Определение № 1 от 02.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№1 гр. София, 02.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Геновева Николаева Касационно гражданско дело № 20248002101735 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) срещу решение № 309 от 19.03.2024 г. по в. гр. дело № 228/2024 г. на Софийски апелативен съд (САС), с което е потвърдено решение № 261207 от 09.10.2023 г. по гр. д. № 13448/2019 г., с което са отхвърлени изцяло като неоснователни исковете на касатора срещу ответниците С. М. Т. и Ц. В. С. с правно основание чл. 151 вр. с чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 4 вр. с чл. 141 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 620 244. 91 лв., съставляващо парични суми-пазарна стойност на отчуждено имущество, погасителни вноски по кредит, внесени суми по депозит, суми по банкови влогове, вкл. от трети лица и МПС.

Касаторът – ищец поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като моли то да бъде отменено и вместо него – постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Твърди, че неправилно въззивният съд e разпределил доказателствената тежест по делото, както и че неправилен е изводът за отсъствие на значително несъответствие по смисъла на §1, т. 3 ДР ЗОНПИ, изведен при пълно игнориране на приетото заключение на икономическата експертиза. Посочил е, че приемайки предявените искове за неоснователни, САС не е съобразил заложените в ЗОНПИ цели и принципи, вложил е различно от заложеното от законодателя съдържание от дадените в допълнителните разпоредби на специалния закон легални дефиниции, вкл. като неправилно 1 е направил съпоставка между стойността на наличното имущество на ответниците към началото на проверявания период с наличното имущество в края на проверявания период и по този начин е извел отсъствието на значително несъответствие по смисъла на специалния закон. Претендира сторените пред трите съдебни инстанции съдебно – деловодни разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба КОНПИ поставя следните въпроси: 1. „Подлежи ли на отнемане в полза на държавата незаконно придобито имущество, чиято стойност към края на проверявания период е 150 000 лв. или по-малка ако е установено „значително несъответствие“ по смисъла на §1, т. 3 ДР ЗОНПИ за целия проверяван период?“; 2. „За да се направи извод за наличие на „значително несъответствие“ по смисъла на §1, т. 3 ДР ЗОНПИ за целия проверяван период достатъчно ли е да се извърши съпоставка между стойността на имуществото към началото и края на проверявания период?“ 3. „При определяне на стойността на имуществото, необходима за извършване на съпоставка между имущество и нетен доход за определяне на значително несъответствие за целия проверяван период коя стойност на имуществото е меродавна - стойността към момента на придобиване на имуществото, стойността към края на проверявания период или стойността към датата на завеждане на иска?“; 4. „В правомощията на органите по чл. 16, ал.

1 ЗОНПИ, определени в чл. 114, ал. 1 ЗОНПИ включено ли е събиране на информация за имущество по вид и стойност към началото на проверявания период, придобито преди проверявания период и имущество по вид и стойност към края на проверявания период, придобито преди проверявания период?“; 5. „Понятието „значително несъответствие“ по смисъла на §1, т. 3 ДР ЗОНПИ следва ли да се разбира, като съпоставка между стойност на имущество към началото и стойност на имущество към края на проверявания период?“; 6.

