с влязлата в сила присъда /в този смисъл са: решение № 33 от 3.II.1993 г. по н. д.

№ 852/92 г., I н. о. на ВКС и Решение № 360 от 14.IV.1975 г. по гр. д. № 128/75 г., I г. о. на ВКС/. От свидетелските показания се установява, че при влизане в кафето, където ищецът е играел на карти с приятели, е бил пиян, „заяждал“ се е с всички и е „псувал“ всички. Също така се установява, че ищецът е тръгнал към ответника, хванал го е за качулката, дръпнал го е надолу и го е ударил по главата. С оглед изложеното следва да се приеме, че поведението на ищеца е било от такова естество, което да провокира ответника към употреба на физическо насилиеи е е допринесло за настъпването на вредоносния резултат.