„При формиране на „значително несъответствие“ по смисъла на §1, т. 3 ДР ЗОНПИ следва ли да участва цялото възмездно придобито имущество в проверявания период?“; 7. „При формиране на „значително несъответствие“ по смисъла на §1, т. 3 ДР ЗОНПИ следва ли да се извършва съпоставка между нетния доход за целия проверяван период с разликата в стойностите между налично имущество в началото на периода и налично имущество в края на периода?“; 8. „Може ли по искове за отнемане в полза на държавата адвокатското възнаграждение на ответниците да бъде определено от съда под установения в НМРАВ минимум?“; 9. „Последица от уважаване на иск на КОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата ли е е събирането на публични държавни вземания?“; 10. „Може ли КОНПИ да се ползва от привилегията, предвидена от законодателя в разпоредбата на чл. 84 ГПК за освобождаване от предварително плащане на държавна такса?“ и 11. „Задължен ли е съда да се произнесе по направено от КОНПИ искане по чл. 156, ал. 6 ЗОНПИ?“, по които навежда едновременно допълнителнителните основания по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Като практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на която въззивното решение противоречи, посочва: определение № 917/29.02.2024 г. по гр. д. № 3230/ 2023 г. на ВКС, III г.о.; определение № 507/06.02.2024 г. по гр. д. № 2602/ 2023 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 50109/10.01.2024 г. по гр. д. № 3932/ 2021 г. на ВКС, III г.о.; определение № 2215/17.07.2023 г. по гр. д. № 4452/ 2022 г. на ВКС, IV г.о.; определение № 929/29.02.2024 г. по ч. гр. д. № 48/ 2021 г. на ВКС, IV г.о.; ТР № 4 от 2

18.05.2023 г. по т. д. № 4/ 2021 г. на ОСГК на ВКС; ТР № 6 от 06.11.2023 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГК на ВКС; решение № 29/12.04.2021 г. по гр. д. № 1021/2019 г. на ВКС, III г.о.; решение № 215/12.10.2017 г. по гр. д. № 432/2017 г. на ВКС, IV г.о.; определение № 50263/18.07.2023 г. по гр. д. № 1074/2022 г. на ВКС, III г.о. и ТР № 7 от 16.11.2015 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГК на ВКС. Жалбоподателят поддържа, че допускането на касационно обжалване на въззивното решение по поставените въпроси ще е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като липсва практика на ВКС, която да дава еднозначен отговор на същите. Счита, че в постановеното ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/ 2021 г. на ОСГК на ВКС не е даден пълен отговор на въпроса дали на отнемане в полза на държавата подлежи имущество, чиято стойност е под 150 000 лв., в случай, че при съпоставка между имуществото и нетния доход е установено несъответствие над 150 000 лв., не е даден отговор как следва да се формира несъответствието и какви стойности на имуществото следва да участват в съпоставката. Твърди, че през проверявания период ответниците са придобили имущество на стойност над 150 000 лв. и е налице значително несъответствие между имуществото и нетния доход за целия проверяван период. В допълнение релевира бланкетно и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност.

Ответниците по касационната жалба - С. М. Т. и Ц. В. С. подават отговор на същата, в който поддържат становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендират заплащане на сторените съдебно – деловодни разноски пре ВКС.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което тя е допустима.

Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на искания касационен контрол.

Въззивният съд е посочил в атакуваното решение, че за да възникне правото на държавата да отнеме незаконно придобитото имущество е необходимо да са осъществени следните материалноправни предпоставки: проверяваното лице да е привлечено като обвиняем за някое от посочените в член 108, ал. 1 ЗОНПИ престъпления; през проверявания период да е придобито и налично в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица имущество, което съставлява превишение спрямо имуществото в началото на периода и за което е налице значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ, т. е. да има по– голяма от 150 000 лв. разлика между имуществото и нетния доход за целия проверяван период и то да не е придобито със законни източници на доходи. От приетите по делото доказателства, САС е приел за осъществена първата предпоставка, а именно че на 30.03.2018 г. С. Т. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 304б, ал. 1 НК, което попада в предметния обхват на чл. 108 ЗОНПИ. Намерил е за установено и че ответниците са съпрузи, и че извършената проверка от ищеца по специалния закон е за периода: 17.04.2008 г. 17.04.2018 г.. Досежно втората предпоставка е съобразил задължителните разрешения в ТР № 4/2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, според което не представляват имущество по смисъла на § 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ (сегашно наименование ЗОНПИ) и не 3 участват при определянето на размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични суми с неустановен законен източник, в случай, че те не са налични в патримониума му в края на проверявания период. Въз основа на горепосоченото тълкувателно решение, въззивният съд е заключил, че паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, респективно липсва предмет на отнемане – поради което и не подлежат на отнемане. Счел е, че следва чрез сравнение между стойността на притежаваното имущество в началото на проверявания период и стойността на имуществото в края на проверявания период да се определи дали имуществото на ответниците се е увеличило и ако да - дали увеличението е с поне 150 000 лв.. Намерил е, че ако превишение със стойност над посочената е налице, е необходимо да се изследва дали е налице несъответствие между същото и нетния законен доход на лицето, изчислен като разлика между приходите и разходите на проверяваното лице и семейството му за проверявания период. Посочил е, че следва да бъдат отнети само наличните имущества, за чието придобиване се установи, че лицето не е разполагало със средства от законен произход към момента на придобиването.

САС е счел, че пред въззивната инстанция процесни са само вещите, чието отнемане се иска с въззивната жалба – автомобил „БМВ“ и суми-вноски по сметки, а по отношение на останалите, претендирани за отнемане в полза на държавата вещи, предмет на исковата молба, КОНПИ не обжалва първоинстанционното решение и поради това в тази му част то е влязло в сила (макар в диспозитива на атакуваното въззивно решение да е потвърдено първоинстанционното решение изцяло). Посочил е, че е сезиран да провери първоинстанционното решение само по отношение на отказа да се отнемат в полза на държавата вещите, описани във въззивната жалба и по отношение само на тези вещи дължи да провери дали са били налични в имуществото на ответниците в края на проверявания период, дали е налице законоустановеното превишение и съответно - дали има несъотвествие между имущество и доходи. Решаващият съд е приел, че от приетите по делото писмени доказателства, твърденията в исковата молба и приетите по делото заключения на СИЕ се установява, че наличното у ответниците имущество в началото на проверявания период е наличност по банкови сметки, апартамент в[жк], суми по банкови сметки в размер на поне 11 788. 69 лв. според заключението на СИЕ, дружествени дялове на стойност 5 000 лв.. Заключил е, че дори да се приеме, че в края на проверявания период ответниците са притежавали всичко, което по въззивната жалба се претендира за отнемане – автомобил и парични суми, доколкото останалите обсъждани пред първата инстанция имущества не са процесни пред възивната инстанция, то тяхната обща стойност е 53 483. 03 лв. (пазарната стойност на лекия автомобил към 2011 г. в размер на 37 000 лв. плюс налични парични суми в размер на 163. 03 лв.). Така според САС, в най-благоприятния за ищеца 4 случай, ако се приеме признатият от ищеца в ИМ нетен доход на ответниците за периода на проверката да възлиза на сумата от 963 280. 37 лв. (според вещото лице нетния доход на ответниците е 1 802 006. 30 лв.) се установява, че не е налице разлика в стойността на имуществото в началото на проверявания период с тази в края на периода, надвишаваща 150 000 лв., и не се установява "значително несъответствие" по смисъла на §1, т. 3 ЗОНПИ, предвид установяването, че ответниците са придобили и разполагат към края на периода на проверката с налично имущество на стойност значително по-малка от установените от комисията нетни доходи за същия период, а и на по-малка стойност от стойността на имуществото им в началото на проверявания период. При това положение е заключил, че е безпредметно да се изследва дали ответниците не са разполагали с по-голям нетен доход от посочения от комисията в исковата молба, щом дори и при възприетата от ищеца стойност доходите им се оказват достатъчни за придобиването на установеното налично имущество в края на периода. Поради това е счел, че не се установява по делото наличието на "значително несъответствие" по смисъла на § 1, т. 3 ЗОНПИ, при което се явява безпредметно да се изследва законността на доходите на ответниците. Намерил е предявените исковете за неоснователни и като такива ги е отхвърлил при изведения решаващ правен извод за отсъствието на „значително несъответстиве“ по смисъла на § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ.